Решение № 6550 от 2.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10866/2015 г.

Решение № 6550 от 2.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10866/2015 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 1552/24.07.2015 г. по адм. д. № 3193/2014 г. по описа на Административен съд - Пловдив.

С касационна жалба директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив обжалва решението в частта, с която е отменен РА за установени задължения за ЗОВ по реда на чл. 124а ДОПК и в частта на присъдените разноски, като твърди, че неправилно съдът е присъдил 400 лв. на жалбоподателя за вещо лице. Изложени са доводи за неправилност на решението, иска се отмяната му и постановяване на друго по същество, с което да се отхвърли жалбата изцяло, да се коригират разноските и се претендира юрисконсултско възнаграждение.

С касационна жалба С. Л. С. от гр. Пловдив обжалва решението в частта, с която е отхвърлено оспорването на РА и моли съда да постанови решение, с което да отмени решението като неправилно и незаконосъобразно и да постанови решение, с което да отмени изцяло РА.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на двете касационни жалби.

Касационните жалби са подадени в срок и от страни по делото, за които акта е неблагоприятен в съответната част, за което са процесуално допустими.

За да се произнесе по двете касационни жалби, Върховният административен съд съобрази следното:

Производството е за втори път пред Върховния административен съд като касационна инстанция.

С решение № 13919/20.11.2014 г. по адм. д. № 14466/13 г. Върховният административен съд в производство по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на С. Л. С. от гр. Пловдив е отменил решение № 1926/16.08.2013 г., постановено по адм. дело № 3992/2012 г. по описа на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата й против РА № 161201715/19.06.2012 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 1150/31.08.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП за определени задължения за данък:

• по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 18 657,34 лв. и лихви - 11 657,06 лв.;

• по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 2 385,26 лв. и лихви - 1 156,40 лв.;

• по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 71 060,26 лв. и лихви - 23 733,27 лв.;

• по чл. 48 ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 15 196,21 лв. и лихви - 3 357,11 лв.;

• по чл. 48 ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 18 993,92 лв. и лихви -2 235,59 лв.

Установени са и задължения за вноски за ДОО за 2006 г. - 2010 г. в размер на 13 310,22 лв. и лихви 9 368,20 лв.; вноски за ДЗПО за 2006 г. - 2010 г. в размер на 4 200 лв. и лихви - 2 659,89 лв.; вноски за ЗО за 2006 г. - 2010 г. в размер на 5 957,76 лв. и лихви - 1 917,94 лв.

Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд при дадени задължителни указания от ВАС съдът служебно да назначи съдебно-счетоводна експертиза, която да извърши проверка на съставения паричен поток на семейството на С. С. и да се произнесе на годишна основа има ли недостиг на парични средства, да установи на тази база за всяка една от ревизираните години каква е данъчната основа за облагане, ако има такава и съответния данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.), респ. чл. 48 ЗДДФЛ. Въз основа на експертизата съдът да се произнесе налице ли е или не недостиг на парични средства на годишна база, а не помесечно на паричния поток на семейството и отделно на С. С., което да е основание за определяне на данъчната основа за облагане по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Съдът да извърши проверка в пълнота ли е представен от приходните органи ревизионния доклад, има ли липсващи страници от него, за да може да се извърши и всестранна проверка на доходите и разходите, относими към определяне на данъчната основа за облагане с преки годишни данъци на С. С., респ. да се извърши проверка и на установените задължения за задължителни осигурителни вноски.

При новото разглеждане на делото съдът в изпълнение указанията на ВАС е допуснал и приел съдебно-счетоводна експертиза по въпроси формулирани в отменителното решение на ВАС. Експертизата е в два варианта - вариант № 1 и вариант № 2, съответно без включване и включване на суми, за които се твърди, че са получени като дарения от бащата на съпруга на жалбоподателката и от печалби от "Еврошанс" и "Еврофутбол".

Като е обсъдил възраженията на оспорващия, направил е пълен анализ на всички събрани доказателства - приложени по административната преписка и събрани в хода на съдебния процес писмени и гласни доказателства, както и приетата съдебно-счетоводна експертиза със задачи, съобразно указанията на ВАС в отменителното решение, при дадени два варианта, съдът е постановил съдебния си акт. Заключението на експерта е кредитирано от съда по Вариант № 1 в таблица № 4, изготвено от вещото лице след преизчисляване на данъчната основа за облагане за процесните периоди по методиката, избрана от органите по приходите, при годишна база за формиране на паричните потоци, съставени съгласно поставените от страните задачи, дължимите по чл. 35 от ЗОДФЛ и чл. 48 от ЗДДФЛ от ревизираното лице данъци и лихви, при невключване в паричния поток на средствата по Договори за дарение на суми от П. С. - баща на съпруга К. С., както следва:

• Договор за дарение от 28.12.2004 г. за сума в размер на 550 000 лева, дарени без условия;

• Договор за дарение от 27.02.2008 г. за сума в размер на 1 900 000 лева, дарени без условия;

• Договор за дарение от 20.01.2009 г. за сума в размер на 1 050 000 лева, дарени без условия.

