Определение № 4787 от 29.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3774/2026 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по частна жалба на Д. В. Ш. от [населено място], общ. Своге срещу определение № 3669 от 24.03.2026г., постановено по адм. д. № 176/2024г. по описа на Административен съд – гр. Варна, с което на основание чл. 213а, ал. 2 във връзка с чл. 215, т. 1 АПК е върната частната й жалба с вх. № 5840/23.03.2026г. срещу определение № 3318 от 17.03.2026г., с което се заличава като заинтересована страна по делото Ж. Т.. В частната жалба се твърди неправилност на оспореното определение е неправилно, постановено в противоречие със закона – отменително основание по чл. 209, т. 3 във връзка с чл. 236 АПК. Навежда съображения за наличие на правен интерес у нея да обжалва заличаването на Ж. Т. като заинтересована страна, тъй като така не упражнява чужди права, а напротив посочва, че така се засягат нейните права, тъй като с изменението на субективния състав на производството се стеснява доказателствената рамка и се затруднява установяването на релевантните факти. Посочва и че именно от изложени от Т. твърдения за неистинност на подписа и във връзка с издаването на оспореното в производството разрешение за строеж, се претендира нищожност. Поради това твърди, че неучастието й в производството и заличаването й като заинтересована страна се отразява и на нейните процесуални права. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното определение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното в това производство определение съставът на АС – гр. Варна е приел, че с частната жалба се оспорва заличаването на трето лице Ж. Т. като заинтересована страна в производството по делото. Посочил е, че жалбоподателката в производството Д. Ш. може да упражнява само собствените си права, а не може да обжалва от името на трето лице – заинтересована страна. Поради това е приел, че частната жалба е подадена от лице, което действа от името на трето лице – заинтересована страна, без да притежава представителна власт. Поради това е приел, че частната жалба следва да бъде върната. Определението е правилно. Правилно в оспореното определение съдът е приел, че жалбоподателката Д. Ш. няма активна процесуална легитимация да оспорва заличаването на Ж. Т. като заинтересована страна по делото. Действително с чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България е въведен принципът на обжалваемост на всички административни актове пред съдилищата, с които се засягат права и интереси на гражданите и юридическите лица, освен изрично посочените със закон. Съобразно тази разпоредба, както и съобразно въведеното в АПК в съответствие с нея изискване при определяне на кръга на активно легитимираните да обжалват е да имат правен интерес от оспорването. Необходимо и задължително конституционно условие, за възникване на процесуален правен интерес от съдебно обжалване, е обжалваният акт да засяга лицето, което го обжалва, а именно когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси. Респективно, недопустимо е обжалването на акта, включително съдебен такъв, от лице, чиито права или законни интереси не са нарушени или застрашени пряко и лично, т. е. не може да се претендира правен интерес, когато се касае за чужди права. В случая жалбоподателката Д. Ш. оспорва определение ,с което е заличено като заинтересована страна по делото трето лице, а именно Ж. Т.. Поради това за жалбоподателката не е налице правен интерес от оспорване на определението, тъй като защитата чужди права. За самата Ж. Т. е налице възможност да оспорва определението, с което е заличена като страна по делото, но не и за други лица. Неоснователно е и възражението, че по този начин жалбоподателката в производството Ш. защитава свои права, включително възражението, че така се препятства възможността й да ангажира доказателства във връзка с твърдяната нищожност на оспорения административен акт. Напротив за неья е налице възможност да отправи искания във връзка с твърденията си, включително досежно валидността на подпис положен от Т. в документите по издаването на административния акт, а за съда е налице задължение да провери неговата законосъобразност на всички основания по чл. 146 АПК. За пълнота следва да се посочи, че цитираната в частната жалба съдебна практика е неотносима към конкретния случай и не съдържа мотиви в посока на твърдяното в жалбата. Оспореното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,