Определение № 4145 от 04.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2319/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Линкълн резидънс“ ООД, гр. София против определение № 1126/30.01.2024 г. по адм. дело № 4041/2023 г. на Административен съд София– град. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно, тъй като по заявлението на дружеството от 20.03.2023г. за издаване на разрешение за строеж е формиран мълчалив отказ, който е оспорен в срока, предвиден за обжалване на административен акт с такъв характер. Моли определението да бъде отменено и делото - върнато на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът – главен архитект на Столична община не изразява становище. Като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делото Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на „Линкълн резидънс“ ООД, гр. София против мълчалив отказ на главния архитект на Столична община да одобри инвестиционни проекти и да издаде разрешение за строеж за „Високоетажна жилищна сграда с магазини/ гаражи“ в ПИ с идентификатор 68134.4334.9374 по КККР на гр. София, УПИ II-1200,1142, кв.107А, м. „Овча купел-1“ по заявление на дружеството вх. № САГ 19-АП00-157(15)/ 20.03.2023г. към преписка № САГ 19-АП00-157(15)/ 2019г. От събраните по делото доказателства се установява, че заявлението на дружеството за одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешение за строеж за описания по-горе обект е подадено с вх. № САГ 19-АП00-157/ 27.03.2019 г., както и че със заявление от 09.07.2020 г. са представени допълнителни документи и са внесени корекции. С последващи заявления с вх. № № САГ19-АП00-157(8)/18.10.2021г.; САГ19-АП00-157(9)/02.03.2022г.; САГ19-АП00-157(11)/18.05.2022 г.; САГ19-АП00-157(13)/07.11.2022г. и с вх. № САГ19-АП00-157(15)/20.03.2023г. дружеството настоява представените инвестиционни проекти да бъдат одобрени и да му бъде издадено разрешение за строеж. С писма изх. № № САГ19-АП00-157(10)/28.04.2022г.; САГ19-АП00-157(12)/21.07.2022г. и САГ19-АП00-157(14)/14.02.2023 г. на директора на дирекция „Общински строителен контрол“ дружеството е уведомено, че за имота, предмет на заявлението, се провежда процедура по одобряване на ПУП- ПРЗ за преструктуриране на жилищен комплекс, който спира прилагането на действащия ПУП за имота съгласно чл. 135, ал. 6 ЗУТ, поради което разглеждането на проектите и издаване на разрешение за строеж може да бъде извършено едва след одобряване на новия ПУП. При тези факти изводът на административния съд за недопустимост на подадената жалба е незаконосъобразен. Административният съд правилно приема, че изпратеното от дружеството до Столична община, направление „Архитектура и градоустройство“ писмо вх. № САГ19-АП00-157(15)/20.03.2023г., с което „повторно приложено“ са изпратени инвестиционен проект по част „Пътна“; становище на СДВР и удостоверения за пълна проектантска правоспособност на проектантите, допълва преписката по вече образуваното административно производство по заявление вх. № САГ19-АП00-157/ 27.03.2019 г. Поради това законосъобразно е преценено, че писмото не представлява ново заявление, сезиращо административния орган с искане да издаде разрешение за строеж и не може да постави началото на нов срок за произнасяне на органа, респ. за формиране на мълчалив отказ и за оспорването му. Останалите изводи на административния съд за недопустимост на подадената жалба не могат да бъдат споделени. Неправилно е заключението, че цитираните по- горе писма на директора на дирекция „Общински строителен контрол“, представляват актове за спиране на производството по издаване на разрешението за строеж. По същността си посочените писма са откази за издаване на такова разрешение, които, с оглед липсата на доказателства в друг смисъл, са станали известни на жалбоподателя в хода на съдебното производство. В тази хипотеза и по арг. от чл. 58, ал. 3 АПК съставът на административния съд е следвало да укаже на жалбоподателя да уточни предмета на оспорване и съответно да разгледа жалбата против изричния акт, ако не са налице процесуални пречки. В случая това не е направено. По тези съображения обжалваното определение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на административния съд за продължаване на процесуалните действия, при съобразяване с дадените по- горе указания По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,