Определение № 536 от 04.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3459/2014 г.

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на Ц. К. Л., М. В. Л., Ц. Ц. Л., [фирма], [фирма] и [фирма] срещу определение № 190 от 09.07.2013г. по ч.гр.д.№ 425/2013год. на Софийски окръжен съд В ЧАСТТА, с която след отмяна на разпореждане № 932 от 01.04.2013 г. на Ботевградския районен съд, постановено по ч. гр. д. № 357/2013 г., в ЧАСТТА, с която е отхвърлено заявлението на [фирма], [населено място] за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на извлечение от счетоводни книги, отразяващо задълженията по договор за кредит № 33 от 15.06.2006г. и анекси към него от 23.02.2009г.; 04.03.2009г.; 15.06.2009г.; 05.08.2009г.; 28.08.2009г.; 29.09.2009г.; 29.0 8.2011г.; 16.02.2012г. и 26.04.2012г. към същия срещу Ц. К. Л., М. В. Л., [фирма] - [населено място], [фирма] - [населено място], [фирма] - [населено място] и Ц. Ц. Л. за сумата 1 423 080 лв., представляваща дължима и неизплатена главница по договора за кредит, заедно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане, на сумата 424 259.85 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение за периода от 18.07.2012 г. до 28.03.2013 г. и сумата 36 946.80 лв. - разноски /държавна такса/, е постановено ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание чл.417, т.2 ГПК и чл.418, ал.1 ГПК по заявлението в тази част, както и ВРЪЩАНЕ на делото на Ботевградския районен съд за изготвяне на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу посочените длъжници. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение и се иска отмяната му. Ответната страна [фирма], [населено място], взема становище ,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване както и за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на IIІ г. о., намира, че частната жалба е недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане. Съображенията за това са следните: Заповедното производство е двуинстанционно и с произнасянето на въззивната инстанция, чийто акт е окончателен, редът за инстанционен контрол е изчерпан. Съобразно приетото в т. 8 на решение по тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК, ВКС, определенията на въззивните съдилища, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване. Настоящият съдебен състав намира, че атакуваното с частната жалба определение попада в хипотезата на т. 8 на цитираното тълкувателно решение, поради което същата се явява недопустима. Поради задължителния характер на посочения тълкувателен акт, частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима и настоящото производство следва да бъде прекратено. Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на IІІ г. о.