Определение № 2920 от 09.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3641/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2, вр. чл. 407, ал. 1 ГПК. Образувано е по частната жалба на О. М. С., действащ със съгласието на своята майка и законен представител М. С. Г., чрез адв. И. Х. от АК- Габрово, против разпореждане № 100 от 06.06.2023 г. по въззивно т. д. № 298/2022 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата му за издаване на изпълнителен лист за присъдената сума в размер на 3000 лева, заедно със законната лихва, въз основа на невлязлото в сила решение на въззивната инстанция по същото дело. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на разпореждането. Претендира отмяната му и вместо него да бъде разпоредено издаването на изпълнителен лист. Ответникът по жалбата в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна в производството, в срока по чл. 407, ал. 1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което и настоящето производство е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните съображения: За да отхвърли молбата за издаване на изпълнителен лист в полза на ищеца, въззивният съд е приел, че от депозираното по делото на 02.05.2023 г. уведомление от ответника "ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве" АД и приложените към него платежни документи, било видно, че присъдената от съда главница, ведно със законната лихва и разноските, е изплатена на ищеца на 27.04.2023 г. Изявление за получаване на присъдените главница и законна лихва се съдържало и в молбата на адв. Х. от 15.05.2023 г. С оглед на това е прието, че искането за издаване на изпълнителен лист е неоснователно. Съгласно правилото на чл. 404, т. 1, предл. 2 ГПК, на принудително изпълнение подлежат невлезлите в сила осъдителни решения на въззивните съдилища. Съгласно чл. 406, ал. 1 ГПК изпълнителният лист се издава, след като съдът провери дали актът е редовен от външна страна и удостоверява ли подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Така очертаният в чл. 406, ал. 1 ГПК предмет на производството по издаване на изпълнителен лист се свежда до проверка от съда налице ли е годно изпълнително основание с оглед на посочените в чл. 404 ГПК основания, редовно ли е то от външна страна и дали правото на принудително изпълнение съществува в полза на лицето, което твърди, че е кредитор срещу лицето, което то сочи като длъжник. Тази проверка се извършва с оглед на данните от самия акт, т.е. от изпълнителното основание. Доколкото именно изпълнителното основание очертава предмета и страните на принудителното изпълнение, издаваният въз основа на него изпълнителен лист трябва да възпроизвежда точно съдържанието на изпълнителното основание. Поради това, при издаването на изпълнителния лист съдът не може да преценява факти, свързани с изпълняемото право, стоящи извън акта, независимо дали същите са настъпили преди или след неговото постановяване. Обстоятелството, че ответникът доброволно е погасил главница и лихви, не се отразява на изпълнителното основание, а извършеното погасяване на вземанията ще следва да се вземе предвид в изпълнителното производство, в случай на образуване на такова. С оглед изложеното, изводите на Великотърновския апелативен съд са неправилни и извършеният отказ да бъде издаден изпълнителен лист въз основа на невлязлото в сила въззивно решение следва да бъде отменен като незаконосъобразен. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение