Определение № 183 от 15.09.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3425/2016 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК Образувано е по частна жалба вх. № 14991/16.11.2015г., уточнена с молба вх. № 4692/30.03.2016 г. на М. Д. С. и Е. М. С., чрез адвокат А. Ж., срещу определение № 2777/12.10.2015г. по в.ч.гр.д № 3796/2015г. на Апелативен съд – С. в частта му, с която е оставена без разглеждане частна жалба вх. № 529/09.03.2015г. срещу разпореждане от 23.01.2015 г. по гр.д. № 392/2013 г. на Окръжен съд – София. С частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправило, постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон. В срока по чл. 276, ал.1 ГПК не е подаден писмен отговор от ответните страни. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, намира: Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение е оставена без разглеждане като недопустима, частна жалба на М. Д. С. и Е. М. С. срещу разпореждане от 23.01.2015 г. по гр.д. № 392/2013 г. на Окръжен съд – София. С последното са дадени указания за внасяне дължимата за първоинстанционното разглеждане на делото държавна такса. Настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно. Съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК определенията на съда подлежат на обжалване, когато преграждат по-нататъшното развитие на делото или в случаите изрично посочени в закона. Обжалваното пред Апелативен съд – С. разпореждане не попада в хипотезите на чл. 274, ал. 1 ГПК. С него се дават указания по отстраняване нередовности на исковата молба. При това положение подадената срещу този съдебен акт частна жалба се явява процесуално недопустима и правилно е оставена без разглеждане от въззивния съд. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.