Решение № 158 от 13.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1522/2010 г.

Решение № 158 от 13.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1522/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Велислав Павков Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Г. Д., И. Г. Д., Й. Г. С., С. Б. И., С. Б. П., Д. Б. С., М. Б. С. и Г. Н. И. против решение № 490, постановено на 13.10.2009 г., по гр. д. № 386/2009 г. от Окръжен съд - Благоевград. От ответниците по касационната жалба не е постъпил отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК. Касационното обжалване е допуснато от състава на ВКС с определение № 151/15.02.2011 г. Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е, незачитането от страна на въззивния съд на сключените от част от съсобственици сделки със съсобствени имоти, без да има искане от страна на съделител-съсобственик за прогласяване относителна недействителност на същите сделки и в тази връзка допустимо ли е служебното прилагане на нормата на чл. 76 от ЗН. Твърди се противоречие с възприетото в ТР№ 1/2004 г. на ОСГК на ВКС становище, че прилагането на разпоредбата на чл. 76 от ЗН е в зависимост от позоваването на страна в делбения процес на относителната недействителност на сделка със сънаследствен имот, с който сънаследници-съсобственици са се разпоредили в полза на трети лица преди предявяването на иска за делба. Това противоречие със задължителна съдебна практика, е обосновало допускането до касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. По отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, състава на ВКС приема следното: Разпоредбата на чл. 76 от ЗН предвижда условие за заличаване последиците от недействителността на сделка, с която съсобственик-сънаследник се е разпоредил преди предявяване на иска за делба на наследство със съсобствен-сънаследствен имот. Това условие е, "ако при делбата вещта се падне в дял на разпоредилия се сънаследник", поради което е и особен вид недействителност, няма действие по отношение на всички и на нея не могат да се позовават лица, които не са страни по сделката и сънаследници, поради което и тези сделки са относително недействителни, като недействителността може да бъда прогласена по искане на страна в исков процес по ликвидиране на съсобствеността или при иск за собственост, като в този смисъл са и задължителните указания по прилагането на нормата на чл. 76 от ЗН, дадени с ТР № 1/2004 г. на ОСГК. Относителната недействителност, за разлика от нищожните сделки, може да бъде прогласена от съда, но само по искане на страна или лице, което има правен интерес от това, като е недопустимо позоваването на съда служебно на относителна недействителност на сделка на основание чл. 76 от ЗН, без да има изрично направено искане от страна в процеса. По касационната жалба на Б. Г. Д., И. Г. Д., Й. Г. С., С. Б. И., С. Б. П., Д. Б. С., М. Б. С. и Г. Н. И., съдът приема следното: Производството е делбено, във фазата по допускането на делбата. Въззивния съд е постановил решение, с което е оставил в сила решението на районния съд, с което е допусната делбата между наследниците на С. М. Т., върху оставените в наследство от наследодателката недвижими имоти. Съдът не е зачел действието на извършените прехвърлителни сделки, осъществени от наследниците на В. К. Д. - Б. Г. Д., И. Г. Д. и Й. Г. С.. За да направи този свой извод, въззивния съд е приел, че недвижимите имоти са били собственост не само на прехвърлителите, тъй като те черпят своите права на собственост върху прехвърлените недвижими имоти от наследственото правоотношение на техния наследодател В. К. Д. с майка й С. С. Т., която освен посочената дъщеря В. Д. е оставила и друг наследник - Е. К. В., наследодател на съделителите М. К. Д. и Ж. К. Д.. Съдът е приел, че прехвърлителите по сделките по отношение на следните делбени имоти: УПИ I, представляващ поземлен имот пл. № 354, в кв. 30 по плана на [населено място], с площ от 720 кв. м., УПИ *, представляващ поземлен имот пл. № *, в кв. 30 по плана на [населено място], с площ от 720 кв. м. и УПИ *, представляващ поземлен имот пл. № *, в кв. 30 по плана на [населено място], с площ от 720 кв. м., не са могли да прехвърлят правото на собственост върху тези имоти, тъй като никой не може да прехвърли повече право от тези, с които разполага. Този извод на съда е необоснован. По същество съдът не е зачел действието на прехвърлителните сделки и по отношение на частта от имотите, която прехвърлителите Б. Г. Д., И. Г. Д. и Й. Г. С. са притежавали по силата на наследственото правоотношение с В. Д. - до размер на 1/2 от наследството, останало от общия наследодател С. Т.. За тази част от прехвърленото право на собственост, сделките са действителни и са породили вещноправно действие, тъй като прехвърлителите, по силата на наследственото правоотношение са притежавали правото на собственост до обема, притежаван от техния наследодател. По отношение на правото на собственост в имотите от наследството, притежавани от Б. Г. Д., И. Г. Д. и Й. Г. С. в прехвърлените имоти, съсобствеността е налице, но между приобретателите и наследниците на Е. К. В. - съделителите М. К. Д. и Ж. К. Д.. Налице са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от въззивния съд, които налагат връщането на делото за ново разглеждане, от друг състав на същия съд. Процесуалните нарушения са следните: Въззивният съд не е изложил мотиви относно направените във въззивната жалба на С. Б. И. доводи за наличието на добросъвестно владение от нейна страна и придобиването на имота по сделката от 1997 г. по давност. Липсват мотиви и по отношение на направеното възражение за придобиването на имота, придобит от Г. И. и съпругата му М. И. по сделката от 16.05.2000 г. на основание давностно владение. Липсват мотиви и обсъждане на възражението за придобиването на имота, придобит въз основа на сделката от 2003 г. от С. Б. П., Д. Б. С., М. Б. С., на основание давностно владение. Съдът се е ограничил единствено в обсъждане на възражението за придобиването на имотите на основание давностно владение от страна на преките наследници на В. К. Д. - Б. Г. Д., И. Г. Д. и Й. Г. С. /прехвърлители на правото на собственост по посочените по-горе сделки/, което е счел за неоснователно, без да обсъди основанията за придобиването на владението на останалите страни - приобретатели по сделките, вида на осъществяваното от тях владение /добросъвестно или недобросъвестно/, периода на неговото осъществяване и последиците от това - дали следва да се приемат за основателни възраженията, направени в хода на процеса пред районния съд, така и с въззивната жалба на посочените по-горе страни. При новото разглеждане на спора, съдът следва да изложи мотиви относно основателността на направените възражения, изложени по-горе, като при неоснователност на възраженията за придобиването на тези имоти на основание давностно владение, съдът следва да съобрази действителността на прехвърлителните сделки, до размера на частите от съсобствеността, притежавани от прехвърлителите по сделките, по силата на наследственото им правоотношение с В. К. Д.. По отношение на останалите имоти, включени в наследството, останало от С. С. Т., решението на въззивния съд е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила. Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия