Определение № 856 от 27.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 73/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от областния управител на област София, чрез процесуален представител юрк. Н. Бачева, против определение № 38307 от 18.11.2025г., постановено по адм. дело № 10883/2025г. по описа на Административен съд София-град. С обжалваното определение е отхвърлено искането на областния управител на област София за изменение на определение № 35071 от 24.10.2025г., постановено по същото дело, в частта му за разноските. С доводи, че определението е неправилно и необосновано, се претендира неговата отмяна. Твърди се, че разноски не се дължат при прекратяване на производството поради отпаднал правен интерес от оспорване, а дори и да се дължат, присъдените в случая се явяват прекомерни съобразно фактическата и правна сложност на делото. Ответната страна – С. Н. Ц., чрез пълномощник адв. Цветанова, представя отговор на частната жалба, с който взема становище за нейната неоснователност. Върховният административен съд, четвърто отделение намира частната жалба за допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение първоинстанционният съд в производство по реда на чл. 176а АПК е отхвърлил искането на областния управител на област София за изменение на определение № 35071 от 24.10.2025г., постановено по адм. дело № 10883/2025г., в частта му за разноските. С това определение е оставена без разглеждане жалбата на С. Н. Ц. против мълчалив отказ на областния управител на област София по заявление вх. № ОА23-701Б/25.09.2025г. и е прекратено производството по делото, като Областна администрация на област София е осъдена да заплати на оспорващата разноски в размер на 1010 лева. Разноските представляват внесена държавна такса в размер на 10 лева и уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв., редуцирано от съда на 1000 лв., предвид направеното възражение от ответника за неговата прекомерност. За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел, че административното производство е започнало по заявление от 25.09.2025 г. за предоставяне на административна услуга. Исканата услуга не е предоставена в срока по чл. 57, ал. 2 АПК, а след депозирана в срок жалба до съда, поради което към датата на подаване на жалбата е формиран мълчалив отказ. Съдът е преценил, че извършването на административната услуга след образуване на делото по същество представлява оттегляне на постановения мълчалив отказ и осъществява хипотезата на чл. 156, ал. 1 АПК. Приел е, че разноски се дължат на оспорващата на основание чл. 143, ал. 2 АПК, като претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. е редуцирано на 1000 лв., предвид направеното възражение от ответника за неговата прекомерност, която сума отговаря на критериите за справедливо и обосновано възнаграждение, съобразно мотивите, изложени в решението на СЕС по дело С- 438/2022 г. Обжалваното определение е правилно. Извършването на административната услуга, след подаване на жалбата до съда в срока по чл. 149, ал. 2 АПК, следва да бъде приравнено по правни последици на оттеглянето на административния акт по смисъла на чл. 143, ал. 2 АПК. По аргумент от разпоредбата на чл. 156, ал. 1 АПК "оттегляне на оспорения акт" е налице и когато органът "... издаде акта, чието издаване е отказал", като непроизнасянето в срок изрично е приравнено на отказ по силата на установената в чл. 58, ал. 1 АПК правна фикция. С оглед на което правилно решаващият съд е присъдил на оспорващата разноски за внесена държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение, редуцирано до размер от 1000 лева, предвид направеното от ответника възражение за неговата прекомерност. Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента, който размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В случая правната помощ се изразява в изготвяне и подаване от процесуалния представител на жалба до съда. Присъденото адвокатско възнаграждение е справедливо и обосновано, при съобразяване с решението на СЕС по дело С- 438/2022 г., за което съдът е изложил подробни и задълбочени мотиви, които се споделят изцяло от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни. Определението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,