Решение № 485 от 19.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6753/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция „Местни данъци“ в община Варна срещу решение № 2546/06.03.2025 г., постановено по адм.д. № 1296/2024 г. по описа на Административен съд Варна, с което е обявена нищожността на изричен отказ на директора на дирекция „Местни данъци“ в община Варна, рег. № МД-Т24002566ВН-001ВН/16.04.2024 г. в частта, в която е отказано разглеждането на заявление за възстановяване вх. № МДТ24002566ВН/19.03.2024 г. на платените местни данъци и такси от М. М. В. за недвижим имот, представляващ сграда, деклариран с декларация вх. № 5305021285 от 27.06.2019 г. от В. Г. В., като преписката е изпратена на орган по приходите в дирекция „Местни данъци“ в община Варна за произнасяне по подаденото искане от 19 март 2024 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответната страна – М. М. В. изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Установено е, че съгласно нотариален акт за собственост на недвижим имот от 11 юли 2019 г. В. Г. В. и М. М. В. са признати за собственици на ½ ид. части от недвижими имоти, представляващи сгради с [идентификатор] по кадастралната карта на гр. Варна и сграда с [идентификатор] по кадастралната карта на гр. Варна. За придобитите сгради са подадени данъчни декларации от В. Г. В. от 27 юни 2019 г. и 17 юли 2019 г., в които като съсобственик е посочена и М. М. В.. Представени са справки, от които е установено, че задълженията на лицата за данъци и такси за данъчни периоди 2014 – 2019 г. са заплатени на 18 юли 2019 г. С нотариален акт за дарение на недвижим имот от 6 юли 2019 г. В. Г. В. и М. М. В. даряват на дъщеря си С. В. М. посочените имоти, за които С. В. М. подава декларация по Закона за местните данъци и такси от 29 юли 2019 г. Установено е, че задълженията по подадената декларация за данъчни периоди 2020 г., - 2024 г. са заплатени. Установено е, че с влязло в сила съдебно решение на окръжен съд Варна от 07 ноември 2022 г. е признато, че С. В. М. не е собственик на посочените сгради. Признато е за установено по отношение на И. В. М., Х. В. Т. и М. Т. М.. От представени справки е установено, че задълженията на посочените лица за посочените имоти за данъчни периоди 2013 г. – 2024 г. са заплатени и през 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2021 г., 202 г., 2023 г. и 2024 г. Установено е обстоятелството на подадено искане от М. М. В. до директора на дирекция „Местни данъци“ на 19 март 2024 г. В искането е отразено обстоятелството на влязло в сила съдебно решение постановено по гр. д. № 1681/2021 г., с което се признава за установено, че ответницата С. В. М. не е собственик на недвижими имоти, посочени в искането. Направено е искане да се закрие партидата на С. В. М. и да се възстановят по банков път недължимо платените задължения и такси по партидите на С. В. М., М. М. В. и В. Г. В. за процесните имоти. Искането е направено от С. В. М., М. М. В. и В. Г. В.. По искането е постановен изричен отказ на директора на дирекция „Местни данъци“ в община Варна. С този отказ директорът на дирекция Местни данъци в община Варна е съобразил, че с определение № 1004 от 06.03.2024 г. на Върховния касационен съд по решение № 1369/07.11.2022 г. на окръжен съд Варна, потвърдено с решение № 58 от 24.03.2023 г. на Апелативен съд Варна е признато за установено спрямо ищците, че С. В. М. не е собственик на ½ ид.част от сграда, изградена в поземлен имот с идентификатор № 10135.2564.1828, а именно ½ ид.част с идентификатор № 10135.2564.1828.1 и идентификатор № 10135.2564.1828.2, като имотът е бил деклариран с декларация по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси от 26 юли 2019 г., формирана е партида със собственик на ½ ид.част С. В. М., която е закрита към 31 март 2024 г. В писмото е отразено, че зачитането на признатото право с посоченото съдебно решение и задължението за възприемането му за всеки общински или държавен орган е от датата на влизане в сила, а именно от 6 март 2024 г. По отношение на направеното искане със същото съдържание от В. Г. В. и М. М. В. е съобразено, че те не са били страни в проведените съдебни производства и искането не подлежи на разглеждане в тази част. Това писмо е обжалвано пред кмета на община Варна, който не се е произнесъл по жалбата. Първоинстанционният съд е определил предмета на спора като такъв относно обстоятелството на изричния отказ на директора на дирекция „Местни данъци“ в община Варна да разгледа искането на М. М. В. за възстановяване на внесените от нея суми по партидата на имота. Приел е, че този отказ може да се разглежда и като прекратяване на производството по разглеждане на заявлението за възстановяване на сумите, платени от М. М. В. за имота, деклариран от В. В. с декларацията по Закона за местните данъци и такси от 27 юни 2019 г. Съдът е приел, че само в компетентността на органа по приходите е да издаде акт за прихващане или възстановяване или акт по чл. 107 от ДОПК, или акт за отказ за образуването на тези производства. Приел е, че директорът на дирекция „Местни данъци“ може да извърши проверка на издадения акт по чл. 107 от ДОПК, но не и да издаде такъв, нито да издаде акт за отказ за образуване на производство по чл. 107 от ДОПК. Приел е, че в ДОПК и в Закона за местните данъци и такси не е предвидена възможност за издаване на акт преграждащ развитието на административното производство от директора на дирекция „Местни данъци“. Прекратяването на производството по издаване на административен акт е само на основанията по чл. 36, ал. 1 от ДОПК. Приел е, че възстановяването на сумите от органа по приходите за недължимо платени данъци е последица от издаването на акт за прихващане или възстановяване или от издаването на акт по чл. 107, ал. 2, във връзка с ал. 3 от ДОПК. Приел е, че т съдържанието на искането се установява, че заявителите не са поискали издаването на акт за прихващане или възстановяване, не са поискали и издаването на акт по чл. 107 от ДОПК. Заявлението е нередовно, като е следвало да бъде дадена възможност на заявителите да посочат конкретно искането си. Приел е, че компетентен да се произнесе по искането е органът по приходите, а не директорът на дирекция Местни данъци в община Варна. Приел е, че в разглежданото писмо е обективирано произнасяне на орган извън правомощията му, поради което е нищожен. Решението е правилно. При правилно установени факти, първоинстанционният съд е формирал правилни правни изводи. Правилно първоинстанционният съд е определил предмета на спора като такъв срещу изричен отказ на директора на дирекция „Местни данъци“ в община Варна, обективиран в писмо с рег. № МД-Т24002566ВН-001ВН/16.04.2024 г. да разгледа искането на М. М. В. за възстановяване на внесените от нея суми по партидата на имота. Правилно първоинстанционният съд е направил и извода, че отказът може да се разглежда и като прекратяване на производството по разглеждане на заявлението за възстановяване на сумите, платени от М. М. В. за имота, деклариран с декларацията по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси от 27 юни 2019 г. Правилни са изводите на първоинстанционния съд за нищожност на административния акт. Правилно е разбирането на първоинстанционния съд, че само в компетентността на съответния орган по приходите е да издаде акт за прихващане или възстановяване или акт по чл. 107 от ДОПК. Съгласно чл. 107 от ДОПК именно органът по приходите е този, който установява размера на дължимия данък или осигурителната вноска. Органът по приходите е също така този, който издава акта за прихващане или възстановяване по чл. 129 от ДОПК. При съобразяване на това обстоятелство, директорът на дирекция Местни данъци в община Варна не може да извърши проверка на издаден акт по чл. 107 от ДОПК, нито пък да издаде отказ за образуване на производство по чл. 107 от ДОПК. Компетентен да се произнесе с издаването на акт за прихващане или възстановяване по чл. 129 от ДОПК, както и акт по чл. 107, ал. 2, във връзка с ал. 3 от ДОПК е органът по приходите, а не директорът на дирекция Местни данъци в община Варна. Правилно първоинстанционният съд е установил и неяснотата на искането, съдържащо се в писмото, по което е постановен изричния отказ на директора на дирекция Местни данъци в община Варна. Възстановяването на недължимо платени суми за местни данъци и такси е последица от издаването на акт за прихващане или възстановяване или от издаването на акт по чл. 107 от ДОПК, с който да се установи размера на задължението, обстоятелството, че размерът на същия е бил по-малък или е бил изобщо недължим. При съобразяване на неяснотата в подаденото заявление, е следвало да се даде възможност на подалите го лица, да конкретизират неговото съдържание. Компетентен административен орган да поиска спазването на това обстоятелство е съответният орган по приходите, но не и директорът на дирекция Местни данъци в община Варна. Правилно е и разбирането на първоинстанционния съд, че органите по приходите са длъжни да установят безпристрастно фактите от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица в производствата по ДОПК. Действително съобразяването на този принцип означава, че органите по приходите, определени със заповед на кмета на общината по чл. 4, ал. 4 от Закона за местните данъци и такси да проведат това производство и да постановят съответния акт. При съобразяване на тези обстоятелства правилно първоинстанционният съд е прогласил нищожността на изричния отказ, правилно е приел, че предвид липсата на редовно проведено административно производство пред компетентен административен орган, няма правомощието да се произнесе с акт по съществото на правния спор. Правилно е постановено изпращането а преписката на орган по приходите в дирекция Местни данъци в община Варна за произнасяне по искането на М. М. В. от 27 юни 2019 г. При съобразяване на посочените обстоятелства, решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила. Като съобрази направените фактически и правни изводи, съдът и на основание чл. 221, ал. 3, предложение първо от АПК