Определение № 411 от 14.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3880/2018 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 8615/05.10.2018 г. на Е. Д. М. срещу определение № 1575 от 18.05.2018 г. на Софийския апелативен съд по ч. гр.д. № 449/2018 г. за оставяне без уважение на негова молба за предоставяне на правна помощ във връзка с частна касационна жалба. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт като незаконосъобразен с доводи за нарушени права по Хартата на основните права на ЕС и ЕКЗПЧОС във връзка с достъпа до правосъдие. Жалбата е в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съгл. чл. 95, ал. 4 ГПК съдебен акт на апелативен съд, така допустима, но разгледана по същество е неоснователна, съображенията за което са следните: За да отхвърли молбата за правна помощ, поискана във връзка с частна касационна жалба срещу постановеното по ч.г.р.д № 449/2018 г определение № 393 от 31.01.2018 г. на Софийския апелативен съд за потвърждаване на определение от 19.10.2017 г. на Софийски градски съд по гр.д. № 11405/2017 г., с което е прекратено производството по иска на жалбоподателя, апелативният състав се е позовал на чл. 24, т. 1 ЗПрП във връзка с основното производство, приемайки, че претенцията е очевидно неоснователна. Определението е законосъобразно. Съгласно чл. 24, т.1. и т. 2 ЗПрП, правната помощ не се предоставя, когато предоставянето и не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за нея или когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. В случая преценката на съда за проложното поле на чл. 24, т.2 ЗПрП е правилна. Частната касационна жалба по реда на чл.274,ал.2 ГПК, заради която е поискана и отказана правната помощ,освен че на този етап от процеса, предвид компетентността при проверка от по- горния съд не носи полза на страната, е и очевидно неоснователна, тъй е предявен иск, който изначално е недопустим.Жалбоподателят претендира от физическо лице в качеството му на съдебен заседател неимуществени вреди произтекли от служебната му дейност като член на състава по конкретно наказателно дело.Иск с такъв ответник е недопустим. Съдебните заседатели съгл. чл.66, ал. 1 ЗСВ са членове на съдебния състав разглеждащ делото като по права, съгл. чл. 66, ал. 1 ЗСВ, са приравнени на съдиите, а за своите действия като членове на съдебния състав се ползват с функционалния имунитет предвиден в чл. 132, ал. 1 КРБ. В този смисъл е и константната практика на ВКС ( напр. определение № 191 от 06.07.2016 г. на ВКС, I-во г.о. по ч.гр.д. № 2638/2016 г., определение № 137 от 15.03.2017 г. на ВКС, IV-то г.о. по ч.гр.д. № 709/2017 г., определение № 443 от 27.11.2017 г. на ВКС III-то г.о. по ч.гр.д. № 4772/2017 г.) Като законосъобразно обжалваното определение следва да бъде потвърдено, поради което Върховният касационен съд на РБ, състав на III – то г.о.,