Решение № 5 от 19.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4858/2014 г.

Решение № 5 от 19.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4858/2014 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Подадена е молба от Р. Н. М., действаща чрез своята майка и законен представител Д. М. М., представлявана от адв. Ц. С., за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски градски съд, постановено на 04.12.2009 г. по гр. д. № 8794/09 г. Молителката се позовава на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Поддържа, че решението, чиято отмяна се иска, противоречи на влязлото в сила решение № 499/11 от 09.01.2012 г. по гр. д. № 1577/2010 г. на ВКС, IV г. о. Ответникът по молбата за отмяна [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], не е взел становище. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С решението, чиято отмяна се иска, е отменено решението на Софийски районен съд, постановено на 28.05.2009 г. по гр. д. № 31992/08 г. в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на основание чл. 200, ал. 3 КТ на Р. Н. М. обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в невъзможност да получава издръжка поради настъпила вследствие трудова злополука смърт на нейния наследодател Н. И. М., за разликата над 734.75 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на иска - 20.10.2008 г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за периода 05.12.2007 г. до 29.04.2009 г., както и в частта, с която [фирма] е осъдено да заплаща на Р. Н. М. ежемесечно за периода от 29.04.2009 г. до навършване на пълнолетие или настъпване на законно основание за прекратяване на плащането, сума в размер на 43.73 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от падежа до окончателното й изплащане, и в отменените части е постановено друго по същество, с което са отхвърлени предявените от Р. Н. М. против [фирма] искове за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи за периода 05.12.2007 г. до 29.04.2009 г. за разликата над 734.75 лв. до 1037.18 лв., както и за заплащане ежемесечно на обезщетение за разликата над сумата 43.73 лв. до 61.73 лв. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 201, ал. 2 КТ за намаляване имуществената отговорност на работодателя, тъй като наследодателят на ищцата е допринесъл за настъпване на трудовата злополука, като е проявил груба небрежност, нарушавайки общи правила за безопасност, които е бил длъжен да знае. С решение № 499/11 от 09.01.2012 г. по гр. д. № 1577/2010 г. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., се е произнесъл по искове с правно основание чл. 200 КТ, предявени от Р. Н. М. и И. В. М. против [фирма] за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния син - Н. М., починал в резултат на трудова злополука. Касационната инстанция е отменила решението от 23.12.2009 г. по гр. д. № 1927/09 г. на Софийски градски съд и е постановила ново по същество на спора, с което е осъдила [фирма] да заплати на Р. Н. М. и на И. В. М. обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 25 000 лв. за всеки от тях. Възражението на ответника [фирма] за намаляване на дължимото обезщетение поради съпричиняване на злополуката от страна на пострадалия работник е намерено за неоснователно, като е прието, че по делото не е установено същият да е проявил груба небрежност по смисъла на 201, ал. 2 КТ. За да е осъществен фактическият състав на отменителното основание, визирано в чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, законът изисква между същите страни, за същото искане и на същото основание да е постановено преди решението, чиято отмяна се иска, друго влязло в сила решение, което му противоречи, т. е. да е налице тъждественост както по отношение на предмета, така и по отношение на страните по двете дела. В случая тези предпоставки не са налице. На първо място, липсва субективен идентитет между двете дела. Страни в производството по г. д. № 31992/08 г. по описа на Софийски районен съд са молителката Р. Н. М., действаща чрез своята майка и законен представител Д. М., докато страни в производството по гр. д. № 1577/2010 г./ гр. д. № 1927/09 г. на Софийски градски съд/ са родителите на починалия при трудова злополука Н. М. - Р. и И. М. Различен е и техният предмет, очертан чрез основанието и петитума на исковете. Само поради това, че по двете дела ответникът е един и същ, както и че се претендира обезщетение за вреди от настъпилата поради трудова злополука смърт на едно и също лице, не може да се приеме, че е налице обективно и субективно тъждество на двете дела, обосноваващо приложението на чл. 126, ал. 1 и чл. 299 ГПК. По изложените съображения молбата за отмяна на посоченото в нея основание е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от гореизложеното съдът