Определение № 2541 от 27.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 184/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Л. Х. против решение №273 от 21.7.2022 г., постановено по въззивно гражданско дело № 411 по описа за 2021 г. на Софийския окръжен съд, II въззивен граждански състав, в частите, с които е потвърдено решение № 260015 от 19.02.2021 г. по гр. д. №766 по описа за 2019 г. на Костинбродския районен съд в частта, с която Д. М. Х. е осъден да заплаща 250 лв. месечна издръжка на детето Б. Д. Х., първоинстанционното решение е отменено в частите относно определяне режим на лични отношения между бащата Д. М. Х. и детето Б. Д. Х. и Д. М. Х. е осъден да заплаща на детето 1 000 лв. издръжка за периода от 1.5.2019 г. – 21.10.2019 г., определен е друг режим на лични отношения с детето и искът за заплащане на издръжка за минало време е отхвърлен.

Касаторът твърди, че решението на Софийския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-основание за касационно обжалване по чл. 281, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи очевидна неправилност и чл. 280, ал. 1, т.1 и т.3 от ГПК по следните въпроси:

1. Длъжен ли е съдът да събере достатъчно доказателства за адреса, на който пребивава бащата във връзка с определяне режима на лични контакти на бащата с детето? Възможно ли е да се охрани интересът на детето, ако няма сигурност за това на какъв адрес ще пребивава то при контактите с неотглеждащия родител? Следва ли само изявлението на страната, че живее на посочен от нея адрес да се кредитира от съда, когато няма никакви други писмени доказателства в тази насока, и то при обстоятелството, че адресът по лична карта/постоянен адрес/ е различен от заявения пред съда адрес?

2. Необходимо ли е и в интерес на детето ли е при траен и задълбочен конфликт между родителите неотглеждащият родител да търси всеки път съдействието и участието на полицията, частен съдебен изпълнител и прочее за времето на всеки определен контакт с детето? Допустимо и в интерес на детето ли е снимане с телефонни апарати всеки път при осъществяване на личните контакти на бащата с детето?

3. Когато е налице траен и задълбочен конфликт между родителите, в интерес на детето ли е съдът да положи усилия и да прецизира максимално гъвкав и постепенен режим на лични контакти на детето с неотглеждащия родител и съставлява ли процесуално нарушение бездействието и бланкетно определения от съда режим на лични контакти на родителя с детето?

4. Когато има нужда от постановяване на гъвкав и постепенен режим на лични контакти на неотглеждащия родител с дете, при съобразяване на това, че детето е редовен ученик, как следва да се избегне житейският проблем, блокиращ изпълнението на реализиране на личните контакти в контактен център при факта, че контактните центрове не работят през уикендите? Следва ли съдът да задължи страните да посетят конкретен контактен център в конкретни дни и часове и да задължи родителя, при когото детето се отглежда, да осигури и присъствието на детето, в който контактен център да бъде разработена програма/план/ за работа на специалистите с всеки един от родителите и с детето?

5. Когато има нужда от постановяване на гъвкав и постепенен режим на лични контакти на неотглеждащия родител с дете, възможно ли е първоначално контактите да се извършват чрез съвременни технологии?

6. Адекватна и справедлива ли се явява издръжка, чиито размер е близък до минималния, без да има пречка за постановяване на по-голям размер, тъй като неотглеждащият родител е в трудоспособна възраст, не е представена официална справка за доходите му от НАП и не полага никакви материални и морални грижи за детето?

Ответникът по касационната жалба Д. М. Х. не взема становище.

Съдът констатира, че касационната жалба в частта, с която въззивният съд се е произнесъл по иска за заплащане на издръжка за периода от 1.5.2019 г. до 21.10.2019 г. е недопустима, тъй като искът е с цена 1000 лв. Ето защо в тази част касационната жалба трябва да бъде оставена без разглеждане, а производството следва да бъде прекратено. В останалите части касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

Д. Л. Х. е поискала от Костинбродския районен съд да прекрати брака между нея и ответника Д. М. Х. поради дълбоко и непоправимо разстройство, да и предостави родителските права по отношение на детето Б. Д. Х., родено на 9.2.2012 г. и да осъди бащата да заплати издръжка от 1.05.2019 г. до завеждане на иска/21.10.2019 г./ в размер на 200 лв. месечно, а за в бъдеще- да заплаща издръжка в размер на 300 лв. месечно.

В отговора на исковата молба Д. Х. е оспорил иска за заплащане на издръжка за минало време с твърдението, че от фактическата раздяла дава значителни средства за издръжката на детето. Оспорил е и размера на претенцията за издръжка занапред, тъй като е освободен от работа. Заявил е, че е съгласен родителските права да се упражняват от майката, но е поискал разширен режим на лични контакти заради изградената емоционална връзка с детето.

Костинбродският районен съд е прекратил брака като дълбоко и непоправимо разстроен, предоставил е родителските права по отношение на детето Б. Д. Х. на майката Б. Д. Х. и е определил режим на лични контакти с бащата всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от десет часа до шестнадесет часа без преспиване първата събота и неделя и с преспиване втората събота и неделя, двадесет дни през лятото във време, което не съвпада с годишния отпуск на майката и през първата половина от зимната и пролетната ваканция/с преспиване/. Д. М. Х. е осъден да заплаща 250 лв. месечна издръжка.

