Определение № 1528 от 18.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4551/2024 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс, във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по молба на адв. С. Пандилов, пълномощник на Р. И. И., с искане за допълване на Решение № 136/ 08.01.2025 г., постановено по адм. д. №4551/2024 г. от тричленен състав на Върховния административен съд, шесто отделение, в частта за разноските. Твърди се, че съдът не е присъдил разноски в полза на жалбоподателя по отношение на направените такива пред първата инстанция, представляващи адвокатско възнаграждение и внесена държавна такса. Ответната страна по молбата – кмет на Столична община, Район „Младост“, при редовно уведомяване, не ангажира становище по искането на Р. И. с вх.№841817.01.2025 г. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, намира искането за допълване на решението в частта за разноските за процесуално допустимо, съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК, вр. чл. чл. 144 АПК, като подадено в срок и от надлежна страна. Разгледано по същество, искането е основателно. С Решение № 136/08.01.2025 г., постановено по адм. дело №4551/2024 г. по описа на ВАС, шесто отделение, съдът е отменил Решение № 1144/20.02.2024 г., постановено по адм. дело № 9906/2023 г., по описа на Административен съд София– град и вместо него е постановил, че отменя Заповед за установяване на конфликт на интереси №РМЛ123-РД09-560 от 21.09.2023 г. на кмета на район „Младост“ при Столична община, с която е установен конфликт на интереси по отношение на Р. И. и на същия е наложена глоба в размер на 2 000 лева, на осн. чл.26, ал.3, вр. с чл.26, ал.2, т.5 от Наредбата за организацията и реда за извършване на проверка на декларациите и за установяване конфликт на интереси и във вр. с чл.171 от ЗПКОНПИ. В случая молителят има право на разноски за първата инстанция, тъй като касационната жалба е уважена, а обжалваният акт е отменен. Направените разноски са своевременно поискани пред първоинстанционния съд и се доказват с Фактура №424/06.10.2023 г., издадена по пълномощно от същата дата ( лист 42 по адм. дело 9906/2023 г. по описа на Административен съд София- град), от която е видно, че молителят е заплатил по банков път възнаграждение на Адвокатско дружество „Коцев и Косев“ в размер на 2 160 лева за процесуалното представителство по първоинстанционното дело, а също така е представил и платежно нареждане с внесена държавна такса в размер на 10 лева. По делото е приложен и списък на разноските по чл.80 ГПК. Претендираните разноски са своевременно поискани и доказани по основание и размер в пъроинстанционното производство, но не са присъдени, поради което, предвид изхода на спора, се дължат от ответника. При тези данни по делото, съдът намира, че административният орган дължи на жалбоподателя направените от него разноски в първоинстанционното производство. Правото на разноски в този случай е изрично уредено в разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК, съгласно която подателят на жалбата има право на разноски при отмяна на обжалвания административен акт. По повод искането за допълване на решението в частта за разноските не е направено възражение за прекомерност, но при разглеждане на делото пред административния съд такова е отправено по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК Настоящият съдебен състав приема, че така заплатеното възнаграждение не е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото и обема извършена работа пред първоинстанционния съд, поради което, на осн. §1, т.6.АПК, същото следва да бъде заплатено от Столична община. Мотивиран от изложеното, Върховният административен съд, шесто отделение, на основание чл. 248, ал. 3, вр. ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК