Определение от 15.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8222/2024 г.

Административно дело № 8222/2024 г. по описа на Върховния административен съд е образувано по касационна жалба от директора на ТД на Митница Бургас срещу решение № 3693/15.05.2024 г., постановено по адм.д. № 2310/2023 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отменено решение № 32-649560 от 28.11.2023 г. на директора на ТД Митница Бургас.

В хода на произнасяне по съществото на спора, Върховният административен съд в настоящия тричленен състав на първо отделение установява обстоятелството, че за разрешаването на правния спор е необходимо тълкуване на правото на Европейския съюз и по-конкретно на разпоредбите на член 74, параграф 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза.

Във връзка с така установената необходимост, Върховният административен съд, първо отделение в настоящия съдебен състав смята за необходимо и полезно да отправи до Съда на Европейския съюз преюдициално запитване относно тълкуването на приложимите според него правни норми от посочените регламенти.

По тези съображения съдът формулира съдържанието на преюдициалното запитване както следва:

I.Страни по делото:

Касатор – директора на ТД Митница Бургас, представляван от юрисконсулт Л. Димитров.

Ответник по касационната жалба – Лидикар ООД, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, [улица], представляван от адвокат Р. Василева от адвокатска колегия Бургас.

II.Предмет на делото.

Производството пред Върховния административен съд, първо отделение е касационно. Административно дело № 8222/2024 г. по описа на Върховния административен съд е образувано по касационна жалба от от директора на ТД Митница Бургас срещу решение № 3693/15.05.2024 г., постановено по адм.д. № 2310/2023 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отменено решение № 32-649560 от 28.11.2023 г. на дrректора на ТД Митница Бургас.

III.Фактическа обстановка

1.Установено е, че на 18.01.2021 г. в митнически пункт Пристанище Бургас е приета митническа декларация MRN № 21BGB001007027567R1/ 18.01.2021г., с декларатор Лидикар ООД, с косвен представител Лидикар ООД под режим свободно обращение стока катастрофирал пътнически автомобил, марка Hondа, модел CR-V, тип бензин, брой места 5 в митническата декларация е вписан 4/16 - метод за определяне на стойността: 6 – договорна стойност на внасяните стоки, чл. 70 от Кодекса, цена на стоката – 3310 канадски долара. От канадските митнически власти Canada Border Services Agency е предоставена информация за превозни средства, декларирани за износ в Канада с местоназначение Европейския съюз.

2.Осъществен е последващ контрол на стоката, декларирана с процесната митническа декларация. С писмо от 16.12.2022г. митническата администрация на Канада предоставя на българските митнически власти файл, съдържащ пълно индивидуализирани автомобили с посочена декларирана стойност при износа им от Канада. След анализ на представените данни от канадските митнически власти, като е установено съответствие на декларираната за внос стока, чрез номера на канадската износна декларация със стоката, изнесена от Канада, установено е несъответствие по отношение на декларираната в митническата декларация цена в Република България в размер на 3310 канадски долара спрямо предоставената от канадските митнически власти цена в размер на 15 889 канадски долара, посочена в канадската износна декларация.

3.От търговското дружество са изискани доказателства в потвърждение на декларираната цена от митническото оформяне. Представена е фактура от 18.11.2020 г., опаковъчен лист, морска товарителница, фактура от 13.01.2021 г. Митническите органи са приели, че са налице основателни съмнения относно митническата стойност на стоката, определена по реда на чл. 70, параграф 1 от Регламент (ЕС) №952/2013. От дружеството са представени писмени обяснения, че не притежава и не съхранява търговско досие по сключената сделка, договор с продавача и с крайния получател на автомобила, оферта, поръчка, ценови листи и друга кореспонденция, предшестваща сделката, снимков материал, документи, свързани с плащания.

4.След проверка на приложените към митническата декларация документи органите на митническата администрация са приели, че не са налице доказателства в подкрепа на точността на декларираната цена съгласно приложената фактура, като например договори, поръчки, оферти, кореспонденция. Установили са, че в представеното извлечение от банковата сметка за нареден валутен превод не става ясно, че плащането е окончателно. Приели са, че предвид основателните съмнения и липсата на доказателства относно декларираната цена, декларираната въз основа на чл. 70 от регламента митническа стойност, определена на база на фактурата от 18 ноември 2020 г. следва да бъде отхвърлена.

5.Административният орган е отрекъл приложимостта на метода по чл. 74, §2, б. "а" от Регламент (ЕС) № 952/2013 свързан с договорната стойност на идентични стоки, продадени с цел износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и изнесени в същия момент или приблизително в същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване. Отрекъл е приложимостта на метода по чл. 74, §2, б. "б" от Регламент (ЕС) № 952/2013 свързан с договорната стойност на сходни стоки, продадени с цел износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и изнесени в същия момент или приблизително в същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване. Отрекъл е приложимостта на метода по чл. 74, §2, б. "в" от Регламент (ЕС) № 952/2013, свързан със стойността, основаваща се на единичната цена, по която се продава на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки или от внесени идентични или сходни стоки на лица, които не са свързани с продавачите. Отрекъл е приложимостта на метода по чл. 74, §2, б. "г" от Регламент (ЕС) № 952/2013 свързан с изчислената стойност, която се състои от сбора на: разходите или стойността за материалите и за производствените или другите операции, използвани при производството на внасяните стоки; сума за печалба и за общи разходи, равна по размер на тази, която обичайно се начислява при продажбите на стоки от същия клас или вид като стоките, подлежащи на остойностяване, които са произведени от производители в страната на износа за износ в Съюза; разходите или стойността на елементите, посочени в член 71, параграф 1, буква д, които се разходите до мястото, на което стоките са въведени на митническата територия на Съюза.

Освен по други причини, митническият орган е отрекъл приложението на вторичните методи по §2 на чл.74 от Регламента, защото става дума за катастрофирал автомобил, чието конкретно техническо състояние е трудно да се съпостави със състоянието на други стоки от същата марка и модел, предмет на внос в Република България.

6.Въз основа на изложеното за отсъствие на предвидените предпоставки относими към методите за остойностяване на процесните стоки по чл. 74, §2, б. "а" - "г" от Регламент (ЕС) № 952/2013, органът приема приложимост на метода на разумните способи по чл. 74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Приел е, че полученият отговор от канадските митнически власти представлява официален документ от извършената проверка по линия на международното сътрудничество. Митническата стойност е определена като е взета предвид цената, посочена в електронната информация, получена от канадските митнически власти.

7.С решението си административният орган е определил митническата стойност на стоката в размер на 19 830, 43 лв., от датата на приемане на митническата декларация, определил е за досъбиране размер на вносно мито и ДДС общо в размер на 5023, 78 лв.

8.При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на административния акт пред първоинстанционния съд, актът е отменен като незаконосъобразен. Съдът е приел, че спорът между страните е формиран по въпросите дали митническите органи са обосновали наличието на "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140, §2 от Регламент (ЕС) № 2015/2447 и спазена ли е процедурата по чл. 141 от същия регламент, във вр. с чл. 70 от МКС за определяне на митническата стойност по процесния внос. Приел е, че наличието на основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение подлежи на доказване във всеки конкретен случай, като в процесния случай административният орган не е ангажирал убедителни доказателства за основателност на неговите съмнения за нереалност на декларираната митническа стойност. Приел е, че в чл. 70 от Регламента е установен общият принцип за определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност, т. е. въз основа на действително платената или подлежаща на плащане цена на стоката при продажбата й за износ с местоназначение митническата територия на Съюза. В чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 са предвидени вторични методи за определяне на митническата стойност, като те имат субсидиарен характер по отношение на метода, регламентиран в чл. 70, от една страна, а от друга - по отношение на посочените в самия чл. 74 методи. Приел е, че терминът "основателни съмнения" е дефиниран в Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, като неговото проявление следва да се установява във всеки отделен случай съобразно конкретно установените факти и обстоятелства. Приел е, че в процесния случай митническите органи не са изпълнили задължението си да обосноват наличието на "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2915/2447. Приел е, че полученият отговор от канадските митнически власти не представлява официален свидетелстващ документ, обвързващ съда. Приел е, че липсват мотиви защо митническата администрация е приела, че именно заявената пред канадските власти от износителя информация отговаря на действителността при съобразяване на това, че не се оспорва автентичността на представената фактура.

IV.Становища на страните.

Директорът на ТД Митница Бургас обосновава становище за неправилност на постановеното съдебно решение. Определя като правилно становището за отричане приложимостта на метода по чл. 74, §2, б. "а" от Регламент (ЕС) № 952/2013, на приложимостта на метода по чл. 74, §2, б. "б" от Регламент (ЕС) № 952/2013, на приложимостта на метода по чл. 74, §2, б. "в" от Регламент (ЕС) № 952/2013, на приложимостта на метода по чл. 74, §2, б. "г" от Регламент (ЕС) № 952/2013. Приема приложимост на метода на разумните способи по чл. 74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Приел е, че полученият отговор от канадските митнически власти представлява официален документ от извършената проверка по линия на международното сътрудничество. Митническата стойност е определена като е взета предвид цената, посочена в електронната информация, получена от канадските митнически власти.

В писмено становище по делото, процесуалният представител на Лидикар ООД обосновава изводи за законосъобразност на съдебното решение.

V.Приложимо национално право.

1.Закон за митниците.

Член. 2, ал. 1, т. 1

Този закон урежда правилата и процедурите, приложими за стоките, въвеждани на митническата територия на Съюза или извеждани от нея, доколкото не са уредени в Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митническия кодекс на Съюза (ОВ, L 269/1 от 10 октомври 2013 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 952/2013", Делегиран регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446 от 28 юли 2015 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза (ОВ, L 343/1 от 29 декември 2015 г.), наричан по-нататък "Делегиран регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446", Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (ОВ, L 343/558 от 29 декември 2015 г.), наричан по-нататък "Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447" и Регламент (ЕО) № 1186/2009 на Съвета от 16 ноември 2009 г. за установяване на система на Общността за митнически освобождавания (ОВ, L 324/23 от 10 декември 2009 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕО) № 1186/2009";

Член 84, ал. 1

За целите на прилагане на чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 след вдигане на стоките митническите органи имат право да извършат последващ контрол чрез проверка на:

1. точността и пълнотата на информацията в декларациите и на придружаващите документи;

2. счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, свързани с операции със съответните стоки или с предварителни или последващи търговски операции, включващи съответните стоки.

(2) Проверката по ал. 1, т. 2 се извършва по реда на чл. 84а и 84м.

Член 84а, ал. 1

Последващ контрол на декларирането се извършва на всички лица, които упражняват или са свързани с дейност, контролът върху която е възложен на митническите органи със закон.

(2) При последващия контрол се извършва проверка за законосъобразността на действията на проверяваното лице при прилагането на съответните режими, процедури и мерки на търговската политика, както и за изпълнение на задълженията му за заплащане на публичните държавни вземания, събирани от митническите органи.

(3) Митническите органи са длъжни да установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата по ал. 2 както във вреда, така и в полза на проверяваното лице. В хода на проверката проверяваното лице има право да получава сведения за установените факти и обстоятелства, доколкото това няма да затрудни извършването й.

(4) Проверката обхваща стоките, складовите наличности, счетоводните записи, търговската, счетоводната и друга документация на проверяваното лице, която е от значение за конкретния случай.

Член 220, ал. 1

Всяко лице може да обжалва засягащи го решения на митническите органи по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Ал. 2 Актовете на директора на Агенция "Митници" подлежат на обжалване пред съда по реда на Административнопроцесуалния кодекс

V.Приложимо право на Европейския съюз.

1. Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза

Член 69 - обхват

Митническата стойност на стоките във връзка с прилагането на Общата митническа тарифа и нетарифните мерки, установени от разпоредби на Съюза, уреждащи специфични области, отнасящи се до търговията със стоки, се определя в съответствие с членове 70 и 74

Член 70 – метод за определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност

1. Базата за митническата стойност на стоките е договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост.

2. Действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки.

3. Договорната стойност се прилага, ако е изпълнено всяко едно от следните условия:

а) не съществуват ограничения относно правото на разпореждане или ползване на стоките от купувача, различни от някое от следните:

i) ограничения, наложени или изисквани по силата на закон или от публичните органи в Съюза;

ii) ограничения, засягащи географската област, в която стоките могат да бъдат препродавани;

iii) ограничения, които не влияят значително върху митническата стойност на стоките;

б) продажбата или цената не зависят от условия или съображения, които не могат да получат стойностно изражение по отношение на подлежащите на остойностяване стоки;

в) никаква част от прихода от всяка последваща препродажба, прехвърляне или ползване на стоките от купувача не се получава пряко или косвено от продавача, освен в случаите, когато е възможна подходяща корекция; г) купувачът и продавачът не са свързани или връзката не е повлияла върху цената

Член 74 вторични методи за определяне на митническата стойност

1. Когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно член 70, тя се определя, като се прилагат последователно букви от а) до г) от параграф 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките.

Редът на прилагане на букви в) и г) от параграф 2 се обръща, ако деклараторът поиска това.

2. Митническата стойност, определена в резултат на прилагането на параграф 1, е:

а) договорната стойност на идентични стоки, продадени с цел износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и изнесени в същия момент или приблизително в същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване;

б) договорната стойност на сходни стоки, продадени с цел износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и изнесени в същия момент или приблизително в същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване;

в) стойността, основаваща се на единичната цена, по която се продава на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки или от внесени идентични или сходни стоки на лица, които не са свързани с продавачите; или

г) изчислената стойност, която се състои от сбора на:

i) разходите или стойността за материалите и за производствените или другите операции, използвани при производството на внасяните стоки;

ii) сума за печалба и за общи разходи, равна по размер на тази, която обичайно се начислява при продажбите на стоки от същия клас или вид като стоките, подлежащи на остойностяване, които са произведени от производители в страната на износа за износ в Съюза;

iii) разходите или стойността на елементите, посочени в член 71, параграф 1, буква д).

3. Когато митническата стойност не може да се определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните:

а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията;

б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията;

в) настоящата глава.

Международни споразумения

Правото на СТО

ГАТТ (1994)

Член VII, параграф 2, букви a) и b) от Общото споразумение за митата и търговията (1994) (наричано по-нататък „ГАТТ (1994) - a)

Митническата стойност на стоки за внос се определя според действителната стойност на внесените и подлежащи на обмитяване стоки или на сходен продукт, а не според стойността на стоки с местен произход, нито въз основа на субективно определени или фиктивни стойности, b)

„Действителната стойност“ на стоката е цената, на която тя или сходен на нея продукт се продава или предлага при обичайни търговски условия и при свободна конкуренция по време и на място, определени от законодателството на страната вносител.

2. Споразумение по ГАТТ за митническата стойност

В преамбюла на Споразумението за прилагане на член VII от ГАТТ (1994) (наричано по-нататък „Споразумение по ГАТТ за митническата стойност“) ( 4 ) е пояснено, че първоначална основа за определяне на митническата стойност е договорната стойност, както тя е дефинирана в член 1 от Споразумението. Освен това в преамбюла се посочва, че когато митническата стойност не може бъде определена съгласно разпоредбите на член 1, тя се установява въз основа на договорната стойност на идентични или сходни вносни стоки. Ако и това се окаже невъзможно, предвидени са различни други методи за установяване на митническата стойност.

Член 1, параграф 1 от Споразумението по ГАТТ за митническата стойност

Митническата стойност на внасяни стоки следва да бъде договорната стойност, която представлява реално платената или подлежаща на плащане цена на стоките, когато са продадени за износ на страната вносител.

Член 2, параграф 1, буква а) от Споразумението по ГАТТ за митническата стойност: a)

Ако митническата стойност на внасяните стоки не може да бъде определена съгласно разпоредбите на член 1, митническа стойност следва да бъде договорната стойност на идентични стоки, продадени за износ в същата страна вносител.

Член 3, параграф 1, буква а) от Споразумението по ГАТТ за митническата стойност: a)

Ако митническата стойност на внасяните стоки не може да бъде определена съгласно разпоредбите на членове 1 и 2, митническата стойност следва да бъде договорната стойност на сходни стоки, продадени за износ в същата страна вносител.

Съгласно член 6, параграф 1, буква б) от Споразумението по ГАТТ за митническата стойност: Митническата стойност на внасяните стоки, определена съгласно разпоредбите на настоящия член, се основава на изчислена стойност. Изчислената стойност следва да е сборът от: б) сумата за печалба и за общи разходи, равна по размер на тази, която обичайно се начислява при продажбите на стоки от същия клас или вид като стоките, подлежащи на остойностяване, които са произведени от производители в страната на износа за износ за страната вносител“.

Член 7, параграф 1 и член 7, параграф 2, букви д) и ж) от Споразумението по ГАТТ за митническата стойност:

Ако митническата стойност на внасяните стоки не може да бъде определена съгласно разпоредбите на членове от 1 до 6 включително, митническата стойност следва да бъде определена, като се използват разумни методи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на настоящото споразумение и на член VII от ГАТТ 1994 и на базата данни, които са на разположение в страната вносител.

Митническата стойност, съгласно разпоредбите на този член, не следва да се определя въз основа на:

д) цени на стоки, продадени за износ за страна, различна от страната вносител;

ж) произволно определени или фиктивни стойности“.

VІ. Практика на Съда на Европейския съюз

Този съдебен състав след преглед на постановените съдебни решения на Съда на Европейския съюз по тълкуването на разпоредбите на член разпоредбите на член 74, параграф 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза, не откри произнасяне на Съда, по въпросите, които ще бъдат поставени.

Независимо от това обстоятелство, тази съдебна инстанция намира за необходимо да посочи:

1. Решение на Съда (шести състав) от 16 юни 2016 г. EURO 2004. Hungary Kft. срещу Nemzeti Adó- és Vámhivatal Nyugat-dunántúli Regionális Vám- és Pénzügyőri Főigazgatósága.

Преюдициално запитване — Митнически съюз — Обща митническа тарифа — Митническа стойност — Определяне на митническата стойност — Договорна стойност — Действително платена цена — Съмнения, основани на истинността на декларираната цена — Декларирана цена, която е по-ниска от цената, която се заплаща при други сделки във връзка със сходни стоки. Дело C-291/15.

2.Решение на Съда (пети състав) от 9 юни 2022 г. FAWKES Kft. срещу Nemzeti Adó- és Vámhivatal Fellebbviteli Igazgatósága. Преюдициално запитване, отправено от Kúria.Преюдициално запитване — Регламент (ЕИО) № 2913/92 — Митнически кодекс на Общността — Член 30, параграф 2, букви а) и б) — Митническа стойност — Определяне на договорната стойност на сходни стоки — База данни, създадена и управлявана от националния митнически орган — Бази данни, създадени и управлявани от митническите органи на други държави членки и от службите на Европейския съюз — Идентични или сходни стоки, изнесени за Съюза „в същия момент или приблизително в същия момент. Дело C-187/21.

3. Решение на Съда (десети състав) от 11 май 2017 г. The Shirtmakers BV срещу Staatssecretaris van Financiën. Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden. Преюдициално запитване — Митнически съюз — Регламент (ЕИО) № 2913/92 — Митнически кодекс на Общността — Член 32, параграф 1, буква д), подточка i) — Митническа стойност — Договорна стойност — Определяне — Понятие „транспортни разходи. Дело C-59/16.

4. Решение на Съда (осми състав) от 10 септември 2020 г. BMW Bayerische Motorenwerke AG срещу Hauptzollamt München. Преюдициално запитване — Митнически съюз — Митнически кодекс на Съюза — Регламент (ЕС) № 952/2013 — Член 71, параграф 1, буква б) — Митническа стойност — Внос на електронни продукти със софтуер. Дело C-509/19.

5. Решение на Съда (пети състав) от 21 януари 2016 г. Valsts ieņēmumu dienests срещу Artūrs Stretinskis. Преюдициално запитване, отправено от Augstākā tiesa. Преюдициално запитване — Митнически съюз — Митнически кодекс на Общността — Член 29, параграф 1, буква г) — Определяне на митническата стойност — Регламент (ЕИО) № 2454/93 — Член 143, параграф 1, буква з) — Понятие за свързани лица за целите на определянето на митническата стойност — Родствена връзка между купувача — физическо лице, и управителя на дружеството продавач. Дело C-430/14.

6. Решение на Съда (осми състав) от 15 юли 2010 г. Gaston Schul BV срещу Staatssecretaris van Financiën. Искане за преюдициално заключение: Hoge Raad der Nederlanden - Нидерландия. Митнически кодекс на Общността - Член 33 - Митническа стойност на стоките - Включване на митата - Условие на доставка "Delivered Duty Paid". Дело C-354/09.

7. Решение на Съда (пети състав) от 9 март 2017 г. GE Healthcare GmbH срещу Hauptzollamt Düsseldorf. Преюдициално запитване, отправено от Finanzgericht Düsseldorf. Преюдициално запитване — Митнически съюз — Митнически кодекс на Общността — Член 32, параграф 1, буква в) — Определяне на митническата стойност — Лицензионни такси и възнаграждения, свързани с остойностяваните стоки — Понятие — Регламент (ЕИО) № 2454/93 — Член 160 — „Условие за продажбата“ на остойностяваните стоки — Плащане на лицензионните такси или възнаграждения в полза на дружество, което е свързано както с продавача, така и с купувача на стоките — Член 158, параграф 3 — Мерки за корекция и разпределение. Дело C-173/15.

8. Решение на Съда (пети състав) от 12 октомври 2017 г. X BV срещу Staatssecretaris van Financiën. Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden. Преюдициално запитване — Митнически съюз — Митнически кодекс на Общността — Член 29 — Внос на автомобили — Определяне на митническата стойност — Член 78 — Поправка на декларацията — Член 236, параграф 2 — Възстановяване на вносни мита — Тригодишен срок — Регламент (ЕИО) № 2454/93 — Член 145, параграфи 2 и 3 — Риск от дефект — Дванадесетмесечен срок — Валидност. Дело C-661/15.

9. „ Преюдициално запитване — Митнически съюз — Регламент (ЕС) № 952/2013 — Митнически кодекс на Съюза — Обща митническа тарифа — Митническа стойност — Договорна стойност — Определяне — Стоки, внесени по силата на договор, в който е посочена предварителна покупна цена — Окончателна цена, която не е известна към датата на приемане на митническата декларация “ Дело с-782 от 2023 г.,, заключение на генералния адвокат.

VІІ. Причините, поради които запитващата юрисдикция има въпроси относно тълкуването или валидността на някои разпоредби на правото на Съюза, както и установената от нея връзка между тези разпоредби и националното законодателство, приложимо в главното производство.

Производството за преюдициално запитване, предвидено в член 267 ДФЕС, което е ключов елемент в създадената с Договорите правораздавателна система, установява между Съда и юрисдикциите на държавите членки диалог между съдии с цел да се осигури еднообразното тълкуване на правото на Съюза, което дава възможност да се гарантират неговата безпротиворечивост, пълното му действие и автономията му, както и, в последна сметка, присъщият на това право характер, установен по силата на Договорите. Установеният механизъм за преюдициални запитвания цели да гарантира при всички обстоятелства, че правото на Съюза поражда едни и същи последици във всички държави членки и по този начин да предотврати различията в тълкуването му, което националните юрисдикции следва да прилагат, и да гарантира това прилагане, като предостави на националния съд средство за отстраняване на трудностите, до които би могло да доведе изискването за осигуряване на пълното действие на правото на Съюза в рамките на съдебните системи на държавите членки. Така националните юрисдикции разполагат с възможно най-широката възможност, и дори със задължението да сезират Съда, ако счетат, че висящото пред тях дело повдига въпроси във връзка с тълкуването или преценката на валидността на разпоредбите на правото на Съюза, по които въпроси е необходимо да вземат решение. Съгласно параграф 5 от преамбюла на Регламента, за да се гарантират еднакви условия за изпълнение на настоящия регламент, следва да се определят процедурните правила за определянето на митническата стойност на стоките. Съюзът е основан на митнически съюз.

В основата на процесния спор е използваният метод за определяне на митническата стойност. От тази стойност зависи и размерът на данъчното задължение и на задължението за мито. На територията на повечето държави митата се налагат предимно ad valorem, което означава, че внесените или изнесените стоки се облагат въз основа на тяхната парична стойност. В този случай определянето на митническата стойност се превръща в изключително важен въпрос както за митническите органи, така и за дружествата, които декларират стойността на стоките пред митническите органи. Настоящото производство произтича от случай, в който митническите органи изпитват съмнения относно истинността на декларацията, що се отнася до стойността на определени стоки, които се внасят в Европейския съюз, в процесния случай от Канада. По-конретно, в митническата декларация, клетка 14/6 е посочен метод на определяне на стойността – метод на договорната стойност по чл. 70 от Митническия кодекс на Съюза.

Правото на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и обективна система, която изключва използването на субективно определени или фиктивни митнически стойности. Затова митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на тази стока, които имат икономическа стойност.

В настоящия случай митническата администрация е приела, че са налице основателни съмнения относно митническата стойност на стоката, определена по реда на чл. 70, параграф първи от Регламента. Отричайки приложимостта на вторичните способи за определяне на митническата стойност на процесната стока, митническата администрация е приела приложимостта на чл. 74, параграф трети от Митическия кодекс на Съюза, съгласно който, когато митническата стойност на стоката не може да се определи по горепосочените вторични методи, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи. В процесния случай митническата администрация е определила митническата стойност на процесната стока въз основа на получен отговор от канадските митнически власти, изготвен от официални лица в кръга на служебните им задължения по установена форма и ред. Въз основа на прилагане на метода на последната възможност, митническата стойност е определена въз основа на данни, представляващи електронна информация за износ от системата на канадските власти за превозни средства, декларирани за износ в Канада. В получената в рамките на административното сътрудничество електронна информация от канадските митнически власти стоката е индивидуализирана с шаси, с описание и тегло, като същите съвпадат с тези по представените документи към митническата декларация за допускане за свободно обращение.

Съгласно чл. 74, параграф трети от Регламента, когато митническата стойност не може да се определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на споразумението за прилагане на член 7 от Общото споразумение за митата и търговията, настоящата глава.

Анализът на посочения текст от Регламента несъмнено предполага обстоятелството на налични данни на митническата територия на Съюза, като едновременно с това се използват разумни способи, които следва да са в съответствие с посочените споразумения. Регламентът, както и Съдът на Европейския съюз не дават отговор на въпроса кои могат да бъдат тези разумни способи.

В тази връзка и при съобразяване на обстоятелството на предоставена информация от канадските митнически власти за превозни средства, декларирани за износ в Канада с местоназначение Европейския съюз, тази съдебна инстанция си поставя въпроса може ли да се счита за налични данни на митническата територия на Съюза декларираната стойност за същата стока при износ от трета страна. Тази съдебна инстанция си поставя и въпроса дали може да се счита за разумен способ определянето на митническата стойност по чл. 74, параграф трети от Регламента на база декларираната стойност при износа на същата стока от трета страна. Въпросите се поставят на плоскостта на това, че от значение съгласно чл. 31 от отменения Регламент е избраните способи да са разумни, да са основани на налични данни и да съответстват на релевантната европейска и международна правна уредба. Разумността предполага избраните способи да могат да доведат до справедливо и обосновано определяне на стойността. Те следва да се основават на реални данни, и да не противоречат на релевантните международни инструменти. Както посочва и генералният адвокат в заключението си по дело С-599 от 2020 г., предвид доста отворената си формулировка и характера си на extrema ratio, член 31 от Регламента предоставя на органите на митническата администрация да определят във всеки конкретен случай методите, които могат да се използват за определяне на стойността на стоките. Поради това, както се посочи и по-горе избраните методи трябва да са разумни – да могат да доведат до справедливо и обосновано определяне на стойността, да са практични за органите - да не са прекалено сложни, да се основават на реални данни – това обстоятелство би могло да се свърже с по-рано определени митнически стойности, които могат да бъдат проверени. И да не противоречат на релевантните международни инструменти.

При това положение, изглежда е възможно определянето на митническата стойност в процесния случай въз основа на данни от канадските митнически власти да представлява разумен способ по смисъла на Регламента, доколкото и полученият отговор от канадските митнически власти представлява официален документ от извършената проверка по линия на международното сътрудничество. Митническата стойност е определена като е взета предвид цената, посочена в електронната информация, получена от канадските митнически власти.

Тази съдебна инстанция съобразява и обстоятелството, че Регламент (ЕО) № 471/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 година относно статистиката на Общността за външната търговия с трети страни и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1172/95 на Съвета (ОВ L 152, 2009 г., стр. 23), предвижда в член 3, параграф 1, че „Статистиката за външната търговия регистрира вноса и износа на стоки. Държавите членки регистрират внос, в случай че стоките влизат в статистическата територия на Общността съгласно един от следните митнически режими, установени в Митническия кодекс: a)допускане за свободно обращение;б) активно усъвършенстване; Съгласно член 4, параграф 1 от този регламент: „Източникът на данни за записите за внос и износ на стоките, посочени в член 3, параграф 1, е митническата декларация, включително и всички възможни допълнения или изменения на статистическите данни, произтичащи от свързани с нея решения на митниците“. Член 5, параграф 1 от посочения регламент гласи: „Държавите членки получават следния набор от данни от записите за внос и износ, посочени в член 3, параграф 1: в)статистическата стойност на стоките на националната граница на държавите членки вносители или износители. Член 6 от Регламент № 471/2009 предвижда, че Държавите членки съставят за всеки месечен референтен период статистика за вноса и износа на стоки в стойностно и количествено изражение по: a) код на стоката; б) държави членки вносители/износители; в) държави партньори; г) статистическа процедура; д) вид на сделката; е) преференциално третиране при внос; ж) начин на транспортиране.

Следва едновременно с това да се съобрази и обстоятелството, че съобразно член 7, параграф 1 и член 7, параграф 2, букви д) и ж) от Споразумението по ГАТТ за митническата стойност, ако митническата стойност на внасяните стоки не може да бъде определена съгласно разпоредбите на членове от 1 до 6 включително, митническата стойност следва да бъде определена, като се използват разумни методи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на настоящото споразумение и на член VII от ГАТТ 1994 и на базата данни, които са на разположение в страната вносител. Митническата стойност, съгласно разпоредбите на този член, не следва да се определя въз основа на цени на стоки, продадени за износ за страна, различна от страната вносител, б. „д“, произволно определени, или фиктивни стойности, б. „ж“. Отговорът на въпроса следва да бъде даден и от аспекта на забраната по чл. 144, параграф 2, б. б, съгласно който текст митническата стойност не може да се определя въз основа на система, при която за определяне на митническата стойност се използва по-високата от две възможни стойности.

При тези факти, за съдебния състав на съда, действащ като последна инстанция, е от значение как следва да се тълкува разпоредбата на чл. 74, параграф трети от регламент (ЕС) 952 от 2013 г. относно обстоятелството дали може да се счита за налични данни на митническата територия на Съюза декларираната стойност за същата стока при износа от трета страна. Може ли да се счита за разумен способ определянето на митническата стойност по чл. 74, параграф 3 от Регламента на база декларираната стойност при износа на същата стока от трета страна.

Съгласно чл. 631 от ГПК, приложим в настоящото производство по силата на чл. 144 от АПК, с отправянето на преюдициалното запитване съдът спира производството по делото, като определението не подлежи на обжалване, а производството по делото се възобновява след произнасянето на Съда на Европейския съюз.

Като съобрази изложените обстоятелства, Върховният административен съд, първо отделение