Определение № 2205 от 08.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 430/2024 г.

Производството е образувано по частна жалба вх.№ 9437/02.08.2023 г. на М. Д. М., със съдебен адрес - [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адвокат Т. Б., срещу определение №1996/05.07.2023 г. по гр.д. №1283/2023 г. на Върховния касационен съд, IV г.о., с което е оставена без уважение молбата му, съдържаща се в частна жалба с вх.№ 7672/20.06.2023 г. да бъде освободен от заплащане на „всички държавни такси/разноски“ в производството, на основание чл. 5, б. „о“ ЗДТ. В обжалваното определение е прието, че молителят е с установена намалена трудоспособност, но това само по себе си не го освобождава от задължението за плащане на държавна такса за съдебното производство. Цитираната от него разпоредба на чл. 5, б. „о“ ЗДТ не намира приложение в конкретния случай. Според нея от заплащане на държавна такса са освободени лицата с увреждания, бременните и майките с деца до 6-годишна възраст и сираците, но не във всички случаи, когато се дължи държавна такса, а в изрично посочените хипотези - в случаите на прехвърляне от едно учебно заведение в друго, от една специалност или форма на обучение в друга по здравословни причини, установени със заключение на медицинска комисия. Съобразно чл. 83, ал. 2 ГПК такси и разноски в съдебното производство не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. За разлика от ал. 1 на същата разпоредба, която предвижда освобождаване от такси и разноски на определена категория ищци, нормата, уредена в ал. 2, предполага доказване на обстоятелството, че страната - физическо лице, не разполага с достатъчно средства, за да изпълни задължението за внасяне на такси и разноски за съответното производство. За наличието на това обстоятелство съдът не следи служебно, т.е.необходимо е заинтересованата страна изрично да заяви в хода на делото, че желае да бъде освободена от заплащането на съответните такси и разноски и да представи декларация и/или доказателства за имущественото си състояние, семейно положение, възраст, здравословно състояние, трудова заетост и други. Ето защо молителят дължи държавни такси и разноски. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Правилно е направен извод в обжалваното определение, че не са налице предпоставките на чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване от държавни такси и разноски. Съобразно разпоредбата на чл. 83, ал.2 ГПК се освобождават от такси и разноски физически лица, които нямат достатъчно средства да ги заплатят, т.е. нямат имущество и доходи над необходимите средства за издръжката им. Доходите могат да бъдат от пенсия, стипендия, заплата, хонорари и други възнаграждения за работа, доходи от несеквестируемо или по друга причина неотчуждаемо имущество и др. Имуществото се състои от права върху секвестируеми вещи, дялови участия и други имуществени права. Имуществото също може да дава доход, напр. наем, аренда, друго възнаграждение за ползване, дивиденти, лихви и др., но този доход е винаги по-малък от цената на имуществото. При преценката на имущественото състояние на страната се вземат предвид: 1) действителните доходи от пенсия, стипендия, заплата, хонорари и други възнаграждения за работа; 2) доходите, които може да бъдат реализирани от несеквестируемо или по друга причина неотчуждаемо имущество и 3) правата върху секвестируеми вещи, дялови участия и други имуществени права. В случая жалбоподателят нито е изложил твърдения в тази насока, нито е представил някакви доказателства. Ето защо обжалваното определение трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.