Определение № 224 от 12.05.2025 г. на ВКС по н. д. № 428/2025 г.

Производството е по реда на чл. 44, ал. 1 от НПК. Образувано е по повод разпореждане № 344/29.04.2025 г. на съдията-докладчик при Районен съд - Силистра, постановено по ЧНД № 292/2025 г по описа на същия съд, с което съдебното производство по делото е прекратено, повдигнат е спор за подсъдност (между Районен съд-Силистра и Районен съд -Варна) и делото е изпратено на ВКС за решаване на спора за подсъдност и за определяне на компетентния да го разгледа съд. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди релевантните за настоящото произнасяне данни във връзка с доводите на съдилищата, намери следното: В Окръжен съд - Русе е било образувано ЧНД № 1038/2024 г. по описа на съда по молба на осъдения Б. М. Д. за определяне на едно общо най-тежко наказание измежду наказанията, наложени му с различни съдебни актове, включително и такъв, издаден от съд на държава-членка на ЕС. Съдията-докладчик е изискал справка за съдимост на осъдения ведно със заверени копия на бюлетините му за съдимост и всички налични данни за осъжданията му в чужбина, както и справка от НБД „Население“ за настоящия и постоянния му адрес. Съобразявайки постъпилите данни от справката за съдимост на осъдения, включително и сведенията за осъжданията му в чужбина, съдията-докладчик установил, че последната влязла в сила присъда (на 02.09.2023 г.) по отношение на Д. е постановена по наказателно дело № 9051 Js 28473/23 284 Cs от съд във ФРГ и че предходните му осъждания (посочените в молбата му) са постановени по наказателно дело № 1060/2017 г. на съд в Италия (съдебният акт по което е влязъл в сила на 18.06.2019 г.) и по НОХД № 38/2015 г. по описа на ОС-Русе (съдебният акт по което е влязъл в сила на 30.01.2015 г.). Въз основа на тези констатации е приел, че доколкото двете последни по време осъждания са постановени от съдилища в чужбина, компетентният съд по смисъла на чл. 39, ал. 1 НПК да извърши проверка за наличието на предпоставките за групиране на наказанията по чл. 25 НК съобразно правилото на чл. 37, ал. 1, т. 2 НПК се явява съдът по местоживеене на лицето, което е български гражданин, и че в случая това е Районен съд-Варна предвид регистрираните постоянен и настоящ адрес на молителя в [населено място]. Мотивиран от тези аргументи, с разпореждане № 896/02.12.2024 г. съдията-докладчик прекратил съдебното производство по ЧНД № 1038/2024 г. по описа на ОС-Русе и изпратил делото по компетентност на Районен съд-Варна. След постъпване на делото в Районен съд-Варна в този съд е образувано ЧНД № 4774/2024 г. Съдията-докладчик по това дело на свой ред служебно изискал актуална справка за съдимост на осъдения Б. Д. ведно с копия от бюлетините за съдимост, справка за съдимост от Централния регистър при Централното бюро „Съдимост“ към МП, както и информация от Окръжен съд-Варна на какъв адрес осъденият Д. следва да изпълнява взетата по отношение на него с определение № 343/27.03.2025 г. по ЧНД № 359/2025 г. по описа на ОС-Варна мярка за неотклонение подписка. Позовавайки се на постъпилата от Окръжен съд-Варна информация (съдържаща се в писмо изх. № 3769/09.04.2025 г. и в протокол № 343/27.03.2025 г. от проведено на 26.03.2025 г. съдебно заседание по ЧНД № 359/2025 г. по описа на ОС-Варна), че взетата в производство по чл. 457 НПК мярка за неотклонение подписка спрямо осъдения Дервиш се изпълнява на посочен от него адрес в [населено място] и че с оглед на това местоживеенето му се намира в [населено място], съдията-докладчик при Районен съд-Варна приел, че съобразно разпоредбите на чл. 39 ал.1 и чл. 37 ал.1 т.2 от НПК компетентен да разгледа молбата за определяне на общо наказание е Районен съд-Силистра. По тези съображения с разпореждане № 2825/14.04.2025 г. прекратил съдебното производство по ЧНД № 4774/2024 г. по описа на Районен съд-Варна и изпратил делото по компетентност за разглеждане от Районен съд-Силистра. При постъпване на делото в Районен съд-Силистра то било образувано като ЧНД № 292/2025 г. по описа на същия съд. След изискване на нова актуална справка за постоянен и настоящ адрес на осъдения Д., сочеща, че тези адреси се намират в [населено място], с разпореждане № 344/29.04.2025 г. съдията-докладчик при РС-Силистра приел, че молителят е с постоянен и настоящ адрес в [населено място], което обуславя подсъдност на делото на Варненския районен съд, поради което прекратил съдебното производство по ЧНД № 292/2025 г. по описа на РС-Силистра, повдигнал спор за подсъдност и изпратил делото на ВКС за определяне на компетентен съд. Разпоредбата на чл. 37 ал. 1 т.2 от НПК, относно приложението на която съдилищата на практика не спорят, еднозначно възлага подсъдността на съда по местоживеенето на лицето, ако то е български гражданин, а не на съда по настоящия адрес на лицето. Следователно за преценката в тази хипотеза от значение не е настоящият адрес – този, който лицето е задължено да заяви писмено съгласно чл. 90 ал.1 от ЗГР и който подлежи на отразяване в регистъра на населението съгласно чл. 91 от ЗГР, а фактическото местоживеене на лицето. За нуждите на наказателния процес последното се определя като продължително фактическо пребиваване в конкретно населено място, трайна уседналост, позволяващи връчването на съдебни книжа и личното участие в процеса да се осъществят с най-малко трудности. Т.е., в този случай става въпрос за пребиваване на определен адрес, на който лицето се е установило фактически и може да бъде намерено. В настоящия казус Районен съд-Силистра без основание е пренебрегнал безспорно установеното от приобщените по делото доказателства актуално фактическо местопребиваване (местоживеене) на молителя в [населено място] за сметка на формално вписания в регистъра на населението негов настоящ адрес. Предвид изложеното и като взе предвид данните, че молителят Б. Д. фактически живее на посочен от него адрес в [населено място], намиращ в съдебния район на Районен съд-Силистра, ВКС прецени, че делото следва да бъде изпратено за разглеждане именно от този съд, който в случая се явява местно компетентният. Водим от горното и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение