Определение № 24 от 18.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3921/2020 г.

Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК Образувано е по частна жалба на И. С. Г. срещу разпореждане от 19.11.2020г по в. гр.д № 5440/2019г на САС, с което е отказано издаване на изпълнителен лист срещу Община Своге въз основа на невлязло в сила въззивно решение № 12266/06.11.2020г на САС ,по което в полза на молителката е присъдено обезщетение на основание чл. 49 ЗЗД. В частната жалба,подадена чрез адвокат Г. Х. разпореждането на апелативния съд се оспорва като незаконосъобразно Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира частната жалба за допустима. По същество частната жалба е основателна Съгласно правилото на чл. 404, т. 1, пр. второ ГПК, на принудително изпълнение подлежат осъдителните решения на въззивните съдилища .Общините не попадат в кръга лица, посочени в чл.243, ал.2 ГПК,на която разпоредба Софийски апелативен съд се е позовал неправилно След като е постановено осъдително въззивно решение, изпълнението на което не спряно от ВКС по реда на чл. 282 ГПК, то за съда не е налице пречка да удовлетвори искането за издаване на изпълнителен лист за присъденото .Ответникът по иска Община Своге от една страна не е държавно учреждение по смисъла на чл. 243, ал. 2 ГПК, за да е недопустимо предварително изпълнение спрямо него. Изпълнение срещу общините за парични вземания не се допуска, но по аргумент на чл. 519, ал. 2 ГПК- с оглед планирането за изплащане на задълженията им, кредиторите следва да предявят изпълнителен лист на финансовия орган на учреждението. В този смисъл е и установената практика на ВКС. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение.