Определение № 596 от 02.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 483/2011 г.

Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу определение от 28.05.2011г. по гр.д.№1959/2011г. на Софийски градски съд по чл.389 от ГПК. Ответниците С. Г. С. и А. С. Г. оспорват частната жалба като неоснователна. Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното: С. Г. С. и А. С. Г. са сезирали въззивния съд с молба за допускане на обезпечение на предявените от тях искове с правно основание чл.200 от КТ против [фирма] за заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Е. Г. С., настъпила при трудова злополука, чрез налагане на запор върху банкови сметки на дружеството до размер на по 120 000лв., като обезпечителна мярка по предявените искове – безусловно по иска на А. С. и при парична гаранция в размер на 3 500лв. – по иска на С. С.. Обезпечението на иска има за цел да охрани интересите на ищеца, за да може при успешно завършване на процеса той да осъществи своето право, като резултатно проведе в изпълнение постановеното решение. Обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението. В разглеждания случай с оглед на размера на исковите претенции, настоящата инстанция намира, че правилно е прието, че без обезпечаването на исковете за ищците ще се затрудни осъществяването на правата по решението. Посочената от ищците обезпечителна мярка - запор на банкови сметки на ответника - е подходяща за обезпечаване на облигационните вземания на ищците. Доводите на частния жалбоподател за наличие на друго имущество, не сочат на друг извод по отношение на обезпечителната нужда. След като обезпечителната нужда е налице и обезпечителната мярка, посочена от ищеца е подходяща, доводите на ответника за наличие и на друго имущество са ирелевантни за допускането на обезпечението. Ако ответникът желае заменянето на един вид обезпечение с друг, той може да направи това по реда на чл.398 от ГПК. Подходящността на обезпечителната мярка в обезпечителното производство съдът преценява с оглед на обезпечителната нужда, а ако за длъжника с оглед на неговите интереси е по-подходяща друга обезпечителна мярка, той може да поиска заменянето й, респ. да замени обезпечението по реда на чл.398, ал.2 от ГПК със залог в пари или ценни книжа. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че е следвало обезпечението да бъде допуснато при условия, че се внесе парична гаранция и от малолетната ищца А. Г. – дете на починалата при трудова злополука служителка на ответника. Въззивният съд е приел, че искът е подкрепен с доказателства, в който случай представянето на гаранция не е условие за допускането на обезпечението, освен ако съдът не прецени друго. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател за занижен размер на определената парична гаранция по иска на ищеца С. С. за обезщетение на претърпените от него вреди от смъртта на съпругата му Е. С.. Съдът правилно е определил размера на гаранцията, изхождайки и от обстоятелството, че е задължил ищеца да представи гаранция по иска, който е приел за вероятно основателен. С оглед изложеното обжалваното определение следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение