Решение № 12850 от 17.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 341/2012 г.

Решение № 12850 от 17.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 341/2012 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Паралел - Димитър Дачев" - гр. Любимец чрез процесуалния си представител адв. Владимир Стойков срещу решение № 1526/7.10.2011 г., постановено по адм. дело № 1204/2010 г. по описа на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 260900617/01.04.2010 г., издаден от орган по приходите в ТД на НП - гр. Пловдив, офис - Хасково, потвърден с решение № 369/27.05.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП за определени данъчни задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г. в размер на 1,60 лв. и лихва от 1,25 лв.; за 2004 г. в размер на 1 300,04 лв. и лихва от 853,46 лв.; за 2005 г. в размер на 21 243,15 лв. и лихва от 11 295,76 лв.; за 2006 г. в размер на 4 166,90 лв. и лихва от 1 671,16 лв., както и за определения данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 5 461,06 лв. и лихва от 1 398,63 лв. и за 2008 г. в размер на 3 337,71 лв. и лихва от 351,31 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което се извлича от съдържанието на касационната жалба, в която се съдържат оплаквания, че решението е немотивирано и съдът бил игнорирал представените писмени доказателства. Подробни съображения са развити в касационната жалба, в която се иска отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на ревизионния акт. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Стойков, който е представил и подробни писмени бележки. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като правилно съдът не бил взел предвид договора за заем в размер на 400 000 лв., за които са твърди, че са дадени през 2001 г. от сръбски гражданин. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Паралел - Димитър Дачев" - гр. Любимец чрез процесуалния си представител адв. Владимир Стойков срещу решение № 1526/07.10.2011 г., постановено по адм. дело № 1204/2010 г. по описа на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 260900617/01.04.2010 г., издаден от орган по приходите в ТД на НП - гр. Пловдив, офис - Хасково, потвърден с решение № 369/27.05.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП за определени данъчни задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г. в размер на 1,60 лв. и лихва от 1,25 лв.; за 2004 г. в размер на 1 300,04 лв. и лихва от 853,46 лв.; за 2005 г. в размер на 21 243,15 лв. и лихва от 11 295,76 лв.; за 2006 г. в размер на 4 166,90 лв. и лихва от 1 671,16 лв., както и за определения данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 5 461,06 лв. и лихва от 1 398,63 лв. и за 2008 г. в размер на 3 337,71 лв. и лихва от 351,31 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което се извлича от съдържанието на касационната жалба с оплаквания, че решението е немотивирано и съдът бил игнорирал представените писмени доказателства. Подробни съображения са развити в касационната жалба, в която се иска отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на ревизионния акт. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Стойков, който е представил и подробни писмени бележки. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като правилно съдът не бил взел предвид договора за заем в размер на 400 000 лв., за които са твърди, че са дадени през 2001 г. от сръбски гражданин. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на ЕТ "Паралел - Димитър Дачев" - гр. Любимец първоинстанционният съд е приел, че не е доказано, че жалбоподателят е получил през 2001 г. 400 000 лв. в заем по представения договор със сръбския гражданин Ибрахим Муйевич и е направен извод, че правилно приходните органи са извършили ревизията по особения ред на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, тъй като е установено от ревизията, че разходите са по-големи от приходите. Според съда ревизиращите органи са извършили анализ на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 ДОПК и съпоставка на извършените разходи с получените средства, при което е прието, че за всяка една от ревизираните години разходите са повече от приходите и затова правилно е определен годишен данък по чл. 35 ЗОДФЛ за 2003 г., 2004 г., 2005 г. и 2006 г. и по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. и 2008 г. и са начислени лихви за забава. Съдът не е възприел за достоверни твърденията на жалбоподателя, че е взел в заем посочената сума, дори не се е убедил в това от декларираното от жалбоподателя в ГДД за 2009 г. задължение от 400 000 лв. към Ибрахим Муйевич. Съдът е направил извод, че след като няма категорични доказателства за предаване на сумата от 400 000 лв., не може да се обоснове и категоричен извод за съществуването на заемно правоотношение. Затова не са кредитирани представените договор и разписка като доказателства за реалното предаване на сумата, предвид, че договорът за заем е реален, като правните последици от договора настъпват от момента на предаване на собствеността върху пари или други заместими веещи. Договорът за заем и разписката съдът е приел, че са частни свидетелстващи документи и затова не се ползват с материална доказателствена сила. Относно съдебно-счетоводната експертиза, съдът не я е кредитирал, тъй като тя е извършила преизчисления на паричния поток, вземайки предвид дадения заем от Ибрахим Муйевич и в този смисъл не е възприел констатацията на вещото лице, че за всяка от ревизираните години от 2003 г. до 2008 г. вкл. приходите са надвишавали разходите на жалбоподателя. Обжалваното решение е неправилно постановено. Законосъобразни са изводите на съда относно правния характер на договора за заем като реален, за който е необходимо да се установи, че съответната парична сума е предадена от заемодателя на заемополучателя. Спорният въпрос между страните е дали наистина отразената парична сума от 400 000 лв. в договора за заем между касатора и сръбския гражданин Ибрахим Муйевич реално е предадена. Освен договора за заем е представена и разписка за получаване на процесната сума. В настоящето касационно производство е представена присъда № 98/28.03.2000 г. по н. о. х. д. № 443/1999 г., от която е видно, че Ибрахим Гезгин (Муйевич) е признат за невиновен, че на 10.10.1999 г. на Митница - Калотина е нарушил разпоредбите на Закона за митниците - недеклариране на валута и сумата от 900 000 германски марки съдът е разпоредил да се върнат на посоченото лице. Така представената присъда доказва, че лицето Муйевич е разполагал към 03.12.2001 г. със сумата от 400 000 лв., но основният спор между страните е дали заемодателят по договора за заем Муйевич реално е предал сумата от 400 000 лв. на касатора. Установено е от съдебно-счетоводната експертиза, че с мемориален ордер от 03.12.2001 г. от "Уни Кредит Булбанк" на Ибрахим Муйевич е изплатена сумата от 460 162,69 евро. Обстоятелството, че не е установено при проверката от вещото лице в посочената банка основанието, на което тази сума е изплатена, не променя установеното и от представеното пред настоящата съдебна инстанция доказателство, че сумата от 900 000 германски марки по нареждане на съд е върната на Муйевич и че той е притежавал посочената сума в договора за заем, т. е. че е имал средства, за да ги даде в заем на касатора. Не се оспорва от приходните органи, а и в решението на директора на "ОУИ" - гр. Пловдив при административното обжалване на ревизионния акт изрично е посочено, че с част от тези средства, които са му дадени в заем жалбоподателят е финансирал търговската си дейност, която в дългосрочен план е била на загуба. Същото е потвърдено и в писмената защита на процесуалния представител на приходната администрация, представена пред първоинстанционния съд. Това на практика представлява признание, че касаторът е притежавал спорната сума и е финансирал търговската си дейност, което се установява и от заключението на изслушаната пред административния съд съдебно-счетоводната експертиза. Вещото лице изрично е посочило в констативната част на експертизата си, че касаторът е внасял средства в предприятието си на едноличен търговец и на "Телестар" ООД, където е бил съдружник, което също сочи, че вследствие на предадената в заем сума от Ибрахим Муйевич (Гезгин) касаторът е финансирал търговската си дейност. Обстоятелството дали тази дейност е била на загуба или на печалба е ирелевантно за спорния между страните въпрос. Настоящият съдебен състав счита, че вследствие на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и от представеното доказателство пред този съд, следва да се направи извод, че е доказано по делото, че Ибрахим Муйевич е дал в заем на касатора сумата от 400 000 лв., поради което за ревизирания период - 2003 г. - 2008 г., както е установено и от съдебно-счетоводната експертиза е налице излишък на средства, който се е пренасял като начално салдо за следващата ревизирана година, поради което касаторът не е формирал облагаема данъчна основа и затова не дължи данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.), респ. чл. 48 ЗДДФЛ за процесния ревизиран период. С оглед изложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е неправилно постановено и на посочените в касационната жалба отменителни основания следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което ревизионният акт бъде отменен като незаконосъобразен. Предвид изхода на делото на касатора следва да се присъдят направените пред първоинстанционния съд разноски 1 290 лв. За касационното производство са направени разноски в размер на 25 лв. държавна такса, но искане за разноски за тази съдебна инстанция не са поискани и затова не се присъждат. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,