При преценката за това как и през какъв период от време да се осъществяват личните контакти на бащата с детето Софийският окръжен съд е констатирал, че няма данни за укорими прояви на бащата, които да застрашават морала на детето, неговата психика или да му вредят по какъвто и да било начин. Бащата познава добре детето и неговите потребности. Счел е за неоснователен довода на майката, че детето не трябва да преспива при бащата през периодите на осъществяване на личните контакти. Бащата живее в ателие, в което според социалния доклад има необходимите условия за отглеждане на детето, включително с преспиване. Приел е, че е в интерес на детето, с цел да се установи по-пълноценен контакт с бащата, да се измени режимът на лични отношения, като периодът на престой на детето при бащата следва да е с преспиване всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10 часа в събота до 18 часа в неделя. С оглед конфликтните отношения между страните и обстоятелството, че през последната година майката възпрепятства пълноценните контакти на бащата с детето, въззивният съд е определил и детайлен режим на лични отношения през Коледните, Новогодишните празници, Великден и ваканциите. Съдът е отчел, че определеният размер на издръжката от 250 лв. надвишава значително минималния по закон и увеличаването и няма да е съобразено с възможностите на родителя, чиито доказани доходи по делото са в размера на минималната работна заплата за страната. По делото не може да се направи извод, че ответникът получава трайни доходи, които да му позволяват да отделя средства за издръжка на детето над 250 лв. месечно. Ето защо е отменил първоинстанционното решение в частта относно личните отношения с бащата, постановил е нов режим съобразно мотивите си и е потвърдил решението на Костинбродския районен съд в частта, с която искът за месечна издръжка над 250 лв. е отхвърлен

От така изложеното съдържание на обжалваното решение не се констатира очевидна неправилност като квалифициран негов порок. Не се установява приложение на несъществуваща правна норма, на правна норма в нейния противоположен смисъл или на грубо нарушение на правилата на формалната логика. Напротив, при определяне режима на лични отношения с бащата въззивният съд се е съобразил с най-важния критерий- висшия интерес на детето, който включва пълноценно поддържане на контакти с родителя, комуто не са предоставени родителските права. Ето защо касационно обжалване поради очевидна неправилност на решението не следва да се допуска.

Не може да се допусне касационно обжалване и по поставените въпроси, които съдържат недоказани твърдения и необосновани тези на пълномощника на касатора и в по-голямата си част са неотносими към изхода на спора. Повод за първия въпрос е обстоятелството, че в хода на делото договорът за заем за послужване на ателието, където живее бащата, е изтекъл. Отговорът на този въпрос е чисто фактически, а адресът на бащата не е посочен в определения режим на лични отношения, поради което този въпрос не може да послужи за допускане на касационно обжалване. Евентуалната неблагоприятна промяна на жилището, в което детето ще пребивава по време на контактите, би било основание за промяна на мерките на основание чл.59, ал.9 от СК.

Последният въпрос на касатора, който е от значение за размера на издръжката, е разрешен от въззивния съд в съответствие с разпоредбите на чл.142, ал.1 и ал.2 и чл.143 от СК и приложимата практика на ВКС. Въззивният съд не е присъдил размер на издръжката под минималния и се е съобразил с възможностите на бащата според удостоверение за доход, изходящ от неговия работодател/стр.131 по описа на Софийския окръжен съд/.

Третият, четвъртият и петият въпрос на касатора не са от значение за конкретния случай. Посредством тези въпроси пълномощникът на касатора се опитва да убеди съда, че има нужда от гъвкав и постепенен режим на лични контакти с бащата, който да се осъществява в контактен център в присъствието на психолог. Необходимост от такъв ограничителен режим е налице, когато не са изградени или напълно са били разрушени личните контакти между детето и неотглеждащия родител. Настоящият случай не е такъв. Бащата е отглеждал детето до осемгодишна възраст, между него и детето съществува естествена емоционална връзка, която не е трайно прекъсната, а липсата на системно общуване с бащата би повлияла негативно върху детето. В този смисъл са приетите по делото социални доклади и психологични експертизи, затова въпросите изразяват само желанието на майката силно да ограничи контактите на детето с бащата, но не съответстват на установената по делото фактическа обстановка.

Вторият въпрос на касатора също няма отношение към установения режим на лични отношения между бащата и детето. Фактите, изложени във въпроса/търсенето на съдействие от полицията и частен съдебен изпълнител/ сочат единствено за нежеланието на майката да изпълнява доброволно определения от съда режим на лични отношения между детето и бащата. Налице са данни по делото/невлязла в сила присъда заради неизпълнение на съдебното определение за режима на лични контакти/, че майката възпрепятства контактите на бащата с детето. Това поведение не е основание за допускане на касационно обжалване на решението на въззивния съд, а по-скоро факт, свидетелстващ неблагоприятно за нейния родителски капацитет.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че в останалите части касационно обжалване на решението на Софийския окръжен съд не следва да се допуска.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение