Определение № 48 от 04.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 39/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК образувано по частна касационна жалба на В. Г. Н. против определение№ 711 от 14.07.2009 год. по в. ч. гр. д. № 680/2009 год. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 994 от 14.04.2009 год. по гр. д. № 3370/2008 год. на Пловдивския окръжен съд, с което е допуснато обезпечение, чрез налагане на възбрана върху апартамент в гр. П., ул. „ д-р В. ” № 26, със застроена площ 47,17 кв. м, състоящ се от дневна с кухненски бокс, баня-тоалетна и тераса, изба № 1 с площ 9,71 кв. м и 5,508 % идеални части от общите части на сградата и 6,0721 идеални части от дворното място. Жалбоподателят моли да се допусне касационно обжалване по съображения в изложение по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и да се отмени обжалваното определение по съображения изложени в частната жалба. Ответникът П. Л. К. оспорва допустимостта на частната касационна жалба и по същество нейната основателност. Върховният касационен съд, състав на трето г. о. намира частната касационна жалба недопустима. С обжалваното определение е потвърдено определение на първоинстанционния съд, с което е допуснато обезпечаване на предявен срещу жалбоподателя иск по образувано гр. д. № 3370/2008 год. на Пловдивския окръжен съд, чрез налагане на възбрана върху негов собствен имот по реда на чл. 395, ал. 2 ГПК. В случая въззивният съд не е постановил за първи път обезпечителната мярка, а се е произнесъл по жалба срещу допуснато обезпечение. Съгласно чл. 396, ал. 1 ГПК определението на съда по обезпечение на иска може да се обжалва с частна жалба. Доколкото посочената разпоредба е аналогична на чл. 315, ал. 1 ГПК (отм.) се прилага т. 6 на ТР № 1/2001 год. по гр. д. № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС, според която определението подлежи на двуинстанционно разглеждане и ВКС се произнася по жалби, когато определението е постановено за първи път от въззивен съд. Следователно редът за обжалване е изчерпан с обжалваното определение, с което е проверена правилността на определението за обезпечаване и въззивният съд не се е произнесъл за първи път по искане за обезпечаване на иск. По изложените съображения частната касационна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, като доводите на жалбоподателя по искането за допускане на касационно обжалване и тези по съществото на жалбата не следва да се обсъждат. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.