Определение № 38 от 29.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4269/2016 г.

Производството е по реда на чл. 250 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 12251 от 13.11.2017 г. на [фирма], [населено място], чрез управителя Т. Г., с искане за допълване на решение № 104 от 04.09.2017 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, постановено по гр.д. № 4269/2016 г. Ответникът по молбата Министерство на земеделието, храните и горите [населено място], чрез процесуалния си представител юриск. Р. А. е изразил становище по нея в писмен отговор, като счита, че същата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, тъй като решението, чието допълване се иска е пълно, правилно и постановено при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила. С посоченото решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК, e отменено въззивно решение № 393 от 01.03.2016 г., постановено по в.гр.д. № 517/2015 г. на Апелативен съд – С., ГО, 7 – ми състав, с което е потвърдено решение от 30.07.2014 г., постановено по гр.д. № 251/2013 г. на Видинския окръжен съд, като е признато за установено, че договор № 1/26.02.2009 г., вписан в Службата по вписванията при [населено място] с акт № 109, том І, входящ регистров № 1, двойно входящ рег. № 546/23.03.2009 г. за покупко-продажба на имот № 000307, находящ се в землището на [населено място], с ЕКАТТЕ 05195, общ. Бойница, представляващ стопански двор, с площ от 91 925 дка, в местност „Есен“, сключен между Министъра на земеделието и храните, чрез инж. Н. Т., Директор на Областна дирекция земеделие – В. като продавач и Л. А. П. от [населено място], общ. В., обл. В. като купувач, е нищожен, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, поради противоречие със закона. Оставен е без разглеждане предявеният от Министъра на земеделието и храните като представител на Държавата срещу Л. А. П. от [населено място], [община], област В., иск с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД относно признаване на договора за недействителен по отношение на ищеца като сключен без представителна власт. [фирма] [населено място] е осъден да отстъпи собствеността и предаде владението на имот № 000307, находящ се в землището на [населено място], с ЕКАТТЕ 05195, общ. Бойница, представляващ стопански двор, с площ от 91 925 дка, в местност „Есен“, при описани съседи, на Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните, като Л. А. П. от [населено място], [община], област В. и [фирма], [населено място] са осъдени да заплатят на Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните, направените в производството пред трите инстанции разноски в размер на 8 586,88 лв. по равно. Молбата е процесуално недопустима. По реда на чл. 250 ГПК съдът по молба на страните може да допълни постановеното решение, когато е пропуснал да се произнесе по цялото искане, като молба за това може да се подаде в едномесечен срок от връчването на решението или от влизането му в сила. В конкретния случай настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че с оглед разпоредбата на чл. 250, ал. 2 ГПК не е необходимо молбата да се разглежда в открито заседание с призоваване на страните за изясняване на неразрешената част от спора. В случая решението на Върховния касационен съд е необжалваемо и съгласно чл. 296, т.1 ГПК е влязло в сила на 04.09.2017 г. - датата на обявяването му, а молбата за допълване по реда на чл. 250 ГПК е подадена на 13.11.2017 г., т.е. след изтичане на едномесечния срок. Срокът по чл. 250, ал. 1, изр. 2 ГПК е преклузивен и за неговото спазване съдът следи служебно, поради което молбата за допълване се явява просрочена и следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима, тъй като липсва процесуална възможност да бъде разгледана по същество. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,