Решение № 5172 от 25.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7585/2016 г.

Решение № 5172 от 25.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7585/2016 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Слънце енд Ко" ЕООД - гр. Б. срещу решение № 936/18.05.2016 г., постановено по адм. дело № 249/2016 г. по описа на Административен съд - гр. Б., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р-02000215002706-091-001/03.11.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. Б., потвърден с решение № 12/18.01.2016 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Б. при ЦУ на НАП за определените данъчни задължения по ЗДДС, вследствие непризнаване правото на данъчен кредит в общ размер от 13 266,68 лв. и лихви - 806,76 лв. за данъчни периоди на месеците февруари и март 2015 г. по доставки от "Ава 1" ЕООД, "Кадема инк" ЕООД, "Римекс А" ЕООД и ЕТ "БДМ-Д. Г.". Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопризводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Нарушаването на материалния закон касатора обосновава с неправилно прилагане на правните норми към установените факти, а необосноваността в несъответствието на фактическите изводи на съда на установеното от събрания по делото доказателствен материал. Изложението в касационната жалба, макар последната да е насочена срещу съдебното решение представлява повторение на първоинстанционната жалба срещу ревизионния акт. Оплаква, се че не е следвало съдът да приема, че правилно облагането на дружеството е извършено при наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 2 ДОПК (обстоятелствата, които са основание за такова облагане са в чл. 122, ал. 1 ДОПК). Иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт, както и присъждане на направените разноски за двете касационни инстанции. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. С. Е.. Ответникът по касационната жалба директорът на "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Б. при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е изразил становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че приходните органи законосъобразно не са признали правото на данъчен кредит поради неустановяване реалността на доставките на ядки, сушени сливи и боровинки. За представените от ревизираното дружество с възражението срещу ревизионния доклад приемателно-предавателни протоколи, експедиционни бележки и удостоверения за съответствие към процесните фактури, съдът е приел, че те били оспорени по реда на чл. 193, ал. 3 ГПК от ответника в първоинстанционното производство относно тяхната автентичност. Въпреки, че жалбоподателят е заявил, че ще се ползва от тези документи и въпреки указаната от съда доказателствена тежест, той не е ангажирал доказателства в тази насока. Съдът е обсъдил приетото в протоколите за извършени насрещни проверки на доставчиците и техните обяснения, че не са издавали процесните фактури и е направил извод, че не е доказана реалността на доставките. Осчетоводяването на фактурите от жалбоподателя съдът е счел, че не е достатъчно за признаване правото му на данъчен кредит и че правилно приходните органи са приели, че данъчният кредит незаконосъобразно е упражнен. Решението е правилно постановено. Реалното осъществяване на доставка на стока е предпоставка, при която правото на данъчен кредит по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1 във връзка с чл. 6, ал. 1 и чл. 25 ЗДДС може законосъобразно да бъде упражнена от получателя по доставката. При липса на доказателства, че доставчикът се е разпоредил с материалната вещ в полза на получателя по фактурите, правото на данъчен кредит за последния не може законосъобразно да бъде упражнено, съотв. не следва да се признава. Няма данни ревизията да е извършена по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, поради което неоснователно се твърди от касационния жалбоподател, че не е следвало решаващият съд да приема, че правилно облагането е извършено по особения ред. Касае се за непризнато право на данъчен кредит, което ревизията е извършила чрез изследване на материалноправните предпоставки в ЗДДС. Няма пречка доказателствата за реалността на доставката на стока да се представят в по-късен момент - с възражението срещу ревизионния доклад, при административното обжалване на ревизионния акт, респ. при съдебното обжалване. В процесния случай отказът на данъчен кредит не е обоснован само с по-късното представяне на доказателства, а с недоказване на автентичността на представените приемателно-предавателни протоколи, експедиционни бележки и удостоверения за съответствие, предвид оспорването им в първото в съдебното производство заседание по реда на чл. 193, ал. 3 ДОПК. Макар съдът да не е открил с нарочно определение производство по оспорване, какъвто е процесуалния ред за това, жалбоподателят е заявил, че ще се ползва от тези документи, както и съдът му е указал, че върху него пада доказателствената тежест да установи тяхната автентичност. Въпреки указанията на съда ревизираното дружество не е ангажирало никакви доказателства във връзка с оспорването на частните документи. Нещо повече, още в ревизионното производство доставчиците при извършените им насрещни проверки изрично са заявили, че не са издавали процесните фактури. Управителят на "Кандема инк" ЕООД е обяснил, че фирма "Слънце енд Ко" ЕООД не му е известна, а управителят на "Ава 1" ЕООД е пояснил, че от средата на 2013 г. няма дейност и подава нулеви данъчни отчети, както и че фактурите с № № 6006 и 6013 от 13.02.2015 г., 6043/12.03.2015 г. и 6075/16.03.2015 г. не са издавани от посоченото в тях дружество-доставчик. Собственикът на ЕТ "БДМ-Д. Г."също е заявил пред приходните органи, че не осъществява дейност, както и че не е издавал фактура на "Слънце енд Ко" ЕООД. Същото е установено и от "Римекс А" ЕООД. Освен това в хода на ревизията по данните от информационната система на НАП е установено, че посочените в процесните фактури като доставчици не са включили в дневниците си за продажби спорните фактури, нито в справки-декларации, а съдебно-счетоводната експертиза не е извършвала проверка в счетоводствата на доставчиците, поради което вещото лице не е могло да отговори на въпроса дали доставчиците са притежавали стоките, посочени в издадените на жалбоподателя фактури, а относно разплащането е пояснило, че приложените към фактурите фискални бонове са от нерегистрирани касови апарати, като проверка експертът е извършил в ТД на НАП - гр. Б.. Декларираните от жалбоподателя последващи доставки на същите стоки към "Т. К." ООД и "Навитас енд Ко" ЕООД, установено от съдебно-счетоводната експертиза не може да обуслови извод, че доставките от издателите на фактурите, по които "Слънце енд Ко" ЕООД е упражнило правото на данъчен кредит са реално извършени при установените от ревизията и от първоинстанционния съд факти и обстоятелства, релевантни за правния спор. Правилно първоинстанционният съд е приел за неоснователни възраженията в жалбата, свързани с практиката на СЕС, тъй като в цитираните решения по дела С-152/02 и С-342/11, решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11 не касаят същите факти и обстоятелства с тези по главните производства по преюдициалните запитвания до СЕС. В решенията на СЕС изрично се посочва, че реалността на доставката на стока е предпоставка за правото на данъчен кредит, така както това се изисква и от ЗДДС. В чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО е дефинирана доставката на стоки, която се различава от тази в чл. 6, ал. 1 ЗДДС и според нея доставката на стока представлява прехвърляне право на собственост. Дефинитивно в Директивата в посочената разпоредба е предвидено, че доставка на стока е прехвърлянето на правото на разпореждане с материална вещ като собственик, което означава, че не е задължително доставчикът да притежава собствеността на съответната стока, за да може да я предаде на получателя. При това различие между законодателството на ЕС и българското законодателство, следва да се приеме разбирането за доставка на стока в Директивата. То не противоречи и на доктрината и съдебната практика, които принципно приемат, че доставката на стока от несобственик, не я прави нищожна, поради което след като се установи по безспорен начин с всички допустими доказателства, че доставчикът притежава стоката, то той може да се разпореди с нея и в случай на доказано предаване на стоката от него на получателя му, следва винаги да се приема, че за последния възниква правото да приспадне начисления от доставчика му ДДС като данъчен кредит. В процесния случай тази основна предпоставка не е доказана, поради което правилно и приходните органи, а впоследствие и първоинстанционния съд са направили извод че правото на данъчен кредит по процесните фактури незаконосъобразно е упражнено от касационния жалбоподател. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че при постановяване на решението си, първоинстанционният съд не е допуснал сочените от жалбоподателя нарушения, които до доведат до неговата отмяна. Решението като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода на делото ответникът по касационната жалба не е направил искане за юрисконсултско възнаграждение, поради което такова не се присъжда. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение