Определение № 4364 от 28.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4088/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК. Образувано е по частна жалба на кмета на Община Благоевград, чрез процесуалния представител юрк. Спасова, срещу определение № 399 от 30.01.2025 г. по адм. дело № 107/2022 г. на Административен съд – Благоевград, с което е оставено без уважение искането му за изменение на Решение № 1860 от 11.06.2024 г., постановено по същото дело, в частта за разноските. В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност и необоснованост на определението и се иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което бъде намалено до минималния размер претендираното от „Ел. Светлина“ ЕООД адвокатско възнаграждение. Ответникът – „Ел. Светлина“ ЕООД, чрез пълномощника си адв. Зотева, в писмен отговор излага доводи за неоснователност на частната жалба, както и за правилност и обоснованост на обжалваното определение. Върховният административен съд, Второ отделение, като взе предвид, че частната жалба е постъпила в срок и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна, по следните съображения: С Решение № 1860/11.06.2024 г., постановено по адм. дело № 107/2022 г., Административен съд - Благоевград е отменил заповед № 2715/16.12.2021 г. на кмета на Община Благоевград, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, е наредено на „Ел. Светлина“ ЕООД да премахне незаконен строеж „Масивен търговски обект“, изграден в имот с идентификатор 04279.612.222, и е осъдил Община Благоевград да заплати на дружеството сумата от 2 893.45 лева, представляваща направени по делото разноски, от които 2 000 лева за заплатено адвокатско възнаграждение /по договор за правна защита и съдействие на л. 39 от делото за 900 лева и договор за правна защита и съдействие на л. 429 от делото за 1 100 лева/. Цитираното решение е било оспорено в частта за разноските от ответника, като с определение № 399 от 30.01.2025 г. по адм. дело № 107/2022г. Административен съд – Благоевград е оставил без уважение искането му за изменение на съдебното решение в частта за разноските. За да остави без уважение искането съдът е приел, че макар и в случая присъденото адвокатско възнаграждение действително да е по-високо от предвидения минимален размер по действащата редакция на чл. 8, ал. 2, т. 1, предл. първо от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, то правилно е присъдено в претендирания размер с оглед фактическата и правна сложност на делото и проведените по него 10 броя съдебни заседания. С оглед на това съдът не споделя доводите, изложени в касационната жалба, че неправилно делото е счетено за такова с фактическа и правна сложност, респ. неправилно е прието, че претендираните разноски не са прекомерни. Така постановеното определение е правилно. Правото на разноски като акцесорно материално право на страните в процеса, регламентирано с разпоредбата на чл. 143 от АПК и чл. 81 от ГПК, във вр. с чл. 78 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, съставлява имуществено субективно право, което следва да бъде удовлетворено с оглед на крайния правен резултат по делото. Съгласно чл. 143, ал. 1 АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Според правилото на чл. 78, ал. 5 от ГПК, субсидирано приложим в настоящото производство по силата на препратката на чл. 144 АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата /ЗА/. Анализът на нормативното предписание налага извод, че за да се намали възнаграждението, следва да са налице две кумулативно предвидени предпоставки: прекомерност на заплатеното възнаграждение съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото и искане на насрещната страна. В конкретния случай извършвайки самостоятелна преценка, настоящата съдебна инстанция счита, че една от посочените по-горе кумулативни предпоставки не е налице. Действително от страна на ответника - кмета на Община Благоевград, е било направено своевременно възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, в откритото съдебно заседание на 21.05.2024 г., но така направеното възражение правилно е прието за неоснователно от Административен съд – Благоевград с оглед на фактическата и правна сложност на спора и броя на проведените заседания. Определеното и присъдено адвокатско възнаграждение следва да е справедливо и обосновано, по смисъла на чл. 36, ал. 2 от ЗА, т. е. следва да отговаря на обема на извършената от адвоката работа.В случая с оглед характера и сложността на развилото се производство не може да се направи извод за несъответствие между размера на заплатеното адвокатско възнаграждение от страна на жалбоподателя за първата инстанция – 2 000 лева, и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, обуславящ намаление на адвокатския хонорар. Размерът на заплатеното адвокатско възнаграждение пред първата инстанции съответства на ефективно предоставената адвокатска защита на страната от адв. Зотева, свързана с явяване в няколко открити съдебни заседания, ангажиране на доказателствени искания, включително и искане с формулирани въпроси за допускане на съдебно-техническа експертиза, както и изготвяна на писмена защита за първата инстанция. Следва да се съобрази също така, че договореното и реално заплатено адвокатското възнаграждение в размер на общо 2 000 лева е близко до минималния размер – 1 250 лева, определен за дела по ЗУТ в нормата на чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа /загл. изм. - ДВ, бр. 14/2025 г./. Предвид гореизложеното правилно административният съд е определил дължимото на жалбоподателя възстановяване на сторените разноски за адвокат, респективно обосновано е отказал да измени съдебния си акт в частта за разноските. С оглед на това частната жалба е неоснователна, а определението като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд, Второ отделение,