Определение № 5748 от 09.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3171/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на председателя на управителния съвет на етажната собственост на[жк], [населено място],[жк], [улица], чрез адв. Д. П., срещу решение № 252/10.03.2025г. по гр.д.№2434/24г. по описа на Окръжен съд Варна, с което е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените по реда на чл. 415 ГПК срещу Л. Е. К. и Ю. А. К. искове за установяване съществуването на вземания срещу ответниците за годишни вноски за поддръжка и обслужване на сградата към етажната собственост в размер на 4027, 51 лева - годишна вноска за периода 01.09.2019г.-31.08.2020г.; 4028, 31 лева – годишна вноска за периода 01.09.2020г.-31.08.2021г. и 3979, 11 лева – годишна вноска за периода 01.09.2021г.-31.08.2022г. Касационната жалба е подадена в срок, представено е изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, но като насочена срещу неподлежащ на касационен контрол въззивен акт е недопустима. Съображенията на касационната инстанция са следните: Предявените искове са облигационни, в кумулативно съединение. Цената на всеки от трите иска се определя по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК и е под 5000 лева. Ето защо въззивното решение е необжалваемо на основание чл. 280, ал.3, т.1, предл.1 во ГПК. Воден от горното, настоящият състав на ВКС