Определение № 2335 от 27.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3094/2023 г.

Постъпила е молба вх. № 25009334/02.03.2023 г., подадена от О. С. С. за отмяна на основание чл. 303, ал.1 т. 2 и т.4 ГПК на влязлото в сила решение № 20151269 от 05.07.2022 г. по гр.д.№ 31395/2019 г. на Софийски РС, потвърдено с решение № 3513/30.11.2022г. по гр.д.№ 12814/2021 г. на СГС, поради това, че е установена неистиност на документ с решение № 188941/09.08.2019 г. по гр.д.№ 32431/2017 г. на Софийски РС, и първото решение противоречи на това решение. Молителят се позовава на това, че е отхвърлен предявеният от И. Д. М. против него иск по чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 3000 лв. за неимуществени вреди от нанесен й от ответника побой на 12.02.2015 г. в 15,35 ч. и в производството по този иск е било представено съдебномедицинско удостоверение № 72/2015 г. от лекар от УМБАЛ „Александровска“ ЕАД с решението от 2019 г. на СРС. Според него така е установена неистиността на съдебно медицинското удостоверение. Със следващо решение е отхвърлен предявен от него иск по чл. 45 ЗЗД против лекарката, издала удостоверението Т. Г. К. за заплащане на сумата 2000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от молителя неимуществени вреди за периода от 02.06.2015 г. до 13.09.2019 г., в резултат на противоправно поведение на К., изразяващо се в съставяне на неистински документ – съдебномедицинско удостоверение № 72/14 от 2005 г., следва да бъде отменено. Молителят счита, че, като е отхвърлен иска по първото дело е призната неистиността на съдебно медицинското удостоверение, поради което е налице основанието по чл. 303, ал.1 т.2 ГПК, а между двете решения съществува противоречие според молителя, което обосновава приложението на чл. 303, ал.1 т.4 ГПК и отмяна на решението на СГС. Ответникът по молбата Т. Г. К. оспорва допустимостта и основателността на молбата, тъй като от твърденията не следва наличие на наведените основания, няма идентичност на страните и предмета и не е установена по надлежния съдебен ред неистиността на документ. Поради това, че молителят е поискал само отмяна на решението по предявения от него иск, не е връчван препис от молбата и не е взето становище от ищцата по другото дело И. Д. М., по което той е ответник, а иска е отхвърлен. Съдът на основание чл. 307, ал.1 от ГПК при проверка допустимостта на молбата, констатира следното: Молбата е подадена от страна, против която е постановено неблагоприятно решение в рамките на тримесечния срок от влизане в сила на второто решение на СГС, но е недопустима поради следното: Основанията за отмяна на влязло в сила решение са изчерпателно изброени в закона. Твърденията в молба следва да са ясни и да обосновават предпоставките на наведените основания по чл. 303, ал.1 или чл. 304 ГПК за да може да се квалифицира искането. В хипотезата на чл. 303, ал.1 т.4 ГПК следва да се налице обективен и субективен идентитет между двете решения, като се отменя неправилното решение, съгласно чл. 307, ал.4 ГПК, а не по-късно постановеното. Наличието на субективен идентитет обезпечава участието на страните по двете дела, по които се твърди постановяване на противоречиви решения. Подадената от О. С. молба за отмяна не обосновава наведените основания за отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 2 и т.4 ГПК. Молбата не съдържа твърдения относно това неистинността на съдебно медицинското удостоверение да е установена по надлежния съдебен ред, т.е. с влязла в сила присъда или с решение по чл. 124, ал.5 ГПК. Твърди се отхвърляне на иск, по който е представен документ, но това не установява неистинността му по надлежния съдебен ред по смисъла на чл. 303, ал.1 т.2 ГПК. По второто наведено основание се твърди противоречие между две решения между различни страни и за различни деликти. Общото между двете дела е било само това, че молителя е бил ответник по първото дело и ищец по второто. Другите страни по двете дела са различни – по първото ищец е И. Д. М., а по второто, ответник е Т. Г. К.. Предмет на всяко от делата са различни деликти. Съгласно чл. 307, ал.1 ГПК и разясненията по т. 10 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС - редовността на молбата за отмяна е положителна процесуална предпоставка за нейната допустимост и е условие за надлежното упражняване на правото на отмяна. За редовността на молбата, Върховният касационен съд следи служебно. В случая от изложените от молителя доводи е безспорно, че по надлежния съдебен ред /т. е. с влязла в сила осъдителна присъда или влязло в сила решение по чл. 124, ал. 5 ГПК / не е установена неистинност на документ, на който е основано съдебното решение, чиято отмяна се иска. Претендираното от молителя основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК не може да бъде обосновано от наведените от молителя доводи. Наведените твърдения в молбата за наличие на основанието по чл. 303, ал.1 т.4 ГПК също не са за постановяване на решения по идентичен спор между идентични страни, а се отнасят за различни деликти предмет на дела между различни страни. Поради това, че въведените в молба за отмяна обстоятелства не сочат за наличие на основание за отмяна по чл. 301, ал. 1, т. 2 и т.4 ГПК или за друго основание по чл. 303, ал.1 т.1 ГПК, молбата следва да се остави без разглеждане. По изложените съображения, обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди. Водим от горното, Върховен касационен съд, състав на първо гр.о.