Определение № 3795 от 13.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1267/2023 г.

Постъпило е искане по чл. 253 ГПК от ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, подадено чрез адв. Н. Ш., за изменение/отмяна на постановеното по делото определение № 3309/17.06.2026г., с което е оставено без уважение искането за освобождаване на внесеното от застрахователното дружеството по сметка на ВКС обезпечение по чл.282, ал.2 ГПК в размер 49 010 лева и превеждането на превалутираната сума в размер 25 058,42 евро по конкретно посочена банкова сметка с титуляр „ОЗК-Застраховане“ АД в Общинска банка АД, представляваща обезпечение за спиране на изпълнението на въззивно решение № 23 от 20.01.2023г. по в.т.д. № 626/ 2022г. на АС-Пловдив. В молбата са изложени съображения, че с оглед разясненията, дадени в мотивите към т. 3 от ТР № 6 от 23.10.2015г. по тълк. дело № 6/2014г. на ОСГТК на ВКС изискуемостта на вземането за връщането на гаранция, внесена по реда на чл. 282, ал.2 ГПК, настъпва с приключване на процедурата по чл. 403, ал.2 ГПК. Според молителя анализът на разпоредбите, както и разясненията, дадени в ТР водят до извод, че когато касационно обжалване на въззивното осъдително решение не бъде допуснато длъжникът дори и да направи искане за връщане на внесената от него гаранция, това негово право е обусловено и би станало изискуемо само когато вземанията на кредитора са изцяло удовлетворени и той не заяви възражения или не упражни правото си на защита по чл. 403, ал.2 ГПК. Счита, че правото на длъжника да иска връщане на сумата възниква едва след като той удовлетвори кредитора по друг начин, защото целта на законодателя е внесената гаранция да обезпечи събираемостта на вземането, ако според окончателния резултат от делото то се дължи, като обратното тълкуване не би позволило да бъде реализирана обезпечителната функция на внесената гаранция. Върховният касационен съд намира искането по чл. 253 ГПК за неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 282, ал. 5 ГПК, когато е обезпечено изпълнението на присъдено вземане, обезпечението се освобождава, след като искът бъде отхвърлен или производството бъде прекратено. В случай, че осъдителното въззивно решение не бъде допуснато до касационно обжалване или същото влезе в сила по реда на чл. 293 ГПК, внесеното обезпечение също подлежи на освобождаване, щом по делото има данни, че присъденото вземане е изпълнено, което следва целите на института на обезпечението. И в двата случая обаче искането за освобождаване трябва да е направено в срока по чл. 82 ГПК, който започва да тече от момента на постановяване на окончателния съдебен акт, както в изрично уредената в чл. 282, ал. 5 ГПК хипотеза (при отхвърляне на предявения иск или прекратяване на производството по делото), така и в хипотезата, когато касационно обжалване на осъдително въззивно решение за парично вземане не бъде допуснато или същото бъде оставено в сила. При пропуск на залогодателя да осъществи това свое право в законовия срок, съдът внася съответните суми в приход на държавния бюджет. Обстоятелството, че във втората посочена хипотеза искането за връщане на внесената като обезпечение сума може да бъде уважено само при представени доказателства за удовлетворяване на насрещната страна, не обуславя извод, че срокът по чл. 82 ГПК започва да тече от различен момент, свързан не с приключване на производството, във връзка с чиято висящност е внесено обезпечението, а с волята и поведението на страните по делото. Разрешение в противния смисъл не се съдържа нито в т.2, нито в т. 3 от ТР № 6 от 23.10.2015 г. по тълк. д. № 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС, на което се позовава молителят. Даденото от ЗАД „ОЗК-Застраховане“ обезпечение не може да бъде освободено, тъй като искането за освобождаване на обезпечението е депозирано повече от две години след изтичане на срока по чл. 82 от ГПК. След като дружеството е пропуснало да заяви това свое право в законовия срок, съдът с определението от 17.06.2026г. е отказал да освободи гаранцията и на основание чл. 82 ГПК е разпоредил тя да бъде внесена в приход на държавния бюджет. Отделно от това молителят-застрахователно дружество не твърди, нито сочи доказателства присъдената с въззивното решение сума да е доброволно платена от него или принудително събрана. Поради изложеното и доколкото липсва изменение на обстоятелствата, нито се установи грешка или пропуск на съда при постановяване на определението от 17.06.2026г., молбата по чл. 253 ГПК за неговото изменение/отмяна, като неоснователна следва да се остави без уважение. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на ІV ГО