Определение № 10224 от 30.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8727/2024 г.

Производството е по чл.248, ал.3 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) във връзка с чл.144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Комисията за защита на конкуренцията чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Манолов срещу определение № 1261/21.06.2024г., постановено по административно дело № 246/2023г. по описа на Административен съд- София област (АССО). С него на основание чл.248 от АПК съдът е изменил решение № 1244/24.10.2023г. в частта му за разноските като е осъдил „Джунти Психометрикс България“ ЕООД да заплати на Комисията за защита на конкуренцията разноски в размер на 100 лева и е отхвърлил искането в останалата му част. Частният жалбоподател счита, че определението е неправилно поради наличието на пороците по чл.209, т.3 от АПК. Счита, че при частично уважаване на жалбата против решението на КЗК, постановено в производството по чл. от ЗЗК, разноските следва да останат за страните така, както са направени. Поради това моли за отмяната на определението и за уважаване на искането за изменение на решението на АССО в частта му за разноските. Ответникът по частната жалба- „Джунти Психометрикс България“ ЕООД, изразява становище за нейната неоснователност в представения писмен отговор. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания и становището на ответника във връзка с доказателствата по делото, констатира следното: Частната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество, е и основателна. Производството пред КЗК е образувано по жалба на „Джунти Психометрикс България“ ЕООД, предявено на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗЗК за установяване на извършени спрямо него нарушения от страна на Фондация „Хестия“ и „Прометрикс“ ООД на забраните, предвидени в чл.35, ал.2, чл.36, ал.1 и чл.29 от ЗЗК. С решение № 193/25.05.2021г, КЗК е приела за установено,че не са извършени нарушения по чл. 29, по чл.35, ал. 2 и по чл. 36, ал. 1 от ЗЗК както от страна на „Прометрикс" ООД, така и от страна на Фондация „Хестия". С решение № 1244/24.10.2023г. АССО е отхвърлил жалбата на Джунти Психометрикс България “ЕООД против решението на КЗК в частта, с която е установена липсата на извършено нарушение от страна на „Прометрикс“ ООД и фондация“Хестия“ по чл.35 ал.2 от ЗЗК. АССО е отменил решението на КЗК в останалата част и е установил, че е извършено нарушение по чл.36 ал.1 от ЗЗК от „Прометрикс“ ООД и по чл.29 от ЗЗК от фондация „Хестия“ и е върнал преписката на КЗК за определяне на имуществени санкции по отношение на установените две нарушения от посочените страни. С решението си АССО е уважил изцяло претенцията на „Джунти Психометрикс България“ ЕООД за присъждане на разноски по производството и е възложил на административния орган заплащането на направените в производството разноски в общ размер на 7050 лева, от които за производството по адм.дело № 280/2021г на АССО- 2450 лв,за производството пред ВАС по адм.дело № 9635/2022г- 2300 лв и по адм.дело № 246/2023г—2300лв. Съдът е обсъдил възражението за прекомерност и предвид определения в чл.8 т.8 от Наредба № 1/09.07.2004г. на ВАдвС минимален размер на адвокатското възнаграждение по дела по Закона за защита на конкуренцията от 1500 лева за съдебна инстанция, както и предвид фактическата и правна сложност на делото е приел, че договореният адвокатски хонорар от 2300 лв не се явява прекомерно висок. С решение № 3494/21.03.2024г., постановено по административно дело № 74/2024г. Върховният административен съд, четвърто отделение, е оставил в сила решението на АССО. С решение № 6685/03.06.2024г. по адм. дело № 74/2024г. Върховният административен съд е допълнил решението си, като е изпратил по компетентност на АССО обективираното в касационната жалба вх.№ 45/02.01.2024г. на Комисията за защита на конкуренцията искане за отмяната на решение № 1244/24.10.2023г. на АССО в частта му за разноските за разглеждане по реда на чл.248, ал.1 от ГПК. С оспореното в настоящото производство определение № 1261/21.06.2024г. съдът е приел, че при уважената в преобладаващата й част жалба, предявена от „Джунти Психометрикс България“ ЕООД против решението на КЗК, присъдените от съда разноски на дружеството следва да останат в цялост за всяка от инстанциите, посочени в съдебното решение. Така постановеното определение е неправилно. Отговорността за разноски е уредена в чл.143 от АПК. Нормата не предвижда начин за разпределението на разноските в случай, че жалбата срещу административния акт е уважена частично. Съгласно препращащата норма на чл. 144 АПК за неуредените в дял трети "Производства пред съд" въпроси се прилага ГПК. Ето защо при частично уважаване на жалбата (каквато е настоящата хипотеза) следва да намери приложение правилото на чл.78, ал.1, предл. последно от ГПК, установяваща правилото за присъждане на направените от страните разноски съразмерно с уважената, съответно отхвърлена част на иска. В настоящия случай дружеството- жалбоподател е претендирало пред КЗК, че спрямо него са извършени три нарушения на ЗЗК от два различни субекта. С оспореното пред АССО решение КЗК е приела, че не е налице нито едно от твърдяните нарушения на ЗЗК. С решението си АССО е отменил частично решението на КЗК и е установил, че е извършено нарушение по чл.36 ал.1 от ЗЗК от „Прометрикс“ ООД и по чл.29 от ЗЗК от фондация „Хестия“ и е върнал преписката на КЗК за определяне на имуществени санкции по отношение на установените две нарушения от посочените страни. При този резултат от изхода на спора- частична отмяна на решението на КЗК и установяване на две от трите твърдяни нарушения на ЗЗК, съдът е следвало да присъди направените от жалбоподателя разноски съразмерно на уважената част от жалбата, а не изцяло, тъй като това противоречи на установеното в чл.78, ал.1 от ГПК правило, приложимо в административния процес на основание чл.144 от АПК. В тази връзка съдът не споделя застъпеното от частния жалбоподател становище, че при частична основателност на жалбата разноски на страните не следва да се възлагат, тъй като то противоречи на принципа за съразмерно възстановяване на разноските, установен от правилата на чл.78, ал.1 и 3 от ГПК. Това налага отмяната на оспореното определение в частта му досежно частичното отхвърляне на искането на КЗК за изменение на решението в частта му за разноските. При съобразяване на горните мотиви относно частичната основателност на жалбата и установяването на две от трите твърдяни нарушения на ЗЗК, на „Джунти психометрикс България“ ЕООД следва да се присъдят разноски в общ размер на 4700 лева, които представляват две трети от заплатените от дружеството разноски за всички съдебни инстанции в размер на 7050 лева. Мотивиран така, Върховният административен съд, четвърто отделение,