Определение № 3505 от 21.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2482/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП София, чрез процесуалния си представител юрк. Хаджийска, против определение № 8664 от 10.10.2023г., постановено по дело № 4859 по описа за 2023г. на Административен съд-София-град, с което е отхвърлено искането на Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП София за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от ЗПП. Инвокирано е оплакване за неправилност на обжалваното определение, поради постановяването му в противоречие с материалния закон. Оспорва извода на първостепенния съд, че с поведението си е дал повод за образуване на делото и не е налице хипотезата на чл. 143, ал.3 АПК. Настоява за отмяна на атакуваното определение и постановяване на друго по същество, с което да се присъди следващото се юрисконсултско възнаграждение за осъществената процесуална защита. Претендира присъждане на сторените разноски и пред касационната инстанция, съгласно приложен на л. 7 списък. Ответникът по частната жална- „Ромпетрол България“ ЕАД, не изразява становище в срока по чл. 232 АПК. Върховният административен съд, осмо отделение, счита частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е основателна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба на „Ромпетрол България“ ЕАД, представлявано от изп. директор-Костадинов, срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № ФК-45-0408912/27.01.2023г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП София, потвърдена с решение № ГДФК 93/30.03.20203г. на Директора на Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „ФК“ в ЦУ на НАП. За да прекрати производството по делото на основание чл. 158, ал. 3 от АПК, съдът е счел, че въпреки указанията, дадени с разпореждане от 02.06.2023г., нередовностите по жалбата не са отстранени. С обжалваното определение съдът е оставил без уважение молбата от Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП София с искане за допълване на прекратителното определение в частта му за разноските, като е изложил мотиви, че не всяко прекратяване на делото следва да се овъзмезди, а само това, при което се изключва поведение на ответника, което е дало повод за завеждане на жалбата, а доколкото с оспорения административен акт се засягат права и интереси на жалбоподателя, то не е дължимо възнаграждение в полза на ответника. Така постановеното определение е неправилно. Правото на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.37 ЗПП на ответника в хипотеза като настоящата- прекратено производство, е обусловено от отсъствието на условието с поведението си последният да е дал основание за завеждане на делото / чл. 143, ал. 3 АПК/. Настоящият състав не споделя извода на първостепенния съд, че по отношение на ответника- в качеството му на издател на неблагоприятния за искателя акт, това условие е налице, доколкото с оспорения административен акт са засегнати прави и задължения на жалбоподателя, станали повод за завеждане на делото. ЗНПАМ е издадена при служебна процедура от приходната администрация на основание чл. 186, ал.1, т.1, б. „г“ при изпълнение на вменените й по закон задължения. Инициирането на съдебно административно производство по оспорване на заповедта пред Административен съд-София-град е зависило от волята на“Ромпетрол България“, като преценката да заведе или не такова дело принадлежи само и единствено на него. Обстоятелството, на което се е позовал първостепенният съд, че с атакуваната заповед се засягат права и законни интереси на дружеството, не обуславя извод, че с поведението си ответникът е провокирал завеждане на делото, доколкото издаването на процесната заповед, не е нито по волята на дружеството, нито по негово искане, а при изпълнение на служебното правомощие на приходния орган да издава такива актове. По така изложените съображения, обжалваното определение като неправилно следва да се отмени и на основание чл. 235, ал. 1 АПК да се постанови друго по съществото на спора, с което да се допълни определение № 8864 от 10.10.2023г., постановено по дело № 4958 по описа за 2023г. на Административен съд-София-град, в частта му за разноските, като се присъди на ответника по делото юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 ЗПП, в размер на 100 лева. Предвид изхода на спора основателна се явява и претенцията на частния жалбоподател за присъждане на разноски за настоящото съдебно производство в размер на 130 лева. Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,