Определение № 13 от 10.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 895/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с чл.248 ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма]- [населено място] срещу определение от 21.09.2012 по гр.д. №14 610/11 г. на Софийски градски съд, В ЧАСТТА, с която е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото въззивно решение от 21.03.2012 г. по реда на чл.248 ГПК в частта за разноските като съдът присъди на основание чл. 78 ал.8 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер, съобразно чл.7 т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Навежда се оплакване за неправилност на обжалваното разпореждане, доколкото съдът е отказал да присъди сумата в пълнодължимия й размер от 750 лева като е счел същата за основателна само до размера на 300 лева, а за разликата е оставил без уважение молбата по чл.248 ГПК. Ответната страна не изпраща писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с ал.2, изр.1 ГПК. Разгледана по същество, тя е неоснователна. За да постанови обжалваното определение В ЧАСТТА, с която е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото въззивно решение от 21.03.2012 г. по реда на чл.248 ГПК в частта за разноските, въззивният съд е счел същата за основателна само до размера на 300 лева-общо като възнаграждение за представляване на ответника в процеса пред втората инстанция. Решаващият състав се е позовал на това, че процесуалните действия на юрисконсулта в конкретния процес се изразяват само в представяне на отговор на въззивната жалба. Настоящият съдебен състав споделя така изложените съображения като отчита и факта, че сборът на присъденото юрисконсултско възнаграждение пред първата инстанция - 600 лева и това определено от въззивния съд-300 лева значително надхвърля определения от чл.7 т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум от 750 лева. Искът е за сумата от 20 000 лева-обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП предявен е от пострадалата М. Василева Т. ЕГН: [ЕГН] срещу [фирма]- [населено място] в качеството му на застраховател на ГО на делинквента и е уважен за сумата от 5000 лева като за остатъка от 15 000 лева е отхвърлен. С оглед изложеното обжалваното определение се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение