Определение № 601 от 20.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 2991/2013 г.

Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на Н. Д. Д. - от [населено място] срещу Определение № 779 от 27.05.2013 г. по ч.гр.д. № 514/ 2013 г. на Плевенски окръжен съд, с което е отменено Разпореждане № 306 от 18.01.2013 г. по ч.гр.д.№ 372/2012 г. на Плевенски районен съд, с което на основание чл. 415 ал. 2 ГПК е обезсилена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 242 от 02.03.2012 г. и изпълнителен лист от 05.03.2012 г. относно длъжника Н. Д. Д. и по отношение на него е прекратено производството, с оплакване, че е неправилно. Жалбоподателят поддържа, че е решен въпросът: за задължението по чл. 415 ал. 2 ГПК заявителят в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си и да представи пред съда, издал заповедта, доказателства затова. Счита, че обжалваното определение в което е прието, че следва да бъдат зачетени представените след постановяване на разпореждането за обезсилване на заповедта доказателства за своевременно предявен иск по чл. 424 ГПК, противоречи на създадената от ВКС задължителна съдебна практика по този въпрос. Иска определението да се отмени, като неправилно. Ответникът по частната касационна жалба [фирма] - [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва същата, като недопустима и неоснователна, което обосновава с доводи за неправилно създадена практика в Ловешкия районен съд при снабдяване с доказателства за предявен иск по чл. 424 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е отменено разпореждане, с което е обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на запис на заповед, намира, че частната касационна жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, подадена е в срок и е редовна. Въззивният съд е отменил разпореждането на районния съд по чл. 415 ал. 2 ГПК за обезсилване на заповедта за изпълнение по отношение на длъжника Н. Д., по съображения, че кредиторът не е представил своевременно в заповедното производство доказателства, че е предявил иск по чл.424 ГПК в едномесечен срок по чл. 415 ал. 1 ГПК, но съдът следва да зачете представеното след постановяване на разпореждането доказателство за своевременно предявен иск по чл. 424 ГПК. Разрешеният по делото процесуалноправен въпрос за спазване на изискването на чл. 415 ал. 1 ГПК заявителят да предяви в едномесечен срок иск по чл. 424 ГПК и да представи в заповедното производство доказателства затова, и може ли въззивният съд да зачете представено след постановяване на разпореждането доказателство за своевременно предявен от заявителя иск по чл. 424 ГПК, е релевантен за делото, тъй като от решаването му зависи изходът му. С Разпореждане от 11.02.2013 г. на Председателя на ВКС на основание чл. 292 ГПК, е образувано тълк. дело № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК по въпросите на заповедното производство, по които е създадена противоречива съдебна практика, което тълкувателно решение ще има значение за преценката на основателността на искането за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Затова производството по частната касационна жалба следва да бъде спряно на основание чл. 292 ГПК, поради което Върховният касационен съд,Търговска колегия, второ отделение