Определение № 5 от 06.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6234/2015 г.

Производството е по чл.122 ГПК. С определение от 10.12.2015г. по гр.д.№3586/13г. на Софийския апелативен съд е повдигнат пред ВКС спор за подсъдност по искане за връщане на внесена гаранция в обезпечителното производство. Върховният касационен съд приема следното: С определение от 06.08.2013г. по гр.д.№10643/2013г. на Софийски градски съд е оставена без уважение молбата на М. Л. Д. Н. и К. Е. Н. за допускане на обезпечение на бъдещи искове по чл.55, ал.1, вр. чл.87, ал.2 ЗЗД срещу [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място]. С определение №2237 от 14.10.2013г. по ч.гр.д.№3586/13г. на Софийския апелативен съд исканото обезпечение е допуснато след отмяна на отхвърлителното определение на първата инстанция. С молба вх.№15252/19.11.2015г. М. Л. Д. Н. и К. Е. Н. са поискали връщане на внесената парична гаранция в размер на 5565лв. Компетентен да се произнесе по молбата по чл.404 ГПК за освобождаване на внесената гаранция е Софийски градски съд, който е сезираният съд по обезпечението. Софийският апелативен съд, който реално е допуснал това обезпечение, е въззивна инстанция, чиито функции се изчерпват с произнасянето по частната жалба срещу отказа на първата инстанция да допусне обезпечението. В този смисъл е и практиката на ВКС – определение №148/06.03.15г. по ч.т.д.№569/15г. е на І ТО, определение №59/06.02.13г. по гр.д.№1034/13г. на ВКС, ІІ ГО; определение №678/11.10.2013г. по ч.т.д.№3409/13г. на ВКС, І ТО и др. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, първо гражданско отдеделение