Определение № 32 от 14.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 4568/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 във вр. с ал.1ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], [фирма], В. М. Р., М. А. Р., А. М. Р. и Г. И. Д. срещу прот. определение постановено в о.з. на 12.03.2013 г. по.гр.д. №3903/12 на САС, с което е оставена без уважение молбата на същия жалбоподател за спиране на производството пред въззивната инстанция на основание чл.229 т.4 ГПК. Ответникът [фирма] не изпраща писмен на частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна в законния едноседмичен срок, но е насочена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. С обжалваното определение е оставено без уважение искане за спиране на основание чл.229 т.4 ГПК.. Съгласно разпоредбата на чл.274 ал.1 от ГПК, на обжалване подлежат само определенията, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото и в случаите изрично предвидени в закона. Обжалваното определение не попада в първата категория, а доколкото не е предвидено изрично обжалване на тази категория определения, то не се отнася и във втората. Следователно същото не подлежи на самостоятелно частно обжалване и частната жалба е недопустима. Против неправилни актове на съда по движение на делото страната се защитава по пътя на обжалване на крайния акт –съдебното решение постановено при евентуално опорочени процесуални действия. Ето защо частните жалбоподатели не разполагат и с правен интерес от обжалване на това определение, доколкото по делото има междувременна постановено решение на въззивния съд обжалвано от същите с касационна жалба. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение като прецени правилността на обжалваното определение