Определение № 271 от 11.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2032/2018 г.

Производството е образувано като такова по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК – по частна касационна жалба с вх. № 2345/19.02.2018 г., подадена от името на ищеца по делото П. Й. С. срещу определение № 83/22.01.2018 г., постановено по частно гр. дело № 1014/2018 г. на Старозагорския окръжен съд. С обжалваното определение е потвърдено определение № 2999/24.11.2017 г. по гр. дело № 5180/2017 г. на Старозагорския районен съд, с което е върната исковата молба на жалбоподателя и е прекратено производството по същото първоинстанционно гр. дело. При извършената служебна проверка и по изрично направеното възражение на ответника В. с отговора на частната касационна жалба, настоящият съдебен състав намира последната за процесуално недопустима по следните съображения: С потвърденото от въззивния съд първоинстанционно определение, районният съд по реда и на основание чл. 130 от ГПК е прекратил производството по делото, поради недопустимост на предявения от жалбоподателя срещу ответния В. иск за обезщетение на неимуществени вреди за сумата 2 000 лв. Цената на този иск, посочена и в исковата молба, е 2 000 лв., т.е. – под 5 000 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ГПК, въззивното решение, което би било постановено по този иск, не подлежи на касационно обжалване. От това следва, че съгласно препращащата разпоредба на чл. 274, ал. 4 от ГПК, и атакуваното по настоящото дело въззивно определение на окръжния съд, не подлежи на касационно обжалване. Предвид горното, подадената частна касационна жалба, като процесуално недопустима, следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея частно производство по настоящото дело, също като процесуално недопустимо, следва да се прекрати. Предвид изхода на делото, съгласно чл. 78, ал. 4 и ал. 8 и чл. 81 от ГПК и чл. 37 от ЗПП, жалбоподателят-ищец дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответника В., претендираните от последния разноски за юрисконсултско възнаграждение – в минималния размер по чл. 25а, ал. 3, във вр. с ал. 2 от НЗПП, а именно – сумата 50 лв. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение