Решение № 7749 от 09.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3308/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на впд директор на Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ (ГД ЖСОБТ) срещу Решение № 111/29.01.2026 г. на Административен съд София-област (АССО), постановено по адм. дело № 1122/2025 г. С обжалваното решение е отменен мотивиран отказ рег. № 484р-16460 от 04.09.2025г. на ВПД директор на ГД ЖСОБТ и ГД ЖСОБТ е осъдена да заплати разноски по делото. В решението е допусната техническа грешка при изписване номера на административния акт, като вместо рег. № 484р-16460 от 04.09.2025г. е посочен рег. № 484р-16640 от 04.09.2025г., която грешка може да бъде поправена от съда по реда на чл. 175 АПК, ако възникнат трудности при изпълнението на решението. Предвид изложените в мотивите на решението съображения е ясно, че съдът е осъществил контрол за законосъобразност на мотивиран отказ рег. № 484р-16460 от 04.09.2025г. на ВПД директор на ГД ЖСОБТ Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно – постановено в противоречие с материалния закон и необосновано, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения, че отказът на работодателя да разреши ползването на отпуск за обучение не подлежи на съдебен контрол, поради което съдът неправилно е разгледал жалбата. Твърди, че по делото не са представени доказателства, че правото на обучение на жалбоподателя е засегнато, тъй като когато не е дадено съгласието на работодателя за обучението, то тогава служителят има право на неплатен отпуск. Излага съображения, че обжалваният отказ е съобразен с положените резолюции от прекия ръководител на служителя и на директора на Дирекция „Жандармерия“, както и че е направена преценка, и то не само по отношение на този служител, че разрешаването на отпуска ще доведе до затруднения при изпълнение на служебните задължения. Твърди, че съдът неправилно е приел, че отпускът за обучение е гарантиран както платения годишен отпуск. Моли обжалваното решение да се отмени. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Хаджиева. Ответникът по касация – А. И. К. оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмена защита. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Представя списък на разноските. Ответникът по касация се представлява от адв. Вълканов. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел от фактическа страна следното: А. К. е държавен служител с полицейски правомощия на длъжност старши полицай в 01 група „Патрулно-постова дейност и масови мероприятия“ на 02 сектор „Патрулно-постова дейност и масови мероприятия“ при Зонално жандармерийски управление (ЗЖУ) – София към ГД ЖСОБТ и като такъв заема младши изпълнителска длъжност по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 7 от ЗМВР. А. К. е студент първи курс в Академия на Министерство на вътрешните работи (АМВР) с Единен академичен номер - SV37400 и факултетен № MCCT7291, в задочна форма на обучение за придобиване на образователно-квалификационна степен на висше образование „Магистър“ по специалност „Защита на националната сигурност“. А. К. е подал Заявление с peг. № 6809р-35924/26.08.2025 г., за ползване на платен отпуск в размер на 25 работни дни за учебния период за обучение по чл. 169, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), на основание чл. 175, ал. 2 и чл. 190, ал. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Към заявлението е приложено Уверение № 4581р-13737 от 26.08.2025г. издадено от АМВР, Факултет „Полиция“. Върху заявлението са положени три резолюции: „При положителна резолюция ще се затрудни работата на ЗЖУ София“ с дата 26.08.2025г. от началника на ЗЖУ; „Запознат“ с дата 27.08.2025г. от директора на Дирекция „Жандармерия“; „Не съм съгласен. Прилагам мотивиран отказ“ с дата 29.08.2025г. от ВПД директор на ГД ЖСОБТ. По делото като доказателства са приети Заповед № 8121з-315/23.03.2021 г. на министъра на вътрешните работи и писмо с рег. № 484р-24707/18.12.2025 г. от началник на отдел „Човешки ресурси“. От посоченото в писмото съдът е установил, че щатната численост на сектор 02 ППДММ към ЗЖУ-София към 31.08.2025 г. е 19 държавни служители с висше образование и 130 държавни служители със средно образование. Незаетите бройки в сектор 02 ППДММ към ЗЖУ-София към 31.08.2025 г. са 5 за държавни служители с висше образование и 33 за държавни служители със средно образование. Щатната численост на сектор 02 ППДММ към ЗЖУ-София към 30.09.2025 г. е 19 държавни служители с висше образование и 130 държавни служители със средно образование. Незаетите бройки в сектор 02 ППДММ към ЗЖУ-София към 30.09.2025 г. са 5 за държавни служители с висше образование и 35 за държавни служители със средно образование. През м. септември 2025 г. броя разрешени отпуски по чл. 190, ал. 1 ЗМВР, във връзка с чл. 169, ал. 1 от КТ (отпуск за обучение) на служителите от сектор 02 ППДММ към ЗЖУ София са 3. Подадени са общо 11 заявления за отпуск от служители, като за 8 броя има мотивиран отказ за ползване на отпуск за обучение. При така установеното от фактическа страна съдът е приел от правна страна, че обжалваният отказ е издаден от компетентен орган, като в тази връзка се е позовал на чл. 37, ал. 1, т. 1 ЗМВР и предвиденото в т. ІІІ, 23 от Заповед № 8121з-315/23.03.2021 г. на министъра на вътрешните работи. Приел е, че отказът е издаден при спазване на установената форма, но липсват конкретни мотиви за постановяването му, тъй като липсват фактически и правни основания, защо органът е постановил отказа. В тази връзка решаващият съд е посочил, че мотиви за отказа на органа не могат да се изведат и от друг документ от изпратената административна преписка. След анализ на посоченото в писмо с рег. № 484р-24707/18.12.2025 г. от началник на отдел „Човешки ресурси“ е посочил, че и от това писмо не може да се направи извод, защо органът е разрешил отпуск на трима служители и е постановен отказ по отношение на А. К.. Посочил е, че и от поставените резолюции върху заявлението не може да се направи обоснован извод защо е постановен отказът. Решението е правилно като резултат по следните съображения Предмет на контрол за законосъобразност пред АССО е мотивиран отказ рег. № 484р-16460 от 04.09.2025г. на впд директор на ГД ЖСОБТ, с който на основание чл. 175, ал. 2 ЗМВР, във връзка с чл. 169, ал. 1 КТ и подадено Заявление с peг. № 6809р-35924/26.08.2025 г. на младши инспектор А. И. К., не е разрешено ползването на платен отпуск за обучение по чл. 169, ал. 1 КТ. В писмото, като мотиви са изложени следните съображения: „Към момента на подаване на заявлението, като взех предвид обектите, които се охраняват и задачите, които изпълнява сектор 01 „Патрулно-постова дейност и масови мероприятия“ на ЗЖУ-София. планираните и включени в графика годишни отпуски, считам че отсъствието на още служители в този период ще затрудни значително изпълнението на ежедневните задължения в сектора. Изпълняваните от служителя задължения, съгласно длъжностната характеристика, не изискват притежаването на образователно-квалификационна степен на висшето образование „Магистър“ със специалност „Защита на националната сигурност“. Предвид факта, че очните занятия и изпитните сесии са с продължителност около 2-3 седмици, то служителят ще отсъства за значителни периоди от време, през което ще се наложи неговите функционални задължения да се изпълняват от останалите служители в сектора. Това ще доведе до нарушения в графика, същевременно ще се натовари допълнително наличния състав и ще доведе до генериране на извънреден труд, съответно неговото заплащане, което е допълнителен разход за дирекцията.“ Видно е, че оспорваният отказ има изложени мотиви за поставения отказ да се разреши ползването на платен годишен отпуск за обучение по чл. 169, ал. 1 КТ. Спорният въпрос е дали тези мотиви са свързани със законовите условия, при които служителят има право на платен отпуск за обучение и посочените от органа правни основания за издаването на обжалвания акт. Съгласно чл. 175, ал. 1 ЗМВР държавните служители могат да придобиват образователно-квалификационни и образователни и научни степени в области, професионални направления и специалности на висшето образование. В ал. 2 на чл. 175 ЗМВР е предвидено, че за обучението по ал. 1 държавните служители имат право да ползват отпуските по чл. 169 – 171а от Кодекса на труда само след получено съгласие от министъра на вътрешните работи или от оправомощено от него длъжностно лице. Следователно основният въпрос, който е останал неизяснен от административния орган, т. е. отговор на същия не се съдържа в мотивите на акта, е дали служителят А. К. има получено съгласие от министъра на вътрешните работи или от оправомощено от него длъжностно лице за обучението му в АМВР, за да ползва отпуска по чл. 169 КТ, вр. чл. 190 ЗМВР. От събраните по делото доказателства също не може да се отговори положително или отрицателно на този въпрос. От отговора на този въпрос, за което административният орган дължи съответните мотиви, зависи какъв вид отпуск ще ползва служителят – платен или неплатен, предвид факта, че ако липсва съгласие на работодателя, в случая на органа по назначаването, за обучението, служителят има право на неплатен отпуск – чл. 171 КТ вр. чл. 190, ал. 1 ЗМВР. Административният орган дължи преценка, съответно мотивирано произнасяне по този въпрос. Поради това преписката следва да му се изпрати за ново произнасяне, в какъвто смисъл решението на първоинстанционния съд следва да се допълни от настоящата инстанция, предвид чл. 173, ал. 2 АПК. За пълнота следва да се отбележи, че неоснователно в касационната жалба се сочи, че съдът неправилно е приел, че отказът на работодателя да не разреши ползването на отпуск за обучение подлежи на съдебен контрол. По същество това е възражение за недопустимост на съдебното решение. Това възражение е обсъдено и от решаващия съд и правилно е прието за неоснователно. Безспорно отказът да се разреши на служителя ползването на платен отпуск за обучение засяга неговите права и законни интереси, поради което същият следва да има право на съдебен контрол върху акта, с който този отпуск не му се разрешава. Вярно е, че ако на служителя не се разреши ползването на платен отпуск за обучение, същият ще има право на неплатен такъв, но платеният отпуск е по-благоприятен за лицето, поради което отказът засяга пряко неговите права и интереси. По изложените съображения и при липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно като резултат следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски се явява основателна и следва да се уважи в доказан по делото размер – 400 евро договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат, съгласно договор за правна защита и съдействие от 26.05.2026 г., бл. № 0000014237. Предвид фактическата и правна сложност на делото, извършените от адв. Вълканов действия бланкетното възражение на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно и не следва да се уважава. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение