Определение № 9 от 04.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3123/2018 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от В. А. Д. в лично качество и като едноличен търговец, чрез адв. Г. Н. - Б., срещу въззивно решение № 5/09.02.2018 г., постановено от Апелативен съд-Бургас по гр.д. № 357/2017 г. Излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Насрещната страна К.(К.), чрез процесуалния представител Р. И., е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че жалбата е неоснователна. М. С. К., [фирма], [фирма] и [фирма] са необходими другари на касатора. Съставът на Върховния касационен съд намира, че не е ясно произнасянето на въззивната инстанция. В диспозитива е написано, че първоинстанционното решение е потвърдено „в обжалваните части“, което сочи, че не цялото първоинстанционно решение е било предмет на въззивно произнасяне и част от него е влязло в сила. Мотивите на съдебният акт не формират сила на присъдено нещо, но в случая дори и от тях не може да се изясни относно кое имущество въззивната инстанция е приела, че е била сезирана и се е произнесла с решение, още повече, че В. Д. е задължителен необходим другар по всички искове срещу другите ответници. Ето защо, настоящата инстанция не може да прецени и какъв е предметът на касационното производство. Касационна жалба е подадена само от В. Д. – лично и в качеството му на едноличен търговец, но като задължителен необходим другар на ответниците по другите искове, той е надлежно легитимиран да обжалва решението, с което се отнема имущество от тях в полза на държавата. Делото следва да се върне на Бургаския апелативен съд, който, като прецени дали е допуснал очевидна фактическа или неяснота, нуждаеща се от тълкуване, да поправи допуснати порок и ясно да индивидуализира предмета, по който се е произнесъл в диспозитива на своето въззивно решение. Мотивиран от горното, съдът