Решение № 604 от 07.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2443/2025 г.

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Подадена е касационна жалба от съделителката В. А. Н., чрез адв. А. А., срещу решение № 34 от 22. 01. 2025 г. по в. гр. д. № 870/2024 г. на Софийския окръжен съд, 2 въззивен граждански състав, потвърждаващо решение № 272 от 22. 07. 2024 г. по гр. д. № 118/2024 г. на РС- Костинброд, с което е допусната делба между Б. Н. Г. и В. А. Н., при квоти по 1/2 идеална част за всеки от тях, на имот № 210.93 по кадастрален план на строителен полигон на махала „Б.”, [населено място], общ. Костинброд, обл.Софийска, с площ от 425 кв.м., при съседи: имот № ***- др. сел. територия на Д. Т. Й. и др., имот № ***- улица на Община Костинброд, имот № ***- др. сел. територия, ведно с построените в него триетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 73 кв.м. и паянтова сграда с предназначение склад със застроена площ 8 кв.м. Твърди се нищожност, евентуално – недопустимост, евентуално – неправилност на решението. Подаден е отговор на касационната жалба от съделителя Б. Н. Г., чрез адв. Ц. З. и адв. Т. З., с който са развити съображения за правилност на въззивното решение и неоснователност на касационната жалба. С определение № 2710 от 26. 05. 2026 г. по гр. д. № 2443/2025 г. на ВКС, I г.о, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на осн. чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК, за проверка на допустимостта му. По основателността на касационната жалба: По съществото на спора въззивният съд е приел, че страните са собственици, при равни дялове, на процесния имот и къща. Ищецът е придобил 1/2 ид. част от поземления имот по наследство от майка си Т. А. Б., починала на 1. 06. 2023 г., която е била собственик на основание наследяване на родителите си А. Х. Б. и М. П. Б., починали, съответно, на 08. 05. 1995 г. и на 1. 02. 2016 г., и придобиване на имота от последните на основанието по чл. 79, ал. 1 ЗС, като правото им на собственост е удостоверено с нотариален акт по обстоятелствена проверка № 162/15. 05. 1989 г. Ответницата В. А. Н. е придобила 1/2 идеална част от имота по наследство от родителите си А. Х. Б. и М. П. Б. и изтекла в тяхна полза придобивна давност. Стопанската постройка е била собственост на А. и М. Б. на основание чл. 92 ЗС и след смъртта им е наследена от дъщерите им, при равни дялове. Относно триетажната къща със застроена площ от 73 кв.м. е прието за установено, че ищецът е придобил 1/2 идеална част от къщата по наследство от майка си Т. А. Б., която към смъртта си е била собственик на 1/2 идеална част на основание учредено от родителите й, през 1989 г., по реда на чл. 56, ал. 2, т. 2 от ЗТСУ /отм./, в нейна полза и в полза на сестра й В. А. Н., и реализирано право на строеж. На същото основание В. А. Н. е придобила собствеността върху другата 1/2 идеална част от имота. За недоказано е прието възражението на съделителката В. А. Н. за придобиване по давност на притежаваната от майката на ищеца Т. А. Б. 1/2 идеална част от триетажната жилищна сграда, стопанската постройка и поземления имот. Прието е, че фактическата власт на съделителката В. Н. върху имотите и сградите е била установена на основния, изключващи владението на притежаваната от сестра й Т. Б. 1/2 идеална част – на основание учредено и реализирано право на строеж и на основание наследяване на родителите й, поради което е неприложима установената в чл. 69 ЗС презумпция. В. Н. е установила владение върху собствената и държане върху чуждата идеална част. За да придобие по давност чуждата идеална част същата е следвало да докаже, че е извършила действия, с които е обективирала спрямо другия съсобственик намерението си да завладее неговата идеална част за себе си, в какъвто смисъл са разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК. В случая това твърдение не е доказано. От ангажираните от ответницата гласни доказателства е установено, че жилищната сграда е изградена с нейни средства и усилия, тъй като сестра й е била разведена, следвало е да се грижи за непълнолетния си син и не разполагала с достатъчно средства. Установено е, че предимно ищцата стопанисвала имота и го поддържала, но това не доказва преобръщане на държането на чуждата идеална част във владение, нито обективира намерение за своене, тъй като тези действия биха могли да са извършвани както в качеството й на владелец, така и в качеството й на държател и не сочат, сами по себе си, намерение за своене, нито по естеството си са такива, че да отричат (отблъскват) владението на останалите съсобственици. А и от разпитаните свидетели се установява, че и майката и сестрата на жалбоподателката приживе са посещавали имота, макар и по- рядко. Съдът се е позовал и на решение № 110 от 20.03.2012 г. по гр. д. № 870/2011 г. на ВКС, 2 г.о., съгласно което „не е достатъчно едно лице да ползва имота според неговото предназначение, да поддържа и ремонтира същия, за да се приеме, че упражнява фактическа власт с намерение за своене в хипотеза, при която имотът е съсобствен. За да се придобие по давност притежаваната от другия съсобственик идеална част от имота е необходимо намерението за своене да му бъде противопоставено по категоричен начин чрез действия, които демонстрират отричане на неговите права върху съсобствената вещ - отстраняване от имота, недопускане, оспорване на права. Обикновеното ползване на съсобствената вещ по смисъла на чл. 31 ЗС не изразява намерение за своене. В случая не е установено жалбоподателката да е извършвала действия, присъщи на изключителен собственик на имотите, доведени до знанието на другия съсобственик. Така постановеното въззивно решение е валидно, доводите на касатора за нищожност на същото са неоснователни. Решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, подписано е от съдиите от съдебния състав и волята на съда е формирана разбираемо. Твърденията за нарушаване на изискването за разглеждане на делото от независим и безпристрастен съд, спазващ принципа на състезателност, и на правото на справедлив съдебен процес не са свързани с конкретни факти и действия по конкретното дело. Няма и конкретни твърдения за начина, по който функционирането на ВСС и на Инспектората към ВСС след изтичане на мандата им и без ясно определен краен срок да са повлияли дейността на съдебните състави, разгледали делото като първа и въззивна инстанция. По делото няма и данни за лишаване на страните от възможността да получат ефективна съдебна защита на правата си. Основателно обаче е възражението на касатора за недопустимост на въззивното решение. Съгласно задължителната и незадължителна практика на ВКС (ППВС № 4/1964 г., т. 1, ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 6, и постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС - решение № 245 от 10. 07. 2014 г. по гр. д. № 2425/2014 г., 4 г.о., решение № 147 от 1. 08. 2013 г. по гр. д. № 805/2012 г., 1 г.о., решение № 107 от 8. 10. 2014 г. по гр. д. № 5383/2013 г. на ВКС, II г.о. и др.), в производството за съдебна делба всички съсобственици на общата вещ са задължителни необходими другари, поради което участието им в исковото производство е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на същото. Когато правото на участие в процеса на задължителен необходим другар е нарушено и първоинстанционното решение е постановено без негово участие, въззивният съд е длъжен да обезсили обжалваното решение и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участието на задължителния необходим другар. В случай, че задължителният необходим другар е ответник, производството по отношение на него следва да започне с връчване на препис от исковата молба и даване на срок за отговор по чл. 131 ГПК (ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 6). Ако за идеална част от делбения имот се претендира да е придобита от съделител и съпруг в режим на съпружеска имуществена общност, и двамата съпрузи – приобретатели на тази идеална част в режим на СИО са задължителни необходими другари в исковото производство за съдебна делба този имот. Това е така, защото и двамата съпрузи са носители на правото на собственост върху придобитата в режим на СИО идеална част от делбения имот, т.е. явяват се съсобственици на имота, а в исковото делбено производство е задължително участието на всички участници в съсобствеността. В случая, съделителката В. А. Н. е в граждански брак с И. В. Н. от 1972 г., видно от справка от НБД „Население“ на лист 32 от делото на СОС. Още с отговора на исковата молба ответницата В. Н. е възразила срещу допустимостта на иска по съображения, че „не е предявен срещу всички съсобственици на имота“, и е направила възражение за придобиване по давност на притежаваната от майката на ищеца и негов наследодател Т. А. Б. 1/2 идеална част от триетажната жилищна сграда, стопанската постройка и поземления имот, като е владяла същия от реализиране на учреденото през 1989 г., по реда на чл. чл. 56, ал. 2, т. 2 от ЗТСУ /отм./, в нейна полза и в полза на сестра й В. А. Н., право на строеж, до предявяване на иска. Посочено е, че както сградата е построена, така и имотът е поддържан само от нея и семейството й. При тези твърдения и възражения районният съд е следвало да предостави възможност на ищеца да насочи иска и срещу съпруга на В. А. Н., в случай, че счита становището й за неясно – да й укаже да посочи кой е другият съсобственик на имота, който счита, че следва да участва в делбеното производство, и на какво основание твърди да е придобил права върху идеална част от имота. Въззивният съд, с оглед възможността и И. В. Н. да се окаже участник в съсобствеността и предвид необходимостта да бъде спазено изискването в делбата да участват всички участници в съсобствеността, е следвало да обезсили първоинстанционното решение и върне делото за ново разглеждане от районния съд, с указания да бъде предоставена възможност на ищеца да насочи иска за делба и срещу съпруга на В. А. Н. – И. В. Н.. Несъответен на данните по делото е изводът на въззивния съд, че възражението на ответницата за недопустимост на делбеното производство, съдържащо се в отговора на исковата молба, се основава не на обстоятелството, че в производството не участват всички съсобственици, а на обстоятелството, че тя е единствен собственик на делбения имот, тъй като го е придобила по давност (с отговора на исковата молба ясно е заявено, че искът е недопустим, тъй като не е предявен срещу всички съсобственици на имота), а изводът на въззивния съд, че са били налице положителните предпостави за упражняване на правото на иск е незаконосъобразен. Незаконосъобразен е и изводът, че в хипотеза на придобита идеална част от имот в режим на СИО, неучаствалият в съдебното исково делбено производство съпруг се явява необходим, но не и задължителен необходим другар, и неучастието му в това производство не опорочава постановеното решение. По спорове за собственост съпрузите са само необходими другари, но в делбеното производство съпрузите – участници в съсобствеността са задължителни необходими другари. В хипотезата на придобита идеална част от имот в режим на СИО, участници в съсобствеността са и двамата съпрузи, тъй като и двамата притежават в общ дял идеална част от имота, а това поражда необходимостта от задължителното им участие в съдебното исково делбено производство. Като е постановил съдебен акт по съществото на спора, съставът на въззивния съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд, който следва да извърши необходимите действия, за да обезпечи участието и на съпруга на съделителката В. А. Н. – И. В. Н., като предостави възможност на ищеца да насочи иска и срещу И. В. Н.. На последния следва да се връчи препис от исковата молба с възможност за отговор по чл. 131 ГПК, както и да му бъде предоставена възможност да изрази становище по всички събрани по делото доказателства, да направи възражения и ангажира доказателства. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да реши и въпроса за отговорността за разноските, направени при разглеждане на делото пред настоящата инстанция, според изхода на същото. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,