Решение № 3494 от 26.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 570/2026 г.

Производството е по реда на чл. 216 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ във връзка с чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на „Еко-Хидро–90“ ООД, подадена чрез упълномощен адвокат Н. Арабаджиева, против решение № 1227 от 18.12.2025 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/, по преписка № КЗК-862/2025 г. В жалбата и в съдебно заседание се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и поради неговата необоснованост. Според касационния жалбоподател КЗК неправилно не е възприела изложените в първоначалната му жалба доводи, които от своя страна са довели до неправилното потвърждаване на действията на възложителя за отстраняването му от участие в обществената поръчка, прилагайки нормата на чл.107, т. 2, буква „а“ ЗОП. Поддържа, че в програмата му се съдържа информация за начина, по който съответният експерт получава и отчита изпълнение на задачите, тъй като е налице йерархична схема на екип, която представлява пирамида с вертикален поток, в която стратегиите и начина на изпълнението се спускат от горе надолу, а отчетността от долу нагоре. Развива тезата, че твърдяната от възложителя, а впоследствие и от КЗК липса на действия при несъответствия не се констатира, защото подобни мерки са предвидени в „Мярка 3. Управленски контрол за спазване на техническа документация“ и в „Мярка 5. Връщане на несъответстващ строителен материал /продукт на доставчика/ възложителя. Изразява становище за недопустимо препращане към друго производство, развило пред КЗК, между същите страни, но визиращо различна обществена поръчка, по което не е постановен влязъл в сила акт. Претендира отмяна на обжалваното решение и връщане преписката на възложителя за продължаване на процедурата от последното законосъобразно действие - оценка на техническите предложения. Заявява искане за присъждане на направените разноски пред КЗК и ВАС с представен списък за тях. В проведеното съдебно заседание процесуалният представител на касатора адвокат Арабаджиева прави възражение за прекомерност на претендирания от другия участник адвокатски хонорар. Ответникът – кметът на Община Лесичово, в депозирани писмени бележки, оспорва касационната жалба чрез упълномощен адвокат М. Георгиева., която пледира за оставяне в сила на обжалваното решение като правилно, законосъобразно и обосновано. Прави искане за присъждане на сторените разноски, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК и доказателства за заплащането им. Ответникът – „Балканремонт Инженеринг“ ООД изразява становище за неоснователност на касационната жалба в представено писмено становище чрез процесуален представител адвокат А. Цветков. Развива подробни доводи за правилността на постановеното от КЗК решение. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция по приложен списък и прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на „Еко-Хидро–90“ ООД за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 216, ал. 1 ЗОП. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 1227 от 18.12.2025 г. е оставена без уважение жалбата на „Еко-Хидро-90“ ООД срещу решение № D48786574/01.10.2025 г. на кмета на община Лесичово за класиране на участниците и определяне на изпълнител в обществена поръчка по вид „публично състезание“ с предмет: „Избор на изпълнител за изпълнение на СМР на обект: „Реконструкция и рехабилитация на вътрешна водопроводна мрежа в село в Боримечково, община Лесичово - етап 2“, открита с решение № F730492/15.08.2025 г. на възложителя; оставено е без уважение искането на „Еко-Хидро-90“ ООД за възлагане на направените в хода на производството разноски; възложено е на „Еко-Хидро-90“ ООД да заплати на Община Лесичово направените в хода на производството пред КЗК разноски в размер на 1 800 /хиляда и осемстотин/ лева. За да достигне до този резултат КЗК се е позовала на нормите на чл. 215, ал. 2, т. 1 и чл. 217, ал. 1 ЗОП, и е приела, че в представената от оспорващото дружество Програма за изпълнение на дейностите е включен раздел, озаглавен „Екип за изпълнение на поръчката“, съдържащ „нива на правомощия, конкретни ангажименти, функции, задачи и отговорности между членовете на екипа за изпълнение на строителството по поръчката“ и „йерархична схема на екипа, отговорен за изпълнение на строителството “. От анализа на съдържанието ѝ обаче, КЗК е установила, че макар в програмата да са посочени длъжностите, задачите и общите нива на подчиненост, в нея липсва конкретна информация относно начина, по който съответният експерт получава и отчита изпълнението на възложените му задачи, което е задължително изискване, съгласно т. 2 от минималните изисквания към съдържанието на програмата от образеца на техническо предложение. На следващо място КЗК е преценила, че в приложената програма участникът е представил шест мерки за контрол на качеството, като нито една от тях не съдържа един от задължително изискуемите от възложителя елементи, а именно „Действия при несъответствия“ - изискване, съгласно т. 4 от минималните изисквания към съдържанието на програмата. Поради това органът по преразглеждането е споделил изводите на помощния орган на възложителя, обективирани в Протокол № 1, доколкото при прегледа на представената от участника „Програма за изпълнение на дейностите“ е установено, че същата не отговаря на минимално изискуемото съдържание от документацията. Предвид обстоятелството, че специалният закон не предвижда разграничение в зависимост от това на кое точно условие не отговаря офертата, а изрично е определено, че всяко несъответствие, без изключение, води до отстраняване, КЗК е приела, че оспорващото дружество законосъобразно е отстранено от по-нататъшно участие във възлагателната процедура, предвид установените липсващи елементи в представената от него програма. За неоснователно е счетено твърдението на жалбоподателя, че разработеният от него документ е в пълно съответствие с изискванията за минимално съдържание, защото същото е неконкретизирано и неподкрепено с доказателства, тъй като не се сочи в кой раздел или на коя страница от приложената програма се съдържат спорните елементи. КЗК е отхвърлила и възражението на жалбоподателя, че при отстраняването му от процедурата, възложителят е подходил напълно формално, без задълбочено разглеждане на техническото му предложение съобразно документацията за участие. Според Комисията в оспореното решение са налице правни основания, а предвид изричното позоваване на протоколите от дейността на оценителната комисия, от съдържанието на които не се констатират нарушения в работата ѝ, актът на възложителя е мотивиран. Изводите си за неоснователност на депозираната жалба КЗК допълнително е мотивирала с развилото се между същите страни производство по преписка № КЗК - 854/2025 г., по което е постановено решение № 1092 от 20.11.2025 г., с което е прието, че обжалваното решение на възложителя, с което жалбоподателят е отстранен от участие в процедурата, е мотивиран индивидуален административен акт, а възраженията на жалбоподателя в обратната насока са неоснователни. От тук е изведено заключение, че оспореното решение на възложителя е законосъобразен административен акт, а жалбата на „Еко-хидро-90“ ООД, като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на спорещите страни и правнорелевантните данни, органът по преразглеждането е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото в мотивите на обжалваното решение точно е констатирано, че с решение № F730492 от 15.08.2025 г. на кмета на Община Лесичово е открита процедура за възлагане на обществена поръчка чрез „публично състезание“ с предмет: „Избор на изпълнител за изпълнение на СМР на обект: „Реконструкция и рехабилитация на вътрешна водопроводна мрежа в село Боримечково, община Лесичово - етап 2“, с уникален номер в ЦАИС ЕОП: 00230-2025-0011. С това решение са одобрени обявлението за оповестяване на откриването на процедурата и документацията за обществената поръчка. Според изискванията на последната, офертата на участниците следва да включва техническо предложение, съдържащо: предложение за изпълнение на поръчката в съответствие с техническите спецификации и изискванията на възложителя; декларация, че при изготвяне на офертата са спазени задълженията, свързани с данъци и осигуровки, опазване на околната среда, закрила на заетостта и условията на труд. Изрично е указано, че посоченото съдържание в образеца на техническото предложение следва да се приема като минимално изискуемо и задължително по обхват, предвид обстоятелството, че липсата на един или повече от изброените като минимум елементи от съдържанието на предложението за изпълнение е предпоставка за отстраняване на участника от процедурата, поради неизпълнение на това предварително поставено и обявено условие по смисъла на чл. 107, т. 2, б. „а“ ЗОП. Според влезлите в сила условия на документацията, към техническото предложение следва да се приложи „Програма за изпълнение на дейностите”, която трябва задължително да съдържа най-малко следните изискуеми елементи, относими към настоящото производство: 2. Организация на експертния и изпълнителски персонал, който участникът възнамерява да използва за изпълнение на поръчката. Следва да се представи описание - изложение на система за организация на действията на експертите и изпълнителския персонал при извършване на дейностите в обхвата на поръчката, която участникът предвижда да създаде. С описанието на отговорностите на експертния и изпълнителския персонал на участника следва да е направено дефиниране на конкретни задължения за всеки от персонала, като за изпълнението на дейностите следва да е показано разпределението по експерти /кой какво ще изпълнява/, както и определяне на отговорни лица с контролни правомощия за точното изпълнение на разпределените задължения и задачи. Така направеното описание следва да представя структурата на екипа на участника - в тяхната йерархична система, с управленски връзки и взаимоотношения /на кого е подчинен съответния служител, как получава и отчита изпълнението на възложените му задачи/; 4. Мерки за контрол на качеството. Следва да са предложени най - малко шест мерки за контрол на качеството, които да съдържат: същност на мярката; систематизиран план за прилагане; действия при несъответствия; действия по контрол на изпълнението на мярката; действия в случай на отклонение при изпълнението на мярката. Правилно органът по преразглеждането е приел, че техническото предложение на касатора не е изготвено в съответствие с така посочените изисквания на документацията, в частност към изискванията за минимално съдържание на Програмата за изпълнение на дейностите /Програмата/. Видно от представената по преписката програма /стр. 86-93/, „Еко-хидро-90“ ООД е описало подробно екипа за изпълнение на поръчката, който включва: Ръководен екип и експерти - Ръководител екип, Технически ръководител, Експерт по контрол на качеството, Длъжностно лице за контрол по спазване на здравословни и безопасни условия на труд; Други експерти и персонал: Геодезист, Ръководител на отдел Механизация и транспорт, Ръководител/и/Бригадир/и на бригада/и, Оператори/водачи на техника и механизация, шофьори - Оператори/водачи на техника и механизация; шофьори; работници: Работници за изпълнение на предвидените видове работи. Включени са нива на правомощия, конкретни ангажименти, функции, задачи и отговорности между членовете на екипа за изпълнение на строителството по поръчката, както и йерархична схема на екипа, отговорен за изпълнение на строителството, за която касационният жалбоподател твърди, че онагледява как се отчита изпълнението на възложените задачи. Обосновано КЗК е преценила, че така разработената програма разкрива липса на конкретна информация за начина, по който съответните експерти получават и отчитат възложените им задачи, защото функциите им са описани общо, без да се посочва механизъм за комуникация и отчетност между членовете на екипа и ръководителя. Така, макар да са изброени длъжностите, задачите и подчинението, документът не отговаря на задължителното условие на т. 2 от минималните изисквания към програмата в образеца на техническото предложение. Доводите на касатора за това как теорията възприема описана йерархична структура не опровергават предходните изводи, защото на практика се описват абстрактни принципи, без да се уточнява как в конкретния случай експертите получават задачи и ги отчитат. В случая е безспорно установено, че в програмата липсва ясно регламентиран механизъм за комуникация и отчетност, независимо че е предвидена общата йерархия. С изложените аргументи за общоприетия начин на функциониране на йерархичната подчиненост, касационният жалбоподател, вместо да опровергава, всъщност потвърждава констатациите на помощния орган на възложителя, а впоследствие и на КЗК, че програмата, в съответната ѝ част, е формулирана по общ начин, без да отчита конкретните изисквания на възложителя. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че предложените от него шест мерки за контрол на качеството съдържат всеки един от задължително изискуемите от възложителя елементи. За да обоснове това твърдение сочи, че подобни мерки са предвидени в две от представените мерки, а именно в „Мярка 3 Управленски контрол за спазване на техническа документация“ и в „Мярка 5. Връщане на несъответстващ строителен материал/продукт на доставчика /възложителя, тъй като е описано какви ще бъдат действията на участника относно неизпълнение /забавено изпълнение и неточност, как би било избегнато това обстоятелство, а ако не може да се избегне - какви действия ще бъдат предприети. Това твърдение, само по себе си, е признание, че