Определение № 2358 от 03.08.2026 г. на ВКС по т. д. № 1720/2026 г.

Производството е по чл. 48, ал. 4 от Закона за арбитража (ЗА). Предявени са искове от Д. Р. - гражданин на Украйна, чрез пълномощник адв. М. Х., за прогласяване нищожност на арбитражно решение от 02.07.2024 г., постановено по м. арб. д. № 1/2024 г. на Арбитражен съд при Българска търговско - промишлена палата, на основание чл. 47, ал. 2, т. 3 ЗА, евентуално - за отмяна на решението на основание чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗА. В молбата е направено искане да бъде спряно изпълнението на арбитражното решение на основание чл. 48, ал. 4 ЗА без представяне на обезпечение поради наличие на убедителни писмени доказателства за основанието за отмяна. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, приема следното: Исковата молба, с която са предявени исковете по чл. 47, ал. 2, т. 3 ЗА и чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗА, е постъпила във Върховния касационен съд на 28.07.2026 г. В нея ищецът е посочил, че арбитражното решение не му е връчвано и че то е узнато/получено от него на 18.06.2026 г., като е оспорил редовността на извършеното връчване чрез ЧСИ С. Я. при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, удостоверено в констативен протокол от 28.11.2024 г. Предвид наведените твърдения и заявеното оспорване, на настоящия етап от производството искът за отмяна на арбитражното решение се преценява от съдебния състав като допустим от гледна точка на преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 ГПК. Искът за прогласяване нищожност на арбитражното решение е основан на твърдения, че решението е постановено по спор, предметът на който не подлежи на решаване от арбитраж съгласно чл. 19, ал. 1 (последна хипотеза) ГПК, тъй като ищецът има качеството на потребител по договора за наем, от който произтича присъденото с решението парично вземане, а насрещната страна по договора - К. Ш., е действал като търговец в рамките на своята професионална дейност. Искът за отмяна на арбитражното решение се поддържа с твърдения, че ищецът не е уведомен надлежно за назначаването на арбитър и за арбитражното производство, поради което не е могъл да вземе участие в производството - с оглед призоваването му на адреса на имота, обект на наемното правоотношение, на който той никога не е пребивавал, и неполагане на усилия от арбитъра да установи действителното му местонахождение съгласно чл. 32, ал. 1 ЗА (в редакцията към 2024 г.). С исковата молба е представено заверено копие от арбитражно решение, постановено на 02.07.2024 г. от едноличен арбитър по м. арб. д. № 1/2024 г. на АС при БТПП, с което Д. Р. е осъден да заплати на К. П. Ш. сумата 5 400 евро с левова равностойност 10 561.48 лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска на 09.02.2024 г. до окончателното изплащане, както и разноски за арбитражното производство в размер на 2 481 лв. Според мотивите към решението сумата 5 400 евро представлява неплатен наем за периода от 01.06.2021 г. - 01.06.2024 г. за ползване на недвижим имот в [населено място], на [улица], ет. 6, ап. 19, дължим на основание договор за наем от 01.06.2018 г., сключен между физическите лица Д. Р. като наемател и К. П. Ш. като наемодател. В мотивите се съдържат констатации на арбитъра, че исковата молба е изпратена на ответника в арбитражното производство на адрес [населено място], [улица], ет. 6, ап. 19, посочен в представено от ищеца удостоверение като негов настоящ адрес, и е върната като непотърсена, както и че след повторно връщане на призовка от същия адрес с отбелязване „непотърсена“ са приложени разпоредбите на чл. 32, ал. 1 ЗМТА и чл. 12, ал. 1 от Правилника на АС при БТПП и делото е разгледано в отсъствие на ответника. В разпоредбата на чл. 48, ал. 4, изр. 2 ЗА е предвидена възможност в случаите на предявен иск по чл. 47 ЗА Върховният касационен съд да спре изпълнението на оспорваното с иска арбитражно решение без представяне на обезпечение по чл. 48, ал. 4, изр. 1 ЗА от ищеца, когато са налице убедителни писмени доказателства за наличие на основание за отмяна. След преценка на представените с исковата молба доказателства във връзка с твърдените в исковата молба обстоятелства, с оглед на които се иска прогласяване на арбитражното решение за нищожно, евентуално - отмяната му в хипотезата на чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗА, настоящият състав на Върховен касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл. 48, ал. 4, изр. 2 ЗА за спиране на изпълнението на решението без представяне на обезпечение на чл. 48, ал. 4, изр. 1 ЗА, поради което искането за спиране следва да бъде оставено без уважение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,