Определение № 339 от 22.05.2012 г. на ВКС по д. № 2860/2013 г.

Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на К. Т. срещу въззивното разпореждане на Градски съд С. /ГС/ по гр.д. №10927/12 г. от 19.11.12 г., с което е върната поради неотстранени нередовности частната жалба на касатора срещу определение на ГС – С. по същото дело от 17.09.12 г. С последното е върната друга частна жалба на касатора срещу първоинстанционното разпореждане за оставяне на подадената от него искова молба без движение с указания за отстраняване на нередовности. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно разпореждане и е допустима. За да върне частната жалба на касатора срещу въззивното определение от 17.09.12 г., въззивният съд е приел, че не са изпълнени указанията на съда, дадени на касатора с разпореждане от 22.10.12 г. – да внесе д.т. за обжалване пред по-горен съд от 15 лв. и да посочи в какво се състои искането му. Тези изводи са съответни на данните по делото – за частната жалба от 8.10.12 г. касаторът не е внесъл указаната му държавна такса, нито е поискал да бъде освободен от д.т. Такова искане е направил по–късно и е освободен от внасяне на д.т. по сега разглежданата частна жалба. Освен това, видно от частните жалби и уточненията към тях, оплакванията на касатора са срещу разпореждането на първоинстанционния съд за оставяне на исковата му молба без движение, което не подлежи на обжалване, защото не е преграждащо за производството – ТР №1/01 г. Сега изложени, тези оплаквания са преждевременни – касаторът като ищец може да ги наведе с жалба, ако и след като исковата му молба е била върната като нередовна. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отд. не намира основание за отмяна на обжалваното въззивно разпореждане и