Определение № 226 от 11.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1595/2017 г.

Производството е по чл. 274,ал.2 ГПК, вр.чл.95,ал.5 ГПК. Образувано е по подадена частна жалба вх. № 3666 от 31.03.2017 г. от Е. Д. М. против определение № 46 от 16.02.2017 г., по ч.гр.дело № 536/2017 г. на Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение, с което е отказано да предостави на Е. Д. М. правна помощ за процесуално представителство в производството, образувано по частната му жалба срещу разпореждане от 11.01.2017 г. по ч.гр.дело № 5616/2016 г. на Софийски апелативен съд, с което е върната частната касационна жалба срещу определението по делото. Поддържаното основание за неправилност на обжалваното определение е незаконосъобразност. Искането е за отмяна и постановяване на друго, с което молбата за предоставяне на правна помощ да се уважи. Върховният касационен съд състав на Четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Е. Д. М. е поискал да му бъде предоставена правна помощ за процесуално представителство в производството, образувано по частната му жалба срещу разпореждане от 11.01.2017 г. по ч.гр.дело № 5616/2016 г. на Софийския апелативен съд, с което е върната частната касационна жалба срещу определението по делото. Прието е, че Е. М. е получил съобщение за определението по частното гражданско дело на 30.11.2016 г. и е подал частна касационна жалба срещу него на 29.12.2016 г. - след изтичане на едноседмичния срок за обжалване. Молбата за възстановяване на срока за касационно обжалване е отхвърлена с определение № 200 от 23.01.2017 г., което е съобщено на молителя на 26.01.2017 г., не е обжалвано и е влязло в сила. Прието е, че срокът за обжалване с частна касационна жалба на въззивното определение е пропуснат и няма обективни причини за възстановяването на този срок. С оглед на това е формиран извод, че искането за отмяна на разпореждането за връщане на частната касационна жалба като просрочена е неоснователно. Съдът е приел, че в този случай на основание чл.24, т.2, предложение първо от Закона за правната помощ не следва да се предоставя правна помощ на молителя, тъй като претенцията му, съдържаща се в частната жалба, е очевидно неоснователна. Настоящият съдебен състав споделя изводите на съда в обжалваното определение. Съгласно разпоредбите на чл.24, ал.1,т.2 от Закона за правната помощ правна помощ по чл.21,т.1,2 и 3 не се предоставя, когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. Производството по ч.гр.дело № 536/2017 г. на ВКС, Трето гражданско отделение е образувано по подадена частна касационна жалба вх. № 865/24.01.2017 г. от Е. Д. М. срещу разпореждане от 11.01.2017 г. по ч.гр.дело № 5616/2016 г. на Софийски апелативен съд, с което е върната частна жалба вх. № 13105/29.12.2016 г. на Е. М. срещу определение № 3956/28.11.2016 г. по ч.гр.дело № 5616/2016 г. на Софийски апелативен съд. В частната жалба с вх. № 865 е формулирано искане за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство. С разпореждането от 11.01.2017 г. по ч.гр.дело № 5616/2016 г. Софийски апелативен съд е приел, че Е. М. е подал частна жалба срещу определение № 3956/28.11.2016 г. по ч.гр.дело № 5616/2016 г. на същия съд, която е просрочена. Видно от приложените по делото писмени доказателства на жалбоподателя е редовно връчено съобщение за определението от 28.11.2016 г. на Софийски апелативен съд на 30.11.2016 г. Срещу това определение Е. М. е подал частна касационна жалба на 29.12.2016 г. – след едноседмичния срок за обжалване по чл. 275,ал.1 ГПК. Следователно частната жалба е просрочена. С определение № 200/23.01.2017 г. по ч.гр.дело № 5616/2016 г. на Софийски апелативен съд молбата на Е. М. за възстановяване на срока за касационно обжалване е отхвърлена. Последното определение не е обжалвано и е влязло в сила. Като взема предвид изложеното съдът намира, че искането за отмяна на разпореждането за връщане на частната касационна жалба, като просрочена е неоснователно. Налице са предпоставките на чл.24,т.2 от Закона за правната помощ. Правна помощ под формата на процесуално представителство не следва да се предостави на Е. М., тъй като претенцията му, заявена с частната жалба е очевидно неоснователна, какъвто е и извода на съдебния състав в обжалваното определение. Последното като правилно следва да се потвърди. Доводите в частната жалба за неправилност на определението са изцяло необосновани. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение