Решение № 3762 от 03.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11240/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на А. А. Ю., подадена чрез пълномощник адвокат Г. Сабриева, срещу решение № 1371/26.09.2025 г., постановено по адм. дело № 277/2025 г. по описа на Административен съд гр. Шумен, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 2153-27-98/09.05.2025г. на директора на ТП на НОИ – Шумен. В касационната жалба са изложени подробни оплаквания за неправилност на първоинстанционния съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли да се отмени оспореното решение. Претендират се разноските по делото пред двете съдебни инстанции.. Ответникът - Директорът на ТП на НОИ гр. Шумен, оспорва касационната жалба в подадено писмено становище чрез процесуален представител главен юрисконсулт Л. Илиева, в което излага подробни съображения по съществото на спора. Моли да се отхвърли същата като неоснователна и недоказана, и да се потвърди оспореното решение като правилно и законосъобразно. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд – състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение в съответствие с чл.220 АПК настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение № 2153-27-98/09.05.2025г. на директора на ТП на НОИ – Шумен, с което е отхвърлена жалба вх. №1012-27-70/01.04.2025 г. на А. А. Ю., подадена срещу разпореждане № 2113-27-1479#7 от 25.02.2025г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, с което на основание чл.68, ал.3 от КСО е постановен отказ да се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на лицето. Ответникът е приел, че заявителят има навършена възраст [възраст], която отговаря на изискуемата по чл.68, ал.3 от КСО към датата на заявлението (11.11.2024г.). По данни от представените документи, включително и нови такива, е зачетен осигурителен стаж, както следва: от първа категория – 02 г. 06 м. 14 дни; от втора категория – 09 г. 10 м. 21 дни; от трета категория – 02 г. 00м. 14 дни. Общият осигурителен стаж без превръщане е 14г. 05м. 19 дни, като същият е и действителен такъв. Поради липса на минималния изискуем от закона осигурителен стаж – 15 години, е постановен отказ за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 ал.3 от КСО. Основният спорен въпрос между страните както в първоинстанционното производство, така и в касационното такова е дали следва да бъде зачетен като осигурителен стаж за пенсия периодът от службата на касатора преминал в поделение „ПЖИ“ (Полувисш железопътен институт), считано от постъпване на 31.08.1973 г., полагане на военна клетва на 21.10.1973 г., приключване на обучението на 31.07.1976 г. и уволнение от военна служба на 31.08.1976 г. Периодът от 31.08.1973 г. до 29.08.1975 г. е зачетен от пенсионния орган като осигурителен стаж в размер на две години. Въпросът дали периодът от 30.08.1975г. до 31.08.1976г. следва да бъде зачетен за действителен осигурителен стаж е бил предмет на разглеждане и при предходно административно производство, образувано въз основа на заявление вх.№ 2113-27-1732/06.12.2021г., депозирано от настоящия оспорващ с искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С решение № 1296/11.11.2022г., постановено по АД № 227/2022г. АдмС – Шумен е приел за правилен отказа на пенсионния орган да зачете въпросния период от време за действителен осигурителен стаж, поради което е отхвърлил жалбата на А. А. Ю. срещу Решение № 2153-27-149/30.06.2022г. на директора на ТП на НОИ – Шумен като неоснователна. Съдебният акт е влязъл в сила на 17.01.2023г. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба при осъществения контрол за законосъобразност в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата като е приел, че решението на ръководителя на ТП на НОИ – Шумен и потвърденото с него разпореждане са издадени от компетентни органи, в предписаните от закона форма и съдържание, като не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, материалният закон е приложен правилно и в съответствие с целта му. Настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Административното производство по издаване на процесните актове е започнало със Заявление с вх. № 2113-27-1479 от 11.11.2024г., с което касаторът е направил искане за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към същото е представил нови писмени документи, а именно трудова книжка № 1-1468912, издадена на 26.08.2024г. от „Алисия 13“ ЕООД - гр. Бургас, в която е вписан осигурителен стаж за периода от 12.08.2024г. до 26.08.2024г. в общ размер 00г. 00 м. и 14 дни. Други документи били налични по преписка, образувана във връзка с негово предходно заявление за отпускане на лична пенсия за стаж и възраст № 2113-27-1732/06.12.2021г. В предходното административно производство също е изследван спорният въпрос, свързан с признаване като трудов стаж на периода от постъпване на касатора в „ПЖИ“ (Полувисш железопътен институт). По него е налице произнасяне от друг състав на АдмС Шумен в хода на развилото се съдебно производство, което е между същите страни и при същите правни основания, но във връзка с предходен отказ за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст за същото лице. От мотивите на решение № 1296/11.11.2022г., постановено по АД № 227/2022г. АдмС – Шумен е видно, че съдът е приел по отношение на спорния период, че предвид изменението на чл.81, ал.1 от ППЗП (ДВ, бр.76 от 1996 г.), зачитащо за трудов стаж приравнената наборна служба на курсанти и школници след навършване на пълнолетие. Цитираната разпоредба е по-благоприятна за лицето, тъй като в предходните й редакции нормата не е предвиждала подобно приравняване. Това е сторено едва с изменението на разпоредбата на чл. 81 от ППЗП (отм.); с § 42 от Постановление на МС № 218 от 29.08.1996 г. (ДВ, бр. 76 от 1996 г.) във връзка с приетия Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България (ДВ, бр. 112 от 1995 г., в сила от 27.02.1996 г.), с който военната служба се разделя на кадрова и наборна. Цитираните разпоредби на ППЗП (отм.); и на НПОС разграничават редовната военна служба, както и приравнените на редовната военна служба периоди и ясно обективират волята на законодателя, като осигурителен стаж при пенсиониране да се зачита само срокът на редовната военна служба от навършване на 18-годишна възраст. Това нормативно разрешение е свързано с изискването редовната военна служба да се изпълнява при навършване на пълнолетие, по аргумент на чл. 21 от ЗВВСНРБ (отм.). В хода на настоящето съдебно производство не са налице нови доказателства, нито пък междувременно са настъпили законодателни изменения, обуславящи различни правни изводи. Представените писмени доказателства от касационния жалбоподател с новото заявление за отпускане на пенсия, също не установяват нови факти и не обуславят различни правни изводи Неоснователни са наведените от касатора възражения относно неправилно приложение на материалния закон с оглед разпоредбата на чл.3 от Указ № 117 от 31.07.1971 г., който касае сержантски (старшински) средни военни училища и несъмнено е неприложим за учебното заведени, в което се е обучавал касатора. За пълнота и с оглед конкретните оплаквания на касатора следва да се посочи, че обстоятелството, че по силата на чл. 3 от Указ № 117, обучаващите се в сержантските (старшински) средни военни училища се намират на действителна военна служба и имат всички права и задължения на срочнослужещи в армията, означава, че времето им на обучение във военно училище ще се зачита за отбита редовна военна служба за установения й в закона срок, а не че отбиват редовна военна служба по смисъла на ЗВВСНРБ (отм.) за целия период на обучението. При подаване на заявлението за отпускане на пенсия от касатора съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО времето, което се признава за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 год. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Изследваните в мотивите на решението правни норми са тези на чл. 9, чл.21 и чл.24 от Закона за всеобщата военна служба в Народна република България (отм.), на чл. 81 от ППЗП (отм.), в редакцията, действала към процесния период и всички те са релеватни за спорния по делото период. Във връзка с тълкуването на тези разпоредби в контекста на правния спор първоинстанционният съд е изложил мотиви, с които настоящият съдебен състав е съгласен и не намира за нужно да повтаря в настоящето решение, поради което препраща към тях на основание чл.221, ал.2, изр. 2 от АПК. От съвкупния анализ на разпоредбите първоинстанционният съд е достигнал до правилния извод, че през спорния период за трудов стаж се е признавало времето, прекарано в редовна военна служба от българските граждани, навършили 18 години. От текста на чл.9, изр.2 от ЗВВСНРБ (отм.) следва, че курсантите от военните училища след срока на редовната им военна служба, но в срока на обучението им, не са от състава на срочнослужещите. От мълчанието на закона - ЗВВСНРБ и ЗП - отменени, в актуалните им към периода 31.08.1973г.- 31.08.1976г. редакции, следва че в този период курсантите са имали статут на учащи се в учебно заведение. Ето защо периодът на обучението им след изтичане срока на редовната военна служба не представлява редовна военна служба по смисъла на чл.24 от ЗВВСНРБ (отм.) и чл.81 от ППЗП (отм.), респективно не следва да се зачита за действителен осигурителен стаж от трета категория при пенсиониране, на основание чл.9, ал.7 от КСО и чл.44 от НПОС. И доколкото срокът на редовната военна служба е бил 2 години за всички родове и видове войски, освен за Военноморските сили, а оспорващият не е служил в последните, видно от учебното заведение, в което се е обучавал, както и от присъдените му чинове - ефрейтор, младши сержант, сержант и старши сержант, които по арг. от чл.11 от ЗВВСНРБ (отм.), не се отнасят за Военноморските сили, правилно ответният орган е определил размера на действителния осигурителен стаж, като по същество е зачел за действителен осигурителен стаж от III категория периода от две години на редовната военна служба и е отказал да зачете останалия срок, в рамките на който А. Ю. е бил курсант в ПЖИ „Тодор Каблешков“, като действителен осигурителен стаж при пенсиониране. Ето защо и при съобразяване на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, на основание чл. 81 от ППЗП, в сила към 31.12.1999 г., пенсионният орган обосновано е зачел като осигурителен стаж при пенсиониране само срокът на редовната военна служба от времето на обучението на касатора, а не и целия срок на това обучене във военното училище. Неоснователни са касационните доводи за наличие на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, водещи до отмяна на съдебния акт. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите посочени като правно основание за неговото издаване, обуславяща разпоредените правни последици. Съобразно наличните данни административният акт на цитираното в него фактическо и правно основание правилно е приет от първоинстанционния съд за законосъобразен. Неоснователни са и твърденията относно допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на оспорения съдебен акт. При съблюдаване на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 от АПК, Административен съд - Шумен е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. Предвид изложеното, Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски. Ответникът по касацията не е претендирал за разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,