Определение № 89 от 25.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 642/2009 г.

Производството е по чл.274 ал.2 във връзка с ал.1 т.1 ГПК. Образувано е по частни жалби от адв. Д процесуален представител на „Д”А. и Областния у. на област В. ,като представител на Д. против определение № 3042/16.09.2009 г. по гр.д. № 1651/2009 г. по описа на Варненски окръжен съд,с което е прекратено производството по делото,поради недопустимост на въззивната жалба на държавата,имаща качеството на трето лице помагач в процеса и искането за спиране на изпълнението на първоинстанционното решение,направено от „Д”А. е оставено без уважение. Твърди се, че в кориците на въззивното дело се намира и подадената въззивна жалба от „Д”А. ,която съдът не е взел предвид при постановяване на атакувания съдебен акт,както и че е налице правен интерес от участието на държавата,като трето подпомагащо лице по владелческия иск. Молят да бъде отменено и делото върнато на въззивната инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия по образуваното производство. Ответната страна – „Д”А. не депозира становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на І г.о., намира, че частните жалби отговарят на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са и основателни по следните съображения: Срещу постановеното първоинстанционно решение на Д. районен съд,с което е уважен предявения от „Д”А. против „Д”А. и при участието на третите лица помагачи на ответника – у. на област В. ,като представители на държавата иск с правно основание чл.75 ЗС за възстановяване на отнетото владение, са подадени въззивни жалби от „Д”А. и от третото лице помагач Областния у. на област В. ,като представител на Държавата. С обжалваното определение Варненски окръжен съд е прекратил производството по делото,поради недопустимост на въззивната жалба на Областния у. на област В. ,като представител на държавата ,имащ качеството на трето лице помагач в процеса,а искането за спиране на изпълнението на първоинстанционното решение,направено от „Д”А. е оставено без уважение. За да достигне до тези правни изводи съдът е приел,че с оглед изложената фактическа обстановка в исковата молба не са били налице предпоставките за привличане на трето лице – помагач на страната на ответното дружество”Д” А. ,което да бъде обвързано от мотивите на решението. И след като третото лице е неправилно встъпило в процеса,а постановеното решение му е не противопоставимо в един бъдещ процес,то това лице няма правен интерес от въззивно обжалвано. За да остави без уважение искането на „Д”А. за спиране изпълнението на първоинстанционното решение съдът е приел,че същото е направено от страна,която не е обжалвала постановеното решение. Определението е неправилно. Въззивното производство,в хода на което е постановено обжалваното определение е образувано по въззивни жалби,подадени в срок и администрирани от първоинстанционния съд, на ответното дружество „Д”А. и привлеченото на негова страна трето лице-помагач. Това обстоятелство не е било съобразено от съдът,поради което неправилно е приел,че въззивното производство е образувано единствено и само по повод на жалбата на третото лице – помагач. Освен това съдът не е взел предвид,че разпоредбата на чл.219 ГПК не прави разлика между характера на иска – осъдителен,установителен,конститувен и вида на търсената защита. В случая третото лице помагач – държавата е праводател, който е предал фактическата власт върху спорния имот към датата на изповядване на сделката – покупко-продажба. И след като са спазени процесуалните правила за привличането на третото лице –помагач и то е встъпило в процеса,същото има право на обжалване. С оглед на изложеното частните жалби са основателни и като такива следва да бъдат уважени, обжалваното определение – отменено, а делото върнато на въззивната инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия по образуваното въззивно производство. Водим от изложените съображения и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,