Определение № 18 от 27.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1177/2019 г.

Производство по чл.248 ГПК. С молба вх. № 10805/13.12.2019 г. /пощенско клеймо от 11.12.2019г./, Р. С. С. чрез адвокат Д. Д. от АК–София е поискал да бъде изменено решение № 263/29.11.2019 г. по делото в частта за разноските, с доводите, че липсва произнасяне по възраженията му за недължимост на разноските в производството съгласно чл.75, ал.2 ЗЗДискр. и за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК. От М. К. Б. чрез адвокат Б. Р. от АК – София е постъпило становище за неоснователност на молбата по чл.248, ал.1 ГПК. Настоящият състав на Върховния касационен съд констатира, че молбата за изменение на постановеното решение в частта му за разноските е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК, с оглед на което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл.81 ГПК, съдът се произнася по искането за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. Страната има право на разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от иска, когато съдебният акт е постановен в нейна полза, включително при обжалването му. Съдът присъжда само онези разноски на спечелилата страна по делото, които е доказала, че са били извършени с надлежни писмени доказателства, според разясненията в т.1 на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК. Възражението на ответника по касационната жалба, за недължимост на разноски в производството по чл.71, ал.1 ЗЗДискр. е неоснователно, тъй като с нормата на чл.75, ал.2 ЗЗДискр. се улеснява достъпа до правосъдие на пострадалите от дискриминационни действия, които са освободени от заплащане на дължимите от тях държавна такса и разноски за водене на делото, но разпоредбата не предвижда изключение от общия принцип за отговорността на направените от насрещната страна разноски по делото. В случая, М. К. Б. е поискал направените от него разноски по делото и е представил доказателства за заплащането им, поради което съдът ги е присъдил на основание чл.78, ал.3 ГПК. Разпоредбата на чл.75, ал.2 ЗЗДискр. е от значение за освобождаването на ищеца от дължимите от него такси и разноски за водене на делото, но не и върху отговорността за разноските на ответника, поради което направеното от процесуалния представител на Р. С. С. възражение за недължимост на разноските на ответника, следва да се отхвърли като неоснователно. Възражението по чл.78, ал.5 ГПК, за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от насрещната страна, също е неоснователно поради следното: С указанията в т.3 на ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК приема, че намаляването на адвокатското възнаграждение при направено възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК не рефлектира в отношенията между адвокат и клиент, които са сключили конкретен договор и са поели задължения по него. Основанието по чл.78, ал.5 ГПК се свежда до преценка на съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото, тъй като уговарянето и изплащането на възнаграждение за адвокатска услуга над определените минималните размери в Наредба № 1/2004 г., само по себе си, не е основание да се приеме, че е прекомерно. В този смисъл, настоящият състав на ВКС приема, че с оглед на материалния интерес и фактическата и правна сложност на делото, направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. В случая, сложността на делото произтича от установяване на кръга от фактически обстоятелства, въз основа на които се твърди, че са налице дискриминационни действия и установяването им, респ. тяхната липса, като основание за налагането на подходяща мярка и присъждане на обезщетение, при твърдения за различно третиране на ищеца. При преценката на подробно изложените мотиви и даденото разрешение на правните въпроси в касационната жалба, с оглед особеностите на случая, не може да се изведе несъответствие между положените усилия на защитата при упражняване на процесуалните права на касатора и определения размер на уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение. Без значение е дали съображенията в касационната жалба са приети за основателни, тъй като е от значение единствено, че е защитата на ответника по делото е взела отношение по всички спорни въпроси и е постигнала изгоден за страната резултат при касационно обжалване. При тези съображения, настоящият състав приема, че платеното адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева по договора за правна защита и съдействие от 04.11.2019 г. (заедно с разноските по представените списъци по чл.80 ГПК от предходните съдебни инстанции за общо 3700 лева) е съобразено действителната правна и фактическа сложност на делото, поради което възражението за прекомерност е неоснователно, а молбата за изменение на решението на съда по реда на чл.248, ал.1 ГПК в частта му за разноските, следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение