Определение № 9588 от 13.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8928/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на А. М. Х., гражданка на Сирия, чрез адв. Е. Станчева, от Софийска адвокатска колегия (САК) срещу определение № 10241/24.03.2025 г., постановено по адм. дело № 2205/2025 г. по описа на Административен съд – София-град. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение като се иска отмяната му и връщане на делото на същия съд за продължаване на процесуалните действия. Ответникът – завеждащ консулската служба в генерално консулство на Република България в гр. Истанбул, Република Турция не изразява становище. Върховният административен съд намира частната жалба за недопустима поради следните съображения: Съгласно чл. 229, ал. 1 от АПК на обжалване с частна жалба подлежат определенията и разпорежданията, които преграждат по-нататъшното развитие на производството, както и в случаите, изрично посочени в закона. Обжалваното определение №10241/24.03.2025г. е постановено на основание чл.154 АПК, с което съдът е конституирал страните в производството, разпределил е доказателствената тежест и е насрочил съдебно заседание. С разпореждане №18521/30.05.2025г. съдът е посочил, че жалбата на А. М. Х. е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено с друго определение №15682/09.05.2025г., което е надлежно връчено на жалбоподателката. Съдът отбелязал, че определение №10241/24.03.2025г. не подлежи на обжалване. Указал на страната да отстрани нередовностите, а именно да уточни номера на обжалвания акт и да заплати държавна такса. С молба от 16.06.2025г. А. М. Х., чрез процесуалния си представител е конкретизирала, че часната жлаба е срещу определение №10241/24.03.2025г. и е представила доказателство за заплатена държавна такса. От казаното се налага извода, че в конкретния случай не е налице нито една от изчерпателно изброените в чл. 229, ал. 1 АПК хипотези, регламентиращи кои определения и разпореждания подлежат на обжалване с частна жалба. Подадената такава против настоящето определение, не подлежи на обжалване по реда на чл. 229 и сл. от АПК е процесуално недопустима, поради което се оставя без разглеждане, а образуваното производство се прекратява. Воден от горното и на основание чл. 236 във вр. с чл. 215, т. 4 АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,