изисканите от възложителя действия при несъответствия са предвидени само по отношение на две от мерките. Вярно е, че помощният орган на възложителя е установил, че в нито една от представените шест мерки не се съдържат действия при несъответствия - задължително изискване на т. 4 от минималните изисквания към съдържанието на програмата /така според съставения протокол № 2 от 26.09.2025 г./, но описването на подобни действия само по отношение на две мерки, в каквато насока е защитната теза на касатора, в еднаква степен не изпълнява влезлите в сила условия на документацията. При внимателно запознаване с съдържанието на Мярка № 3 и Мярка № 5, касационната инстанция констатира, че в тях е включено описание на контролните дейности и участващите лица, но не и конкретни действия, които се предприемат при установяване на несъответствия. Ето защо следва да бъде споделен изводът на КЗК, че за нито една от предложените мерки дружеството не е предвидило изрично елемента „Действия при несъответствие“. Съгласно чл. 101, ал. 5 ЗОП, при изготвяне на заявления за участие или оферти всеки кандидат или участник трябва да се придържа точно към обявените от възложителя условия. В този смисъл е и императивното правило на чл. 39, ал. 1 ППЗОП, според което отговорността за изготвяне на коректни оферти, съобразени с изискванията на условията по процедурата и с приложимата правна уредба, е изцяло на участниците. От своя страна, помощният орган на възложителя е длъжен да се съобразява стриктно със заложените в документацията изисквания към участниците и след като е констатирал несъответствие, изразяващо се в липса на част от изискуемото съдържание на Програма за изпълнение на дейностите, правилно е предложил за отстраняване настоящия касатор от по-нататъшно участие във възлагателната процедура. Основателно касационният жалбоподател възразява срещу препращането в мотивите на обжалваното решение към друго производство, развило се пред КЗК, между същите страни, но по повод друга обществена поръчка. Такова препращане е недопустимо, защото във всяко производство по преразглеждане на акта на възложителя, КЗК дължи самостоятелна преценка на установените факти и обстоятелства, въз основа на които да изведе обосновани правни изводи, независимо дали в сезиращата жалба са развити идентични доводи. На още по - малко основание Комисията може да се позовава на невлязъл в сила правораздавателен акт, който в случая дори е отменен с решение № 1429 от 10.02.2026 г. по адм. д. № 12381/2025 г. по описа на ВАС, четвърто отделение, като е постановена отмяна на акта на възложителя и преписката е върната на възложителя от етап преценка на техническите предложения. Използването на този подход обаче не се преценява като съществено нарушение, защото представлява единствено допълнително мотивиране на акта на КЗК, но чрез него не се извеждат решаващите съображения на Комисията, по които е оставила без уважение подадената от „Еко-Хидро–90“ ООД жалба. Това е така, защото според константната практика на Върховния административен съд, всяко несъобразяване с конкретните изисквания на възложителя представлява самостоятелно и достатъчно правно основание за отстраняването на участника от по - нататъшно участие в обществена поръчка. При наличието на само едно отстранително основание, което е преценено от КЗК, а впоследствие и от касационната инстанция за законосъобразно, решението на възложителя също се явява постановено в съответствие с материалноправните разпоредби на специалния закон. По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното решение на Комисията не страда от инвокираните в касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски се оставя без уважение. На основание чл. 143, ал. 3 АПК касаторът следва да заплати на ответника - възложител на обществената поръчка своевременно претендираните и доказани разноски, с представен списък за тях, възлизащи на 900 евро. Направеното от процесуалния представител на касатора възражение за прекомерност на претендирания от „Балканремонт Инженеринг“ ООД адвокатски хонорар се преценява като основателно, с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, както и обема на осъществената защита и съдействие. При спазване на критериите, регламентирани в чл. 78, ал. 5, изречение второ и трето ГПК /изм. – ДВ, бр. 17 от 2026 г./, приложим съгласно чл. 144 АПК, съдът определя дължимото на „Балканремонт Инженеринг“ ООД адвокатско възнаграждение в размер на 3000 евро. На основание на горното и на чл. 216 ЗОП във връзка с чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,