Определение № 16 от 15.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3646/2020 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК и е образувано по жалба на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), чрез юрк. Р. И., срещу определение № 350/13.05.2020 г. по гр. д. № 3123/2018 г. на ВКС, IV Г.О., в частта му, с която са обезсилени решение № 5/09.02.2018 г. по гр. д. № 357/2017 г. на Бургаския апелативен съд, решение № 8/09.01.2019 г., постановено по същото дело,за поправяне на първото по реда на чл. 247 ГПК, и решение № 48/02.03.2017 г. по гр. д. № 2263/2013 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която от „Сейнт Валантайн“ ООД, [населено място], е отнето по реда на чл. 28 ЗОПДИППД (отм.) следното имущество: поземлен имот, находящ се в местност „М.“, землището на [населено място], с площ от ... кв.м., ведно със следните обекти от построената в този имот сграда: магазин от 24,76 кв.м., апартамент с площ от 97,84 кв.м., офис с площ от 25,75 кв.м., ателие за творческа дейност А1 с площ от 49,13 кв.м. и ателие за творческа дейност Б1 с площ от 44,11 кв.м. и производството по делото в тази част е прекратено, като Сейнт Валантайн“ ООД, [населено място] е заличено като страна в процеса. За да постанови обжалвания в настоящото производство акт, съставът на ВКС е констатирал въз основа на служебна справка, че „Сейнт Валантайн“ ООД е заличено от Търговския регистър чрез ликвидация в хода на висящото производство (на 31.01.2019 г.), след постановяване на въззивното решение. Прието е, че дружеството е загубило своята правоспособност, поради което исковият процес против него е недопустим и постановеното по отношение на него решение следва да бъде обезсилено, доколкото Валентин Атанасов Донев като задължителен другар по отношение на заличеното търговско дружество е обжалвал въззивното решение с доводи за недопустимост на производството поради заличаване в хода на процеса на „Сейнт Валантайн“ ООД. В частната жалба КПКОНПИ поддържа, че с атакувания акт, постановен в производството по селекция на касационните жалби, съставът на IV г.о. на практика се е произнесъл по същество. Поддържа се, че „Сейнт Валантайн“ ООД е било заличено от Търговския регистър след постановяване на двете решения на Бургаския апелативен съд, поради което изводът на ненадлежна процесуална легитимация на дружеството бил неправилен. Поддържа се, че неудовлетворените вземания на търговското дружество не се погасяват с ликвидацията му. Сочи се, че наличието на висящ спор относно неразпределено имущество или неудовлетворено вземане поддържа правосубектността на дружеството и след неговото заличаване, както и че обжалваният акт възпрепятства изпълнението на частично влязло в сила решение. В срока за отговор В. А. Д., лично и в качеството на ЕТ „Валентин Атанасов – В.А.В.“, излага становище за неоснователност на частната жалба. Сочи практика на ВКС. Частната жалба е подадена в срок и е допустима, тъй като обжалваното определение на ВКС е преграждащо, а разгледана по същество тя е основателна, защото е извършена проверка на допустимостта на въззивното решение в частта, в която е отнето имущество от „Сейнт Валантайн“ ООД, без преди това да е проверена допустимостта на касационната жалба на Валентин Донев относно същата част, при положение, че е направен извод за съвместна процесуална легитимация на В. Д. и „Сейнт Валантайн“ ООД като задължителни другари, а дружеството е заличено като правен субект. Проверката за допустимост на касационното производство е преюдициална спрямо последващата проверка за допустимост на въззивното решение. При условие, че юридическо лице е заличено в търговския регистър в хода на делото, но участието му е задължително пред ВКС, то първо трябва да се направи извод за допустимостта на касационното производство без участието на тази страна. Когато касационното производство е недопустимо поради липса на надлежен правен субект, то се прекратява, без да се извършва проверка на въззивното решение. Само в случай, че касационното производство е допустимо, съдът пристъпва към проверка на валидността, допустимостта и правилността на въззивното решение. В този смисъл е определение №211/15г. на ІІ ТО и цитираната от В. Д. практика към отговора му на частната жалба и по- конкретно определение №75/20 І ТО и опр. №54/20 на І ТО. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,