Определение № 50392 от 13.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 651/2022 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е частна жалба на „Инвестбанк“ АД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място] чрез адв. Д. против определение № 4154 от 23.11.2021 г. по гр. д. № 899/2021 г. на Окръжен съд – Варна (поправено по реда на чл. 247 ГПК с определение № 1763 от 10.05.2022 г. по същото дело) в частта, в която е оставена без уважение молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК на банката за изменение на решение № 940/21.05.2021 г., постановено по горното гр. дело в частта му за разноските чрез присъждане в полза на молителя на разликата над 4 097 лв. до 4 937 лв., съставляваща адвокатско възнаграждение за въззивното производство в пълен размер. В жалбата се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение в посочената му част и се иска същото да бъде отменено с присъждане на пълния размер на заплатеното от банката адвокатско възнаграждение за въззивното производство. Ответникът по жалбата Р. И. Г. чрез адв. И. в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е представила отговор, с който изразява становище за нейната неоснователност. По подадената частна жалба настоящият състав на ВКС, Трето гражданско отделение, намира следното. Тя е процесуално допустима – подадена е в срок от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и при наличието на правен интерес за подаване на жалба. Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения. За да откаже да присъди разноски за адвокатско възнаграждение в пълен размер за въззивната инстанция (над присъдените 1 560 лв. до претендираните 2 400 лв.) окръжният съд е приел, че възражението на ищцата по чл. 78, ал. 5 ГПК е частично основателно, доколкото заплатеният от търговската банка хонорар за адвокат е прекомерен съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото – трудов спор по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, и обемът на извършената там адвокатска услуга (подаване на въззивна жалба и на молба, депозирана в откритото заседание без участие в него). Определението е правилно. С въззивното решение е разрешен спорът между страните по предявените от Р. И. Г. против Инвестбанк“ АД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ – за признаване на уволнението за незаконно (извършено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“) и за неговата отмяна и за възстановяване на предишна работа като те са отхвърлени. Въззивното производство е образувано по подадена от търговската банка въззивна жалба срещу решението на първостепенния съд, с което исковете са били уважени. С жалбата, подадена от адв. Д. – пълномощник на страната са изложени подробни оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение и са аргументирани доводи в подкрепа законосъобразността на извършеното дисциплинарно уволнение на ищцата. Направени са и доказателствени искания за събиране на гласни и писмени доказателства, които са отказани от втората инстанция като преклудирани съгласно чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК. С молба вх. № 8555/07.05.2021 г. адв. Д. е уведомила съда, че няма да се яви в насроченото открито съдебното заседание, поискала е същият да отмени определението си, с което не е удовлетворил искането на страната за събиране на доказателства и да ги допусне, а по същество е заявила искане за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на исковете с присъждане на разноски от 2 400 лв. по списък по чл. 80 ГПК. С оглед особеностите на конкретния случай (касае се за трудов спор по предявени обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. т. 1 и 2 КТ) и съобразявайки видът, характерът и обемът на извършената пред въззивната инстанция адвокатска услуга се налага, че действителната правна и фактическа сложност на делото в този етап от развитието му, преценена при предпоставките на чл. 78, ал. 5 ГПК – при релевираното възражение на насрещната страна за прекомерност - дава основание да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в по – нисък размер от заплатените от банката. Според настоящия състав те възлизат на 1 560 лв., поради което за разликата над тази сума до 2 400 лв. искането по чл. 248, ал. 1 ГПК е неоснователно. Като е отказал да го уважи и присъди пълния размер на адвокатския хонорар заплатен от търговската банка във въззивното производство, окръжният съд е постановил законосъобразно определение в обжалваната част, което ще следва да бъде потвърдено. Воден от горното, Върховният касационен съд, III г. о.