Определение № 50378 от 23.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2884/2021 г.

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК. С молба от 12.08.2022г. В. В. К. и И. В. К. чрез адв. И. А. са поискали изменяване на постановеното по делото решение №127 от 12.07.2022г. в частта за разноските, като им се присъди сумата от 5887,91лв. за възнаграждение за адвокат за въззивна инстанция и допълнително сумата от 2887,91лв. за възнаграждение за адвокат за касационната инстанция. Ответницата по молбата К. Х. С., на 18.10.2022г. чрез адвокат Х. е получила препис от последната, но в указания едноседмичен срок не е подала писмен отговор. За да се произнесе съдът съобрази следното: С посоченото решение съдът е признал правото на заплащане на направените от В. В. К. и И. В. К. разноски по делото, но в частта им относно възнаграждението на адвокат А., осъществила процесуално представителство по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, поради техническа грешка е определил и присъдил като дължим размер сумата 3000лв. вместо на действително дължимия по чл.7 ал.2, т.5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и с оглед цената на иска размер от 5887,91лв. Съдът е пропуснал да присъди и дължимата в същия размер сума за адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред въззивната инстанция. Молбата е допустима - подадена е от легитимирано лице и преди изтичане на преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК. По същество,предвид изложеното по-горе в определението, молбата е основателна и като такава следва да се уважи. Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, са посочени в разпоредбата на чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1 ЗА: да е оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-т. 3 ЗА и в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски, тоест да е постановено позитивно решение за страната, представлявана от съответния адвокат /чл. 38, ал. 2 ЗА вр. чл. 78 ГПК/. Осъществяването на тези предпоставки и заявеното своевременно искане задължават съда да определи адвокатско възнаграждение на оказалия безплатна правна помощ адвокат в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА, като осъди другата страна да го заплати. В този смисъл е последователната практика на ВКС, намерила израз в определение № 628 от 18.10.2012 г. по ч. гр. д. № 598/2012 г., III г. о., определение № 1199 от 25.10.2013 г. по гр. д. № 4224/2013 г., IV г. о., определение № 708 от 5.11.2015 г. по ч. гр. д. № 4891/2015 г., IV г. о., определение № 257 от 9.05.2018 г. по ч. т. д. № 226/2018 г., II т. о., определение № 395 от 9.07.2018 г. по т. д. № 1314/2018 г., II т. о., определение № 442 от 28.06.2019 г. по ч. т. д. № 502/2019 г., ІІ т. о., определение № 289 от 27.08.2020 г. по ч. т. д. № 992/2020 г., І т. о. и др., която се споделя и от настоящия състав. Предвид това решението в частта за разноските следва да се измени като К. Х. С. се осъди да заплати в полза на адвокат И. А. А. допълнително сумата 8775,82лв. - адвокатско възнаграждение за осъществената пред въззивната и касационната инстанции безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА на касаторите В. В. К. и И. В. К.. Воден от горното и на основание чл. 248 от ГПК, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на Трето отделение