Определение № 8218 от 20.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3352/2026 г.

Образувано е по искане на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган (УО) на Програма "Развитие на регионите" (ПРР) 2021 - 2027 г., представляван от старши юрисконсулт в Отдел "Процедури и договори" към Дирекция "Правна" в Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) – З. Иванова, за изменение на Определение № 5904/01.06.2026 г., постановено по адм. дело № 3352/2026 г. на Върховния административен съд, в частта за разноските. С цитирания съдебен акт настоящият състав на Върховния административен съд е отменил Определение № 701/17.02.2026 г., постановено по адм. дело № 113/2026 г. по описа на Административен съд - Стара Загора, и вместо него е постановено друго, с което е отменено Решение № РД-02-14-2743/15.12.2025 г. на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на УО на ПРР 2021 - 2027 г., обективиращо волеизявление за прекратяване на производството по предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по отношение на кандидата "Медия груп" ЕООД, във връзка с проектно предложение № BG16 FFPR003-4.004-1662 "Диверсификация и адаптиране на малки и средни предприятия към икономическия преход", като преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне по подаденото от "Медия груп" ЕООД проектно предложение при съобразяване с дадените с мотивите указания по тълкуването и прилагането на закона. Със същото съдебно решение и с оглед изхода на спора МРРБ е осъдено да заплати на "МЕДИА ГРУП" ЕООД, разноски в размер на 15 000,00 евро, представляващи адвокатско възнаграждение за производството пред Върховния административен съд, като в съдебния акт са развити мотиви за така определения размер. Искателят изразява несъгласие с извода на съда, като поддържа наличие на основание за намаляване на заплатеното адвокатско възнаграждение за съдебното производство. Счита, че макар след приемането на Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз (СЕС), съдът да не е обвързан от минималните размери на адвокатското възнаграждение, посочени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл., изменено - ДВ, бр. 14 от 2025 г.; Наредба № 1/2004 г.), това не е пречка предвидените в този акт стойности да служат като ориентир. В тази връзка твърди, че предвид спецификата на материята, делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Поддържа, че направеното в хода на съдебното производство възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар не е мотивирано. В обобщение на всичко изложено твърди, че разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, тълкувана в светлината на мотивите, изложени в Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г., не води до извода за задължение на съда във всички случаи на направено възражение за прекомерност да намалява неговия размер, и доколкото сумата от 15 000,00 евро с ДДС не съответства напълно на фактическата и правна сложност на делото, присъждането й се явява прекомерно утежняващо. При така изложените аргументи прави искане решението да бъде изменено в частта за разноските, като се намали размера на присъденото адвокатско възнаграждение. Ответникът - "МЕДИА ГРУП" ЕООД, с ЕИК 123763333, със седалище и адрес на управление в гр. Стара Загора, [улица], представлявано от управителя - Я. Г. Я., чрез процесуален представител - адв. А. Милева от Софийска адвокатска колегия (САК), в отговор, депозиран в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, изразява становище за неоснователност на искането и предлага то да бъде отхвърлено. По подробно изложени съображения счита, че не е налице основание за изменение на съдебното решение в частта на присъдените разноски. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира, че искането за изменение на решението в частта за разноските е направено в срока по чл. 176а, ал. 1 ГПК и от надлежна страна, поради което е допустимо. По същество, искането е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 176а, ал. 1 АПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Отговорността за разноски, уредена в нормата на чл. 143 АПК, изисква да бъдат заплатени деловодните разходи на страната, в чиято полза е постановеният съдебен акт, от страната, за която оспорването е приключило неблагоприятно, т.е. дължимостта на разноските е обусловена от постановения при оспорването правен резултат. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1, вр. чл. 236 АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт, какъвто е и настоящият случай, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. "МЕДИА ГРУП" ЕООД в качеството си на жалбоподател в първоинстанционното производство действително е имало правото да получи възстановяване на сторените разноски. Спорно е дали присъденият размер на адвокатското възнаграждение от 15 000,00 евро съответства на нормативната уредба. Изчислено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 6, вр. чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1/2004 г. размерът на адвокатското възнаграждение възлиза на 20 219,34 евро без ДДС, при материален интерес по спора от 509 512,60 евро, равняващи се на стойността на проектно предложение № BG16 FFPR003-4.004-1662 "Диверсификация и адаптиране на малки и средни предприятия към икономическия преход" (виж л. 68 от първоинстанционното дело). Действително, според цитираното от молителя Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС чл. 101, § 1 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС), чл. 4, § 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която от съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба, като в тези случаи не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в чл. 101, § 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики. В съответствие с постановеното решение на СЕС е предприето изменение на националната разпоредба на чл. 78, ал. 5 ГПК, която в редакцията, обн. ДВ, бр. 17 от 2026 г., приложима и към настоящия случай, предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. Според второто изречение на същата алинея при преценката за прекомерност съдът прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата (ЗАдв) и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36, ал. 4 от същия закон, а съгласно третото изречение на нормативния текст съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна. В предписанието на чл. 36, ал. 3 (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2012 г., изм., бр. 17 от 2026 г.) ЗАдв са дефиницирани следните критерии за определяне на адвокатските възнаграждения: 1) фактическата и правна сложност на случая; 2) засегнатия интерес; 3) условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им; 4) квалификацията, опита и специализацията на адвоката. Съгласно §1а от Допълнителните разпоредби (ДР) на Наредба № 1/2004 г. при определяне размера на възнаграждението за адвокатска работа за преценката за "фактическа и правна сложност" на случая, когато работата е свързана с процесуално представителство в съдебната фаза, се прилагат съответно коефициенти за вида дело, извършените процесуални действия и развитието на производството, предвидени в Правилата за оценка натовареността на съдиите, приети от Висшия съдебен съвет, включително коригиращите коефициенти за увеличаване на фактическата и правна сложност на делото. При така разписаната правна уредба, определяйки размер на дължимото адвокатско възнаграждение, равняващ се на сумата от 15 000,00 евро, настоящият състав на Върховния административен съд е извършил съответна на материалния закон правна преценка. Макар възражението за прекомерност на ответника по частната жалба в производството по адм. дело № 3352/2026 г. по описа на Върховния административен съд да е прието за бланкетно и това да е бил единственият и решаващ довод на съда за отхвърляне на претенцията за намаляване на заплатения адвокатски хонорар, крайният извод за липса на основание за извършване на исканата редукция се явява правилен и предвид критериите, заложени в чл. 36, ал. 3 (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2012 г., изм., бр. 17 от 2026 г.) ЗАдв. Делото се отличава с фактическа и правна сложност спрямо спорове, очертани от същата нормативна рамка, доколкото касае казус, свързан с разходването на средства по нова оперативна програма - ПРР 2021 - 2027 г., по приложението на която към момента все още не е формирана категорична и еднопосочна, нито пък в достатъчен обем съдебна практика, която да улесни защитата на правните интереси на жалбоподателя. Засегнатият интерес по смисъла на чл. 36, ал. 3 ЗАдв, от своя страна, също съвсем категорично обосновава размера от 15 000,00 евро с ДДС, предвид ориентирите за минималното адвокатско възнаграждение, визирани в чл. 7 Наредба № 1/2004 г., с които съдът може да се съобрази. И на последно място, присъдената сума е съответна и на условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им, както и на квалификацията, опита и специализацията на адвоката. В тази връзка следва да се посочи, че видно от документите по делото, процесуалният представител на частния жалбоподател в производството по адм. дело № 3352/2026 г. по описа на Върховния административен съд е изготвил жалба, която съдържа аргументирана позиция по всеки пункт от оспореното определение и подробен анализ на ангажираните доказателства. Следователно обемът на оказаното съдействие е адекватен и пропорционален на спора. С оглед изложеното и при приложение на Решение на СЕС по дело № С- 438/22 от 25.01.2024 г. настоящият състав приема, че в случая трудът на адвоката не е бил съществено надценен, а тъкмо напротив - присъдената стойност отговаря както на материалния интерес по спора и съответстващите му размери на възнаграждението по Наредба № 1/2004 г., така и на начина, по който е осъществена работата, на фактическата и правна сложност на делото, а и на обичайното за пазара. Размерът на адвокатското възнаграждение е договорен между страните и платен по силата на представения писмен договор за правна защита и съдействие, придружен с 2 броя фактури и авизо по договора, поради което и правилно е присъден с определението, чието изменение се иска. Съдът е изложил съображенията си, каквото е изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК, и е изразил волята си в диспозитива на съдебния си акт, а тя е правилна, поради което и доколкото съставът се е произнесъл по целия предмет на правния спор и не е допуснал грешка при формирането и изразяването на волята си, нито какъвто и да е друг пропуск, не се налага исканото от РУО на ПРР 2021 - 2027, изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 176а АПК. Горните съображения обосновават извода, че размерът на разноските е определен правилно и няма основание за исканото изменение. Водим от горното и на основание чл. 176а, ал. 3 АПК Върховният административен съд, Седмо отделение,