Определение № 334 от 14.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11655/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „МД Строй 07“ ЕООД, чрез адв. Н. Николов като процесуален представител, против определение № 24591 от 16.07.2025 г., постановено по адм. дело № 6753/2024 г. по описа на Административен съд - София град, с което жалбата на дружеството против мълчалив отказ на главния архитект на Столична община за одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж за строеж „Спешни и неотложни укрепителни действия с цел предотвратяване на аварийна ситуация-стоманобетонова конструкция до кота +0,00м. за „Жилищна сграда с магазини, фитнес с кафе, козметичен център, помещение за подземен трафопост и подземни гаражи“ в УПИ І-5448,5449, кв.170а, местност „Студентски град“, район „Студентски“, Столична община, е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Изложени са доводи за недопустимост и неправилност на оспорения съдебен акт като постановен в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, както и поради необоснованост. Жалбоподателят поддържа, че в случая е налице формиран от органа мълчалив отказ, който е надлежен предмет на съдебно оспорване и по който няма предходно произнасяне от съда със съдебен акт, ползващ се със сила на присъдено нещо. Прави искане за обезсилване или за отмяна на обжалваното определение и за присъждане на разноски. Ответникът – главен архитект на Столична община, чрез пълномощника си гл. юрк. А. Митова, представя писмено становище за оспорване на частната жалба, като иска присъждане на разноски. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. За да остави без разглеждане жалбата на дружеството, Административен съд – София град е приел, че са налице основанията по чл. 159, т.1 и т.6 АПК. Според изложените доводи, в случая няма формиран мълчалив отказ, т.е. няма годен предмет на съдебно оспорване, тъй като за органа не е възникнало задължение да се произнесе по заявлението на „МД Строй 07“ ЕООД с вх. № САГ20-АП00-86-(97)/25.06.2021 г., по отношение на което са констатирани нередовности, които заявителят не е отстранил. Като отрицателна предпоставка за допустимост на жалбата се сочи и произнасянето с влезли в сила съдебни определения, по предявена от дружеството предходна жалба срещу мълчалив отказ на органа по горното заявление, т.е. приема наличие на влязъл в сила мълчалив отказ, както и отсъствие на нови обстоятелства за повторно сезиране на същия орган със заявлението от 30.05.2024 г. Допълнителен аргумент в подкрепа на извода, че за главния архитект на СО не е възникнало задължение за произнасяне, съдът е извел от данните за издадена заповед № РА50-534/06.08.2021г., с която е наредено да се изработи служебно проект за ПУП-ИПЗ за УПИ І-5448,5449 и УПИ ІІ-5448, кв.170а и от разпоредбата на чл.135, ал.6 ЗУТ, според която заповедите по чл.135, ал.3 и ал.5 ЗУТ, с които се допуска да се изработи проект за изменение на плана спират прилагането на действащи устройствени планове в частите, за които се отнасят. Определението е валидно и допустимо, но неправилно като постановено при допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, довело и до противоречие с материалния закон. Неправилен е изводът на административния съд за наличие на отрицателната процесуална предпоставка по чл.159, т.6 АПК за допустимост на предявената жалба. Противно на приетото в оспореното определение, в случая няма произнасяне по оспорването със съдебен акт, формиращ сила на присъдено нещо. По делото са приложени определение № 6824/15.09.2021 г. на АССГ по адм. дело № 8617/2021г., оставено в сила с определение № 4929/23.05.2022 г. на ВАС по адм. дело № 11268/2021г., за оставяне без разглеждане на жалба на „МД Строй 07“ ЕООД срещу мълчалив отказ на главния архитект по заявление вх. № САГ20-АП00-86-(97)/25.06.2021 г. и е прекратено съдебното производство, но по съображения за преждевременно подаване на жалбата, предвид доказателствата за висящо административно производство. Постановените определения не съставляват основание за недопустимост на процесната жалба по чл.159, т.6 АПК, тъй като нямат характера и правните последици на съдебен акт, решаващ със сила на присъдено нещо висящ правен спор. От изложеното следва, че същите не са процесуална пречка да бъде оспорен административният акт /мълчаливият отказ в случая/, в което производство съдът е задължен да извърши самостоятелна преценка за допустимост на предявената жалба на всички основания за това. Необоснован от доказателствата, а следователно и неправилен, е решаващият извод на административния съд за отсъствие на формиран от органа мълчалив отказ, т.е. на годен предмет на съдебно оспорване в хипотезата на чл.159, т.1 АПК. Същият е мотивиран с доводи за това, че след като е сезиран със заявление вх. № САГ20-АП00-86-(97)/25.06.2021 г. на „МД Строй 07“ ЕООД съдържащо искане за съгласуване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж за процесия строеж „Спешни и неотложни укрепителни действия с цел предотвратяване на аварийна ситуация-стоманобетонова конструкция до кота +0,00м. за „Жилищна сграда с агазини, фитнес с кафе, козметичен център, помещение за подземен трафопост и подземни гаражи“ в УПИ І-5448,5449, кв.170а, местност „Студентски град“, район „Студентски“, Столична община, главният архитект е установил нередовности на заявлението и с писмо от 06.08.2021 г. е дал указания за отстраняването им, за които не е доказано да са изпълнени от заявителя, поради което за органа не е възникнало задължение за произнасяне. Горните констатации не са установени от събраните по делото доказателства, тъй като съдът не е изискал цялата административна преписка във връзка с посоченото заявление, както и адм. дело № 8617/2021г. по описа на АССГ, каквото искане е предявено изрично с писмото на органа, входирано в съда с № 22236/09.07.2024г., и с молбата на жалбоподателя от 18.10.2024 г. /л.93/. Действително, от съществено значение за преценката за допустимост на оспорването на мълчаливия отказ, респ. за правилността на прекратителното определение на съда, в случая е наличието на акт /писмо/ на органа за констатирани нередовности на заявлението с указания за отстраняването им. Видно е обаче, че твърдения за съществуването на такъв акт – писмо от 06.08.2021 г. на главния архитект, се съдържат в становището на административния орган, които съдът е възприел изцяло, без да установи дали визираното писмо е част от доказателствата по делото. С преписката е изпратено писмо от тази дата /л.46/, но е неясно дали е същото, което сочи органът, доколкото в него не е цитирано процесното заявление № САГ20-АП00-86-(97)/25.06.2021 г. на „МД Строй 07“ ЕООД, а заявления с различна номерация. От друга страна в становището си органът посочва, че е давал „многократни указания за отстраняване на недостатъци на проектната документация и за представяне на допълнителни документи“, доказателства за които не са изискани и представени по делото. С оглед на изложеното, за установяване допустимостта на жалбата срещу процесния мълчалив отказ на основанието по чл.159, т.1 АПК, свързано пряко с наличието на висящо административно производство в хипотезата на чл.5в ЗУТ, следва да се събере цялата преписка по заявлението, вкл. цитираното писмо от 06.08.2021г., след което да се извърши преценка дали същото носи белезите на акт по чл. 5в от ЗУТ, т.е. дали главният архитект на СО е констатирал нередовности на заявлението, които съгласно чл. 5в, ал. 1 от ЗУТ следва да бъдат отстранени от заявителя и дали последният ги е отстранил /индиция за това е писмо с приложения към САГ20-АП00-86(97)/25.06.2021 г., в което е посочена датата 12.08.2021г., приложено към молбата на жалбоподателя от 18.10.2024 г. /л.99 от делото/. След установяване на горните обстоятелства – издаден акт/актове по чл.5в, ал.1 ЗУТ с констатации за нередовности на заявлението, подадено от дружеството и съответно предприети действия на последното за отстраняването им, съдът следва да извърши нова преценка дали е възникнало задължение за органа за произнасяне и дали е формиран отказ /изричен или мълчалив/, който да подлежи на съдебно оспорване. В случая, доколкото не са установени с надлежни доказателства относимите факти за волеизявленията на органа, направени в хода на административното производство, респ. не е проверяван техния характер и последици, изводите в оспореното определение за недопустимостта на жалбата са необосновани и неправилни. С оглед на изложеното, дължимото произнасяне от касационната инстанция е за отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия, при съобразяване с мотивите, изложени по- горе. Следва да се прецени и спазването на срока за оспорване по чл. 149 АПК по отношение на жалбата в частта на наведените оплаквания за незаконосъобразност на отказа. Тук е мястото да се посочи, че в хипотезата на чл.5в ЗУТ, за административния орган са налице основания за удължаване на сроковете за произнасяне по смисъла на чл. 5в, ал. 2 от ЗУТ, но така също, ако указанията не са изпълнени, органът следва да прекрати производството, което от своя страна ще даде възможност на заявителя да защити правата си по реда на чл. 197 и сл. от АПК, а не както в случая с доводи за висящност на административното производство в период с продължителност повече от четири години, да се обоснова тезата за недопустимост на жалбата поради липса на предмет. За пълнота на изложението и в отговор на доводите на касатора, следва да се посочи, че неправилно съдът е аргументирал извода си, че за главния архитект на СО не е възникнало задължение за произнасяне по заявлението на дружеството, с разпоредбата на чл.135, ал. 6 ЗУТ и издадената заповед № РА50-534/06.08.2021г. Последната е без значение за спора по делото, предвид предмета на процесното заявление. Неоснователно е възражението в частната жалба за допуснато нарушение от съда, който не е разгледал оспорването в частта му срещу мълчалив отказ на органа да възобнови спряното административно производство по чл.148, ал.6 ЗУТ. Видно е, че искане с такъв предмет не е предявено с жалбата пред АССГ и не са наведени доводи в този смисъл, а разширяването на предмета на оспорване с допълнителната молба на дружеството от 18.10.2024 г., е недопустимо. Предвид изхода по делото и съгласно чл. 226, ал. 3 вр. с чл.236 АПК, по искането за разноски за настоящото производство следва да се произнесе първоинстанционният съд. По изложените съображения, Върховният административен съд, второ отделение,