Правилно съдът е приел, че сумите не е доказано да са налични при дарителя, като в тази връзка не е кредитирал представените фишове за изплатени суми от печалби от "Еврошанс" и "Еврофутбол" като е анализирал съдържанието на същите. Представените фишове не са поименни, тъй като всичките са за суми под 2000 лв. От тези документи не може да се направи обоснован извод, че са изплатени на бащата на жалбоподателя. Притежанието на тези фишове, не удостоверява изплатени печалби за периода 2006 г. - 2009 г. Изплащането е свързано с реалното получаване на пари в брой, срещу което се издава оригинална квитанция за потвърждение на залог. Приложените към делото фишове, с написано на тях "форма изплащане", не са такива оригинални квитанции и в тях не е написано, че се издават за потвърждение на залог. Съдът е обосновал изводите си със съдържащите се клаузи в представените от трето неучастваща по делото страна - "Евробет " ООД, Задължителни игрални условия и правила за провеждане на играта "Еврошанс", съответно - Инструкция за приемане на залози и изплащане на печалби чрез централизирана компютърна система в букмейкърския пункт. Съдът е съпоставил тези данни със свидетелските показания, които очертават най-общата рамка за участието на П. С. в залозите на "Еврофутбол" и "Еврошанс" като "запален комарджия". Правилно съдът е приел, че дори и да се приеме за несъмнено такова едно участие в играта, недоказан остава размера на твърдяните като спечелени суми, съответно - дарени от бащата на сина.

Позовавайки се на експертизата - Вариант № 1 с изготвен паричен поток за всяка от ревизираните години, без включване на сумите по представените Договори за дарение от П. С. на К. С., с обжалваното решение съдът е изменил задълженията:

• по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. от 18 657, 34 лв. на 13 795, 26 лв. и лихвите от 11 657, 06 лв. на 8619,24 лв.;

• по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. от 2385,26 лв. на 4629,06 лв. и лихвите от 1156,40 лв. на 2244,21 лв.;

• по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. от 71060,26 лв. на 72151,22 лв. и лихвите от 23733,27 лв. на 24097,63;

• по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. от 15196, 21 лв. на 5784,20 лв. и лихвите от 3357,11 лв. на 1277,83 лв.;

• по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2010 г. от 18993, 92 лв. на 20467,57 лв. и лихвите от 2235,59 лв. на 2409,04 лв.

Отменен е ревизионния акт в частта, с която са установени дължими вноски за ДОО за 2006 г. - 2010 г. в размер на 13310, 22 лв. и лихва от 9368, 20; вноски ДЗПО за 2006 г. - 2010 г. в размер на 4200 лв. и лихви от 2659,89 лв.; вноски за ЗО за периода 2006 г. - 2010 г. в размер на 5957,76 лв. и лихви от 1917,94 лв.

В останалата част, жалбата е отхвърлена.

По отношение на осигурителните вноски съдът е приел, че нормата на чл. 124а от ДОПК не може да служи като основание за определяне на ЗОВ по реда на чл. 122 за осигурителен период преди влизането й в сила. Разпоредбата на чл. 124а ДОПК е влязла в сила, считано от 15.02.2011 г., без да й е придадено обратно действие. Нормата на чл. 124а ДОПК е материално-правна, поради което тя не може да послужи като основание за определяне задълженията за ЗОВ по особения ред на чл. 122 ДОПК за осигурителни периоди преди нейното влизане в сила. В същият смисъл е тълкувателно решение № 1/18.05.2016 г. по т. д. № 3/2015 г. на ОСС от I и II колегии на ВАС, съгласно което: "Разпоредбите на чл. 122 - 124 ДОПК относно установяване на дължимост на задължителни осигурителни вноски са неприложими за периода преди създаването на чл. 124а ДОПК - ДВ, бр. 14/2011 г., в сила от 15.02.2011 г."

По изложените съображения касационната жалба на ДД"ОДОП" - Пловдив е неоснователна в тази част и решението следва да бъде оставено в сила като правилно в частта за отменените задължителни осигурителни и здравноосигурителни вноски.

Основателно е искането на касатора ДД"ОДОП" - Пловдив за коригиране на присъдените на жалбоподателя разноски за експертиза в размер на 400 лв., тъй като депозитът е внесен от двете страни по равно - по 200 лв. и съобразно изхода на делото, следва да се понесат от страните, така както са направени и присъдените разноски да се отменят за размера над 799 лв.

В частта, с която задълженията са изменени и са установени от съда, но в по-висок от установения с РА размер, решението е недопустимо и следва да бъде обезсилено, съответно в частта, с която данъкът по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. е изменен от 2385,26 лв. на 4629,06 лв. и лихвите от 1156,40 лв. на 2244,21 лв.; за 2008 г. от 71060,26 лв. на 72151,22 лв. и лихвите от 23733,27 лв. на 24097,63; за 2010 г. от 18993, 92 лв. на 20467,57 лв. и лихвите от 2235,59 лв. на 2409,04 лв.

В останалата част, решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

И в двете касационни жалби не се съдържат обосновани доводи за незаконосъобразност на решението. Същото е постановено в съответствие с дадените от ВАС указания в отменителното решение, установени задължения при годишна база приходи/разходи, определена от вещото лице по приетата експертиза Вариант № 1, неоспорена от страните при приемането й, поради което правилно същата е кредитирана от съда във Вариант № 1, при невключване в паричния поток на суми, за които се твърди, че са получени като дарения от бащата на съпруга П. С. с мотиви за недоказаност, че сумите, които са в особено големи размери са били налични при дарителя, съответно са предоставени на съпруга на ревизираното лице към датите по представените Договори.

При този изход, на страните в настоящото производство не следва да се присъждат разноски.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение