Решение № 4954 от 08.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11421/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Александрина сълюшънс“ ООД, ЕИК 201759034, със седалище и адрес на управление в гр. София, представлявано от управителя М. К. П., чрез адв. Д. Павлова, АК - Бургас и адв. И. Церовски, САК, против Решение № 26759/ 07.08.2025 г. и Решение № 31441/ 26.09.2025 г., постановено по адм. дело № 10937/ 2024 г. по описа на Административен съд – София град (АССГ), с които са отхвърлени съответно предявените от дружеството главни искове по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) и евентуални искове по чл. 2в, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР/ Комисията) за обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно бездействие на КЕВР. С жалбите са изложени подробни съображения за неправилност на решенията поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на първоинстанционните решения и уважаване на предявените главни искове срещу Комисията по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а в условията на евентуалност предявените по чл. 2в, ал. 1 от ЗОДОВ искове, за присъждане на обезщетение за претърпени вреди в резултат на незаконосъобразно бездействие на КЕВР. В съдебно заседание касационният жалбоподател, чрез адв. Павлова и адв. Церовски, поддържа изложеното в жалбите. Претендира разноски съгласно приложен списък за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба – Комисия за енергийно и водно регулиране, в съдебно заседание, редовно призован, се представлява от юриск. Методиева и юриск. Райков, които оспорват касационните жалби. Правят искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възразяват за прекомерност на адвокатското вънаграждение, претендирано от касатора. С вх. № 11198/ 20.04.2026 г. представят писмено Становище, в което развиват подробни съображения за неоснователност на касационните жалби и претендират разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, Трето отделение, в настоящия съдебен състав, намира, че касационните жалби са подадени от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, същите са основателни. Производството пред АССГ е образувано по искова молба, вх. № 30071/ 06.11.2024 г., подадена от „Александрина сълюшънс“ ООД, ЕИК 201759034, със седалище и адрес на управление в гр. София, представлявано от управителя М. К. П., чрез адв. Д. Павлова, АК - Бургас и адв. И. Церовски, САК, срещу КЕВР за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно бездействие на КЕВР да изпълни задължението си по чл. 31б, ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) в периода 01.01.2024 г. – 30.06.2024 г. в посочен размер по месеци от главница и лихва, ведно със законната лихва върху главницата за периода от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на дължимите суми. Имуществените вреди се претендират като пропуснати ползи, претърпени при продажбата на произведената от експлоатираната от ищеца електрическа централа електрическа енергия и продадена на организиран борсов пазар, чрез търговец на електрическа енергия, за които през исковия период са получени премии за компенсация от Фонд „Сигурност на електроенергийната система" (ФСЕС) в по-нисък размер, тъй като КЕВР не е изпълнила задължението си по чл. 31б, ал. 2 от ЗЕ да измени определените премии, но не по-често от веднъж на 6 месеца, при условие че е налице съществено изменение между определената прогнозна пазарна цена за базов товар за този период спрямо постигнатата и прогнозната такава за оставащия срок от периода на организиран борсов пазар на електрическа енергия. Ищецът твърди, че ако КЕВР бе изпълнила задължението си за изменение на премията съобразно изменението на прогнозната пазарна цена, то за стопанисваната от него ФЕЦ „Александрина сълюшънс” при прогнозна пазарна цена за периода от 01.01.2024 г. до 30.06.2024 г., в размер на 183.72 лв./МВтч, премията, която е следвало да определи КЕВР и която е следвало да получи ФЕЦ „Александрина сълюшънс”, е в размер на 301.90 лв./МВтч, а не 235.33 лв./ МВтч по Решение Ц-13 от 30.06.2023 г. на КЕВР. Съдът е приел исковата молба за допустима. Събрал е като доказателство административната преписка. Назначил е основна и допълнителна съдебно – икономически експертизи с поставени задачи от ищеца и ответника. С оглед приетите заключения по допуснатите съдебно – икономически експертизи, е допуснал на основание чл. 214, ал. 1, изр. 3 от ГПК, във връзка с чл. 144 АПК изменение на размера на исковите претенции до 49906.44 лв. главница и 3094.91 лв. лихва. В условията на евентуалност с писмена молба от 24.01.2025 г. ищецът е заявил претенция на основание чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ за посочените в първоначалната искова молба суми като обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от съществено нарушение от КЕВР на Правото на ЕС. Съдът е приел за безспорно, че ищецът притежава фотоволтаична централа с инсталирана мощност от 907.1 kW, находяща се гр. Брезово, област Пловдив, както и че произвежданата от дружеството електрическа енергия се изкупува по преференциална цена от 485.60 лв./МВтч, съгласно договор, сключен с „ЕVN България Електроснабдяване" ЕАД от 26.06.2012 г. за срок от 20 години, съответно че с влизане в сила на компенсирането с премии договорът е прекратен. Посочил е, че дружеството има сключен Договор за компенсиране с премии № ВЕИ-544 от 31.05.2021 г. с Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, в сила от 01.07.2021 г. до 12.06.2032 г. Отбелязал е, че съгласно чл. 21, ал. 1, т. 86 от Закона за енергетиката ежегодно в срок до 30 юни КЕВР определя премии за електрическа енергия от възобновяеми източници и от високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, произведена от централи с обща инсталирана електрическа мощност 500 kW и над 500 kW. В тази връзка е отразил, че с Решение № Ц-13/ 30.06.2023 г., поправено за явни фактически грешки с Решение № ФГ-3 от 25.10.2023 г. на КЕВР, Комисията е определила премии за производителите като разлика между приложимата преференциална цена -» 485.60 лв./МВтч и прогнозната пазарна цена за съответната група от 250.27 лв./МВтч, изчислена на база определената от КЕВР прогнозна пазарна цена за базов товар за предстоящия регулаторен период в размер на 256.37 лв./МВтч и коефициента за групата 0.97619. Установил е, че определената премия, относима за ищеца, е в размер на 235.33 лв./МВтч. Продължил е, че ищецът е сключил договор с „КЕР Токи Пауър“ АД (лицензиран търговец на ел.енергия) за покупко-продажба на ел. енергия от 17.6.2023 г. Посочил е, че с Решение № Ц-15 от 30.06.2024 г. на КЕВР е направено изменение на премиите по чл. 31б, ал. 2 от ЗЕ. При тази фактическа обстановка е постановил Решение № 26759/ 07.08.2025 г., с което е приел, че исковете по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ са допустими, но неоснователни, тъй като не е налице първата от твърдените от ищеца предпоставки, а именно – незаконосъобразно „бездействие“. В тази връзка е изложил, че в случая, с оглед твърденията в исковата молба и в молбата от 29.05.2025 г., се налага извод, че ищецът претендира присъждане на обезщетение за вреди, настъпили от незаконосъобразно бездействие на административен орган, състоящо се в неизпълнение на задължението по чл. 31б, ал. 2 (в сила от 13.10.2023 г.) от ЗЕ, съгласно която разпоредба КЕВР изменя определените премии, но не по-често от веднъж на 6 месеца, при условие че е налице съществено изменение между определената прогнозна пазарна цена за базов товар за този период спрямо постигнатата и прогнозната такава за оставащия срок от периода на организиран борсов пазар на електрическа енергия, но че    ищецът е очаквал не осъществяване на „действие“ – т.е. фактически акт, а правен такъв, а именно, че е очаквал постановяване на решение на КЕВР с претендирано от него съдържание. В тази връзка е застанал на становище, че, за да е налице очакваната от ищеца последица, следва да е налице    изразено „с бездействие волеизявление“, което е определил като „мълчалив отказ“, по арг. от чл. 58, ал. 1 от АПК, предвиждащ че непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът. Стигнал е до извод, че претенцията на ищеца е ответникът да издаде акт, с който да регулира по властнически начин посочените в чл. 31б, ал. 2 ЗЕ отношения, който акт следва да е административен такъв по смисъла на чл. 21 АПК. Като е взел предвид така възприетите очаквания на ищеца и че последното решение на КЕВР е Решение № Ц-13/ 30.6.2023 г., а от друга страна, че се претендира обезщетение, считано от 1.1.2024 г., е направил извод, че ищецът подържа, че ответникът е следвало да постанови по своя инициатива решение към 31.12.2023 г. за определяне на нови цени, предвид наличието на предпоставките по чл. 31б, ал. 2 ЗЕ. Указал е, че исковата молба е подадена на 6.11.2024 г. и е извършил изчисляване на срок за оспорване на мълчалив отказ. Приел е, че срокът за оспорването му тече от датата, на който е следвало да бъде постановен този акт - 31.12.2023 г., като е приел, че към датата на предявяване на исковата молба – 6.11.2024 г., сроковете за оспорването му са изтекли, както и че не се установява, нито че се твърди, ищецът да е извършил такова оспорване. Приел е, че към тази дата са изтекли и сроковете за оспорване, дори и да се счете, че ответникът е следвало да постанови по своя инициатива акт по чл. 31б, ал. 2 ЗЕ, за периода от 31.12.2023 г. до 30.6.2024 г., към която дата е постановено последващо решение за определяне на цени. При тези мотиви е заключил, че не е налице една от кумулативно необходимите предпоставки за основателността на предявените искове, а именно – незаконосъобразен акт и ги е отхвърлил изцяло. Решението е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон. Съдът, анализирайки относимата нормативна уредба и предвид събраните доказателства, е приел исковата претенция по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за неоснователна с оглед липсата на една от кумулативните предпоставки. Предвиденият в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ фактически състав на предявените главни искове, в процесния казус, кумулативно включва: 1. наличие на незаконосъобразно бездействие; 2. наличие на причинена вреда и установяване на нейния размер; 3. причинна връзка между незаконосъобразното бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Неправилна е преценката на съда относно формирането на мълчалив отказ от КЕВР при неизпълнение на изискването по чл. 31б, ал. 2 от Закона за енергетиката. Неизпълнението на това задължение съставлява липса на волеизявление на административния орган, което по своя характер представлява материално действие, за което административният орган е пряко задължен по силата на правна норма. Фактическото действие също може да бъде юридическо (правно) действие, както и волеизявлението на административния орган, т.е. законодателят да му е придал правно значение, да го е направил юридически факт. В случая се отнася до непредприемане на фактически действия по издаване на административен акт, насочен към изпълнение на задължение по силата на закон от административния орган за изменение на премиите след изтичане на 6 - месечния срок и при изпълнение на предпоставките по чл. 31б, ал. 2 от ЗЕ. Бездействието на органа може да се изразява, както във фактически, така и в правни действия в зависимост от съответното задължение, което този орган има по закон. В този смисъл е трайната практика на ВАС (решение № 1791 от 09.02.2018 г. по адм. д. № 8904/ 2016 г., решение № 10568 от 16.08.2018 г. по адм. д. № 9045/ 2017 г., решение № 1950 от 06.02.2020 г. по адм. д. № 2432/ 2018 г., решение № 2914 от 20.03.2025 г. по адм. д. № 9719/ 2024 г.). След законодателната промяна, в сила от 13.10.2023 г., разпоредбата на чл. 31б, ал. 2 от ЗЕ въвежда задължение за КЕВР да изменя премиите, а не възможност за действие по целесъобразност, каквато е съществувала при предходната редакция. Законът обвързва упражняването на това правомощие с настъпването на обективно установимо условие, а именно съществено изменение на прогнозната пазарна цена, което е нормативно определено като отклонение над 15 на сто, както и със сроково ограничение премиите да не се изменят по-често от веднъж на шест месеца. При наличие на тези предпоставки регулаторът следва да предприеме действия по изменение на премията, а липсата на произнасяне или действие несъмнено представлява противоправно бездействие. В случая за КЕВР е възникнало изискуемо задължение да предприеме действия по изменение на премията, като на 01.01.2024 г. е следвало да постанови административен акт в тази връзка, а неинициирането на административно производство съставлява противоправно бездействие (решение № 3231/ 23.03.2026 г. по адм. д. № 5268/ 2025 г., Трето отделение, ВАС). Като е приел обратното, определяйки бездействието на административния орган да изпълни задължението си по чл. 31б, ал. 2 от ЗЕ за мълчалив отказ, а претенцията за обезщетение за вреди от неизпълнение на това задължение за обвързана с обжалване на мълчалив отказ, което е счел за просрочено, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Доколкото по делото поради сторените от съда изводи за просрочие на оспорването на мълчалив отказ не са разгледани главните искове по същество, не са обсъдени останалите предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, не е обсъден претендираният по исковете размер за главница и лихва, нито приетите по делото заключения на вещото лице, то след отмяната делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав. При резултата относно основното съдебно решение, допълнителното решение № 31441/ 26.09.2025 г. по адм. дело № 10937/ 2024 г. на АССГ с произнасяне по евентуално предявените искове по чл. 2в, ал. 1 от ЗОДОВ следва да бъде обезсилено, доколкото произнасянето по евентуалните искове е обусловено от уважаването или не на главните искове, които в случая не са разгледани по същество. При новото разглеждане на делото, на основание чл. 226, ал. 3 АПК, съдът следва да се произнесе и по претенциите за разноски пред настоящата инстанция. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 3, предл. 2 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,